Решение № 12997 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14484/2019 г.

Решение № 12997 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14484/2019 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от пълномощника на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" против решение № 5812 от 08.10.2019 г. постановено по адм. дело № 3487/2018 г. по описа на Административен съд София – град с доводи за неправилност поради необоснованост, съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – "Алт Ко" АД, чрез пълномощника си адв. Атанасов, в отговор на касационната жалба, изразява становище за неоснователност на същата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред решаващия съд е отказ за плащане на сумата от 19 890, 32 лева, обективиран в писмо № 01-2600/1077/19.02.2018 г. и в писмо № 01-2600/1077 от 12.03.2018 г., издадени от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Актът е оспорен в частта, с която на основание т. 8, изр. 2 от Преамбюла и чл. 8, § 4 от Регламент /ЕС/ № 585/2011 от 17.06.2011 г. за временни мерки за подпомагане на сектора на плодовете и зеленчуците и чл. 12 от Наредба № 7 от 23.07.2011 г. за условията и реда за прилагане на извънредни мерки за подпомагане на пазара в сектора на зеленчуците / Наредбата или Наредба № 7 / е отказано да бъде одобрена заявка за плащане с УИН 22.06.0711/44634 за част от продукцията. За да отмени оспорения акт съдът е приел, че липсва правно и фактическо основание заплащането на посочената сума да бъде отказано от ответника. За да достигне до този правен извод съдът е приел за установено следното от фактическа страна: Жалбоподателят е производител на специфичен вид оранжерийна продукция. Със заявление за плащане УИН 22.06.0711/44634 от 06.07.2011 г. (л. 12), жалбоподателят е заявил количества за компенсиране, както следва: 75 тона краставици, за които иска финансова помощ в размер на 35 204, 94 лв. и 270 тона домати, за които иска финансова помощ в размер на 175 320, 60 лв. или общо сума в размер на 210 525, 54 лв. С Уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане с изх. № 01-2600/1077/19.02.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" жалбоподателят е информиран, че от ДФЗ "Разплащателна агенция" е извършено плащане на финансова помощ в размер 190 635, 22 лв. (л. 190), като отказът да се изплати остатъка от 19 890, 32 лв. е мотивиран в писмо № 01-2600/1077 от 12.03.2018 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". В акта е посочено количеството домати, което подлежи на подпомагане след редуциране на количествата, добити и реализирани на закрито и тези –реализирани на пазара. Съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза по делото, чието заключение е кредитирал като пълно и компетентно дадено. Според вещото лице количеството на унищожените домати е по-голямо от количеството, за което дружеството е поискало финансова помощ. При съобразяване на доказателствата по делото и неоспорената СТЕ съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения индивидуален административен акт и е върнал преписката за ново произнасяне от административния орган при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като е приел, че същият е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, но при неправилно приложение на материалния закон. Решението на Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни отменителни основания. Фактите по делото са правилно установени и по тях няма спор между страните. Основният довод, изложен в касационната жалба, е по отношение на направената от съда преценка на събраните по делото доказателства. Касационният жалбоподател твърди, че съдът е извел необосновани правни изводи при преценка на събраните доказателства. Настоящият състав преценява тези доводи за неоснователни. Правилно решаващият съд е приел, че в хода на административното производство от ответника по касация са представени относими писмени доказателства, които удостоверяват правно релевантен факт. В хода на това производство издателят на акта не е направил искане за откриване на производство по оспорване истинността на представените доказателства - кантарни бележки и приемо-предавателни протоколи, поради което те се ползват с формална доказателствена сила и удостоверяват отразените в тях факти и обстоятелства. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства по делото имащи отношение към оспорения акт, към компетентността на органа - издател на акта и въведените материалноправни изисквания по мярка "изтегляне от пазара" от Наредба № 7 от 23 юни 2011 г. за условията и реда за прилагане на извънредни мерки за подпомагане на пазара в сектора на зеленчуците. Съгласно чл. 12. ал. 2 от НАРЕДБА № 7 от 23.06.2011 г.: "При определяне на размера на обезщетенията за изтегляне от пазара, извършено преди подаване на заявление за намерение за участие, се вземат предвид площите, от които е добита продукцията, средните добиви за съответните зеленчуци съгласно приложение № 1 и количествата реализирани на пазара продукти от тези площи. Когато реалните добиви на стопанството за съответните зеленчуци надвишават средните добиви по приложение № 1 и това бъде доказано със счетоводни документи, размерът на обезщетението се определя според реалните добиви. Когато реалните добиви надвишават с повече от 30 % средните добиви по приложение № 1, техният размер се редуцира до 130 % от средните добиви по приложение № 1. " В случая с приложените по делото доказателства, неоспорени от ответната страна, жалбоподателят е установил, че реалните му добиви домати надвишават средните за годината, поради което изводът на съда, че липсва правно и фактическо основание заплащането на сумата от 19 890, 32 лв. да бъде отказано от ответника е обоснован и законосъобразен. Предвид на изложената материалноправна уредба относима към преценката на правилността на оспореното съдебно решение настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че административният съд обосновано и законосъобразно е приел, че административният акт в оспорената част не съдържа фактическо и правно основание за частичния отказ. Съдът правилно е дал указания на административния орган след отмяната на административния акт и връщането на преписката да изпълни приложимите разпоредби на Наредба № 7 за изплащане изцяло за заявеното финансово подпомагане. Предвид горното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение