Решение № 5937 от 15.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7802/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Индустриална компания ЕООД, подадена чрез пълномощника адвокат Д. А., против решение 544 от 30.06.2023 г., постановено по адм. дело 58/2023 г. по описа на Административен съд Хасково. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията му и доказателствата по делото, поради което е приложил неправилно закона. Намира, че оспореният акт не е издаден в нормативно предписаната форма - заповед, няма изискуемо съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, не е посочен издателят на акта, неговия адресат, ЕИК на дружеството, не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, липсват дата и подпис на издателя, не е валидно подписан с КЕП (квалифициран електронен подпис). Освен това в него не са изложени конкретни фактически и правни основания за издаването му, а решаващият съд е допълнил липсващите мотиви на органа, което е недопустимо. Посочва, че е наел незастроен поземлен имот, поради което неоснователно органът е поискал представянето на документ за въвеждане в експлоатация и/или разрешаване на ползването му по смисъла на чл. 58, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (НКОГТ, Наредбата), които се отнасят само за строежи. Заявява, че в обекта има изградена система за видеонаблюдение, за нея са представени съответните документи, с което е спазено изискването на Наредбата, а сред тях не е осигуряването на достъп до системата. По отношение приетата липса на обозначаване границата между двата обекта с трайни знаци посочва, че в НКОГТ няма дефиниция какви следва да бъдат те, поради което приложима по аналогия е уредбата на Приложение 3 към чл. 15, ал. 4, чл. 20, ал. 1 и чл. 100 от Наредба 18 от 07.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии (НИПГТ), допускаща отграничаването да се извършва дори чрез маркиране с боя. Твърди, че оспореният акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка, което не е било констатирано от първоинстанционния съд. Въз основа на изложените оплаквания иска отмяна на атакуваното съдебно решение и потвърденото с него уведомително писмо. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по касация - директор на Регионална дирекция по горите (РДГ) Кърджали, лично и чрез пълномощника Е. К.-М. в представен писмен отговор, оспорва жалбата. Заявява, че процесното писмо е подписано валидно с електронен подпис. Заявителят не е представил изискуемите документ за въвеждане на обекта в експлоатация и/или разрешаване на ползването му, не са били налице трайни знаци по смисъла на чл. 58, ал. 2, т. 4 от НКОГТ, при извършената проверка не бил осигурен достъп на служителите до изградената система за видеонаблюдение, като не била предоставена паролата за достъп до нея. Иска оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, тя е основателна. С оспореното съдебно решение е отхвърлена подадена от Индустриална компания ЕООД жалба срещу уведомително писмо рег. РГД06-8542/09.12.2022 г., издадено от директора на РДГ Кърджали, с което му е отказано издаването на удостоверение по чл. 58, ал. 3, т. 1 от НКОГТ за изработване на производствена марка. От фактическа страна е установено, че производството пред административния орган е започнало по подадено от дружеството заявление рег. 7785/18.11.2022 г. за издаване на удостоверение по чл. 58, ал. 3, т. 1 от НКОГТ за изработване на производствени марки за обекта, индивидуализиран като склад за фасониран дървен материал, находящ се в гр. Харманли, [улица], ПИ (поземлен имот) 77181.16.237. Към заявлението са приложени договор за наем от 17.11.2022 г., по силата на който Индустриална компания ЕООД наема от лицето Е. В. Д. само част от същия поземлен имот, т. е. без сгради. Представена е скица 15-34526/30.01.2017 г., видно от която в поземления имот няма сгради. По отношение на изградената в обекта система за видеонаблюдение е представено удостоверение от 18.11.2022 г., издадено от управителя на Вент ООД, ЕИК-126725188 по чл. 14а, ал. 2 от НКОГТ, че същата отговоря на изискванията на чл. 14а, ал. 1 от Наредбата. В заявлението, което е по образец, е записан бланковия текст, че се представят документи за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за разрешаване на ползването му, изискуеми по Закона за устройството на територията (ЗУТ). По преписката такива не са представяни. Представено е и уведомление 1/17.11.2022 г., в което управителят на дружеството-жалбоподател заявява, че на посочения в заявлението адрес съществува обект по чл. 206 от Закона за горите (ЗГ) и новият обект ще функционира по разпоредбите на чл. 58, ал. 2, т. 4 от НКОГТ По повод на заявлението, на 23.11.2022 г. в присъствието на управителя на дружеството била извършена проверка в обекта от горски инспектори към РДГ Кърджали, за която е съставен констативен протокол. В него е записано, че не била проверена системата за видеонаблюдение поради забравена парола от собственика. Складът се намирал в общ имот с регистрирано по този ред Ан Индъстри ЕООД, а границите на терена между двата обекта били обозначени с четири метални кола и опънато въже между тях, към подадените документи няма приложен документ за въвеждане на обекта в експлоатация или за разрешаване на ползването му. Дадена е препоръка до 09.12.2022 г. да се представят такива документи. При проверката са изготвени снимки, които са приложени към преписката. Срещу направените констатации, управителят на Индустриална компания ЕООД подал възражение на 28.11.2022г. в което заявил, че е подал всички документи, посочил, че обектът ще е нов в имота и имал право да ползва имота срещу определена цена. За да откаже издаване на исканото удостоверение, директорът на РДГ Кърджали се е мотивирал в процесното уведомително писмо, че при преглед на представените към заявлението документи и от теренната проверка са били констатирани три несъответствия: 1. Липса на документ за въвеждане на обекта в експлоатация и/или разрешаване на ползването му, съгласно изискванията на чл. 58, ал. 2, т. 3 от НКОГТ; 2. Не е бил осигурен достъп до системата за видеонаблюдение от страна на управителя на дружеството; 3. Не е била обозначена с трайни знаци границата между двата обекта - на Индустриална компания ЕООД и на Ан Индъстри ЕООД. Писмото е подписано от директора с валиден квалифициран електронен подпис, съгласно удостоверение издадено от Борика АД. В него не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба. Административен съд Хасково е приел от правна страна, че оспореният отказ има белезите на индивидуален административен акт, издаден е от компетентен орган, съгласно чл. 58, ал. 3 от НКОГТ, в законоустановената писмена форма и съдържа фактически и правни основания. Съдът е намерил, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, а освен това актът съответства на материалния закон. Макар да не е посочено изрично правното основание за постановения отказ - чл. 58, ал. 3, т. 2 от НКОГТ, неколкократно в акта било записано, че се отказва издаването на удостоверение по чл. 58, ал. 3, т. 1 от НКОГТ, като са посочени и конкретни основания за отказа. Съдът е направил преглед на приложимите норми на чл. 206 ЗГ и НКОГТ. Достигнал е до извод за безспорност между страните, че е налице необозначена с трайни знаци между двата съществуващи обекта в имота. Посочил е, че липсва легално определение на употребения в чл. 58, ал. 2, т. 4 от НКОГТ термин трайни знаци, поради което е счел, че това трябва да бъдат знаци, които не се унищожават лесно, да са видими, да имат висока стабилност и да не са преместваеми. При тези разсъждения е преценил, че установените на място четири метални кола и въже между тях не могат да бъдат квалифицирани като трайни знаци. Освен това в договора за наем не е индивидуализирано коя част от имота ще се ползва от Индустриална компания ЕООД, поради което са приети за спорни частите ползвани от това дружество и тези ползвани от обекта на Ан Индъстри ЕООД. По отношение системата за видеонаблюдение, без да отчете наличието на удостоверение по чл. 14а, ал. 2 от НКОГТ, съдът се е солидаризирал с изводите на органа за невъзможност да се провери нейното функциониране поради забравената парола. Досежно липсата на документи за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за разрешаване на неговото ползването, изискуеми по чл. 58, ал. 2, т. 3 от Наредбата, съдът е направил извод, че това основание за отказа не е налице, тъй като липсва яснота кое от двете дружества стопанисва преместваемия обект в имота, а освен това за преместваемите обекти не е необходимо представянето на разрешение за строеж и/или за разрешаване ползването. Заради приетото наличие на останалите две основания за отказа, съдът е отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано на представените по делото доказателства. Не могат да бъдат споделени възраженията на касационния жалбоподател, че оспореният административен акт не отговаря на изисквания за форма. Той съответства на предвиденото в чл. 58 ал. 3, т. 2 от НКОГТ основание за издаване на мотивиран отказ, а не заповед. Има изискуемото съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК - наименованието на органа, който го издава, а именно директорът на РДГ Кърджали, както и датата на издаване. Валидно е подписан с квалифициран електронен подпис. Посочен е адресатът на акта - Индустриална компания ЕООД, като вписването на ЕИК не е сред задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Непосочването пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба не обосновава незаконосъобразност на акта, тъй като липсата на реквизита по чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК се санира с правилото на чл. 140 АПК, което в случая е било приложено от Административен съд Хасково. Изложените в процесния отказ фактически и правни основания обаче, не съответстват на установените по случая факти, което не е преценено правилно от Административен съд Хасково. В чл. 206 ЗГ е предвидено, че собствениците и ползвателите на обекти в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са длъжни да водят съответен дневник, да притежават производствена марка, да маркират с нея дървесината, да изградят и да поддържат система за постоянно видеонаблюдение на обекта, както и да предоставят достъп до информацията. Условията и редът за изпълнение на тези задължения се определят с Наредба 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. В чл. 58 от Наредбата е предвидено, че лицата подават в РДГ заявление по образец за всеки отделен обект. Към него прилагат документ за собственост или за ползване на обекта; данни за адрес, номер по действащ план, номер на имота по карта на възстановената собственост или идентификатор на имота по кадастрална карта; изискуемите по нормативен акт документи за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за разрешаване на неговото ползване; когато в един имот са разположени повече от един обект по чл. 206 ЗГ, границите на терена на всеки отделен обект следва да са обозначени с трайни знаци; документите по чл. 14а, ал. 2 и чл. 14б, ал. 3 и 4. Преди издаване на удостоверението съответната РДГ извършва проверка на документите и обстоятелствата, както и относно функционирането на системите по чл. 14а и 14б, за което се съставя констативен протокол. Относимата в настоящия случай разпоредба на чл. 14а от НКОГТ предвижда обектите по чл. 206 ЗГ да бъдат оборудвани със система за постоянно видеонаблюдение, която да осигурява визуално разчитане на регистрационния номер на превозното средство транспортиращо дървесина, както и час и дата на влизане и излизане на превозното средство, както и да осигурява непрекъснати записи на изображенията, датата и часа, с възможност за последващо разглеждане на записите, като съхранява данните за последните 30 дни. Лицата, изградили системата следва да издават сертификат или удостоверение, че същата съответства на изискванията. Съгласно ал. 4 е допустимо, когато по обективни причини системата прекъсне работа, обектите да могат да продължат функционирането си при условие, че се осъществява заснемане на постъпващата и експедираната дървесина, съответните превозни средства и документи, с които дървесината е доставена или експедирана, както и съхраняване на снимките на цифров носител. В хода на осъществявания от съда контрол, законосъобразността на обжалвания административен акт се преценява с оглед установените фактически и правни основания за издаването му, което в случая не е направено от Административен съд Хасково. Отказът да се издаде исканото удостоверение е мотивиран на първо място с липса на документ за въвеждане на обекта в експлоатация и/или разрешаване на ползването му, съгласно изискванията на чл. 58, ал. 2, т. 3 от НКОГТ. (Не разрешение за строеж, както е прието в атакуваното съдебно решение.) Такива документи биха могли да бъдат разрешения за поставяне по реда на чл. 56 ЗУТ, удостоверение за въвеждане на обект в експлоатация по смисъла на чл. 177 ЗУТ и други, които се отнасят за сгради и поставяеми обекти, но същите не могат да бъдат изисквани за поземлените имоти върху които те са изградени или поставени. В случая съгласно представения договор за наем от 17.11.2022 г., Индустриална компания ЕООД е ползвател само на част от поземления имот, не и на сгради и обекти в него, поради което не може да се изисква представянето на документи по чл. 58, ал. 2, т. 3 от НКОГТ за обекти върху които дружеството не притежава облигационни права. Следователно, след като то ползва само поземления имот, т. е. земята, неправилна е преценката на директора на РДГ Кърджали, че следва да представи към заявлението си документ за въвеждане на обекта в експлоатация и/или разрешаване на ползването му. Правилно Административен съд Хасково не е приел аргументите на органа, макар и на различни от изложените основания. Основателни са възраженията на касатора срещу изводите на директора на РДГ Кърджали, подкрепени от първоинстанционния съд, че границата между двата обекта на Индустриална компания ЕООД и Ан Индъстри ЕООД, не е била обозначена с трайни знаци. Липсата на легално определение на същите в НКОГТ не дава основание да се мисли, че те трябва да имат характера на масивна ограда за да се приеме съществуването им. В сходна уредба - чл. 34 от Правилника за прилагане на ЗГ и Приложение 3 към чл. 15, ал. 4, чл. 20, ал. 1 и чл. 100 от НИПГТ, е допустимо трайните граници да се поставят чрез маркиране с боя. Трайните знаци за отграничаването на имоти могат да бъдат дървени колове и тръби, по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър, вр. одобрения Образец 0220 към чл. 14, ал. 3 от Наредба 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отм.), сега чл. 11, ал. 2 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Следователно с установеното в хода на проверката разграничаване между двата обекта с поставени четири метални кола и опънато въже между тях може да се приеме, че е спазено изискването на чл. 58, ал. 2, т. 4 от НКОГТ за обозначаване с трайни знаци още повече, че обратно на приетото от съда, липсват данни за спорове по отношение на границите на ползване между двете дружества. Изводите за обратното на административния орган и първоинстанционния съд не се споделят от настоящия касационен състав. Неправилни са изводите на Административен съд Хасково и по отношение системата за видеонаблюдение при наличието на удостоверение по чл. 14а, ал. 2 от НКОГТ. Именно чрез удостоверението от 18.11.2022 г., издадено от управителя на Вент ООД по чл. 14а, ал. 2 се установява, че същата отговоря на изискванията. Констатираното при проверката забравяне на паролата е следвало да бъде квалифицирано като технически проблем, т. е. обективна причина, във връзка с развитието на информационните технологии и възможността да се генерира нов акаунт и парола. Съгласно чл. 14а, ал. 4 - 9 от Наредбата обектите могат да продължат функционирането си при определени условия, когато системата прекъсне работа по обективни причини. Директорът на РДГ Кърджали не е дал възможност на Индустриална компания ЕООД да отстрани тази обективна причина чрез възстановяването на паролата, с което не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК да издаде акта, след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Първоинстанционният съд не е констатирал наличието на това съществено нарушение на процесуални правила, което представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения отказ. Следователно обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и не съответства на ангажираните по делото доказателства, поради което същото следва да се отмени, като се постанови друго по съществото на спора, с което оспореният административен акт се отмени, а преписката да се върне на директора на РДГ Кърджали за ново произнасяне, за да се установи дали твърдяното забравяне на паролата за системата за видеонаблюдение не се дължи на обективни причини по смисъла на чл. 14а, ал. 4 от НКОГТ, като се даде възможност на представителя на Индустриална компания ЕООД в подходящ срок, да възстанови паролата. При този резултат на делото, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, право на разноски има касационният жалбоподател. Видно от ангажираните доказателства, той е извършил пред двете инстанции разноски за заплатените държавни такси от общо 420 лева, също общо 2000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение - по 1000 лева за всяка от инстанциите, които следва да му бъдат възстановени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение