Решение № 2235 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4429/2014 г.

Решение № 2235 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4429/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП против решение № 72/21.02.2014 г. на Административен съд гр. Велико Търново /АСВТ/, постановено по адм. д. № 69 по описа за 2014 г., с което по жалба на ЕТ "Пластика М - Андрей Колев" - Андрей Николчев Колев е отменен Ревизионен акт № 121300793/23.09.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, в частта му, мълчаливо потвърдена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП относно определени задължения по ЗДДС в размер на 1260,72 лв. ДДС и лихви в размер на 1015,20 лв. за период 1.06.2006 г. - 31.12.2006 г. Касаторът твърди, че решението е недопустимо, тъй като в отменената с решението част ревизионният акт не е бил оспорен пред решаващия орган по административен ред. Поддържат се и всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че не е изтекъл срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК за данъчните задължения за месец декември 2006 г., че недопустимо този срок се смесва с давностните срокове, както и че дори при наличие на изтекла погасителна давност ревизионният акт не следва да бъде отменян, тъй като с изтичане на давността не се погасява самото материално право, а само възможността за принудителното му изпълнение. Поради това касаторът моли решението на АСВТ да бъде отменено, а жалбата срещу РА - отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация ЕТ "Пластика М - Андрей Колев" - Андрей Николчев Колев чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Поддържа, че ревизионният акт е бил изцяло оспорен по административен ред. Твърди, че е изтекла както погасителната давност, така и срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК. Моли решението на АСВТ да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд гр. Велико Търново е образувано по жалба на ЕТ "Пластика М - Андрей Колев" - Андрей Николчев Колев от гр. Монтана срещу Ревизионен акт /РА/ № 121300793/23.09.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, в частта му, мълчаливо потвърдена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП относно определени задължения по ЗДДС в размер на 1260,72. лв ДДС и лихви в размер на 1015,20 лв. за период 1.06.2006 г. - 31.12.2006 г. АСВТ е счел жалбата до за допустима, като е приел, че ревизионният акт е бил изцяло оспорен пред решаващия орган с доводи за изтекла погасителна давност за всички установени задължения. Поради това съдът се е произнесъл по същество. Преценил е, че действително е изтекла погасителна давност, както и срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК. По тези съображения е отменил изцяло ревизионния акт в оспорената част. Решението е допустимо. Неоснователни са касационните доводи, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба. Ревизионният акт е бил обжалван изцяло по административен ред, с изрично заявено възражение за изтекла давност за целия акт. Независимо от това, че ревизираното лице е изразило изрични съображения за недължимост на задълженията по ЗОДФЛ (отм.) и не е упоменало тези по ЗДДС, изразът "целият акт е с изтекъл давностен период", макар и да не е издържан юридически и редакционно, следва да се възприема еднозначно като оспорване на целия РА по съображения за изтекла погасителна давност. Решението е неправилно в частта относно данъчен период декември 2006 г. В останалата част е правилно. Обжалваният ревизионен акт е издаден след проведена ревизия, възложена със Заповед /ЗВР/ № 1202792/12.12.2012 г., връчена на ревизираното лице на 2.01.2013 г. Неправилно АСВТ приема в мотивите си, че давностният срок по чл. 171 ДОПК спира да тече не от момента на издаване на заповедта за възлагане на ревизията, а от момента на нейното съобщаване на ревизираното лице. Този извод не намира опора в закона. От една страна, съгласно чл. 112 ДОПК, ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията. Текстът е изричен и ясен, не се нуждае от тълкуване и поради това няма основание да се смята, че производството се счита за започнало от връчване на заповедта. От друга страна, съгласно чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК, давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година. Данъчните периоди, за които се отнася ревизията, са от 1.06.2006 г. до 31.12.2006 г. Съгласно чл. 140 ДПК /отм., в сила до 31.12.2006 г./ публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Идентично е и съдържанието на чл. 171, ал. 1 ДОПК, в сила от 1.01.2007 г. Предвид обстоятелството, че публичните вземания представляват ДДС и лихви върху него, приложение намира ЗДДС. Данъчен период, по смисъла на чл. 72, ал. 1 ЗДДС (отм.) и чл. 87, ал. 1 ЗДДС е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период. Данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец, освен в случаите по глава осемнадесета. Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗДДС (отм.) и 89, ал. 1 ЗДДС в относимата му редакция, когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период, а предвид чл. 100, ал. 3 ЗДДС (отм.) и чл. 125, ал. 5 ЗДДС декларацията се подава до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Следователно давностният погасителен срок за данъчните задължения за всеки от едномесечните периоди, които са ревизирани в случая, започва да тече от 15 число на месеца, следващ съответния данъчен период. За последния едномесечен данъчен период, а именно 1.12.2006 г. - 31.12.2006 г. погасителната давност започва да тече считано от 16.01.2007 г. /предвид чл. 22, ал. 7 ДОПК и тъй като 14.01.2007 г. е неделя, почивен ден/. Следователно данъчното задължение за този последен данъчен период ще следва да се счита погасено, считано от 1.01.2013 г. В случая, понеже ЗВР е издадена преди този ден, а именно на 12.12.2012 г., погасителната давност за задължението, възникнало за период 1.12.2006 г. - 31.12.2006 г. не е изтекла. За предхождащите данъчни периоди изводите на АСВТ относно изтичане на давностния срок са правилни. За тях погасителната давност е изтекла на 1.01.2012 г., преди издаване на ЗВР. Аналогични са изводите и по отношение на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК. Изтичането на 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация е процесуална пречка да се образува производство за установяване на задължения за данъци по ДОПК. Посоченият срок е изтекъл на 1.01.2012 г. за данъчни периоди 1.06. - 31.11.2006 г. и на 1.01.2013 г. за данъчен период 1.12.2006 г. - 31.12.2006 г. По изложените съображения решението на АСВТ следва да бъде отменено за данъчен период 1.12.2006 г. - 31.12.2006 г. Доколкото не са формирани никакви фактически и правни мотиви относно дължимостта на публичните вземания по същество, извън обсъждането на давностния срок, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне. В останалата част касационната жалба е неснователна и решението следва да се остави в сила, на основание чл. 221, ал. 2 АПК. На касатора се дължат разноски съразмерно с уважената част от жалбата, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК, в размер на 281,87 лв. На ответника по касация се държат разноски съразмерно с отхвърлената част от жалбата, за тази инстанция, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, в размер на 132,47 лв. Водим от горното Върховният административен съд, състав на Осмо отделение