Решение № 1359 от 26.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3627/2011 г.

Решение № 1359 от 26.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3627/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационни жалби на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП и "Вики-2005" ЕООД - гр. Варна чрез управителя Тихомир Йоргакиев срещу решение № 2632/21.12.2010 г., постановено по адм. дело № 578/2010 г. по описа на Варненския административен съд.

Директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която РА № 030901635/20.10.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 786/30.12.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна е обявен за нищожен в частта за определени данъчни задължения по ДДС, вследствие отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит за данъчен период месец юли 2007 г. в размер на 54 670 лв. и за месец август 2007 г. - 72 195,20 лв. и лихви за забава в размер на 21 726,44 лв. Обжалва решението в частта, в която същият ревизионен акт е отменен като незаконосъобразен за отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Вики-2005" ЕООД за данъчен период на месец юли 2008 г. по фактура, издадена от "Глобъл Трейд" ЕООД в размер на 806,40 лв., както и в частта относно определения на дружеството корпоративен данък за 2008 г. за разликата над 300 823,32 лв. до 301 226,32 лв. и в частта за лихвата за разликата над 15 478,88 лв. до 21 726,44 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част на основание чл. 209, т. 3 АПК поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, както и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като последното се извлича от обстоятелствената част на жалбата по повод ценените от съда доказателства, представени в съдебното производство за реалността на доставката по фактурата, издадена от "Глобъл Трейд" ЕООД, както и че касаторът е оспорил в писмено становище тези частни документи, но съдът не е открил производство по оспорването им. Относно частта, в която е обявена нищожността на ревизионния акт, са изложени оплаквания за неправилно прилагане на чл. 129, ал. 3, респ. чл. 133 и сл. от ДОПК. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по тази касационна жалба "Вики-2005" ЕООД - гр. Варна не е взел становище.

"Вики-2005" ЕООД - гр. Варна чрез управителя Тихомир Йоргакиев обжалва решението в отхвърлената част срещу РА № 030901635/20.10.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 786/30.12.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна за отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 1 007 242,80 лв. по фактури, издадени от "А. М. О. К" ЕООД, "Пауър Трейд" ЕООД, "Мейтрикс" ЕООД, "Агро инвест I" ЕООД, "Димикос" ЕООД, "ДДМ-2000" ЕООД и "Енола Агро" ЕООД за данъчни периоди през 2007 г. и 2008 г., както и за определения корпоративен данък за 2007 г. и частично за 2008 г. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът в нарушение на приетите по делото доказателства безкритично е възприел довода на ревизиращите органи, че не може да се установи наличие на доставка поради непредставяне на документи от част от доставчиците на дружеството. Твърди се, че е налице и противоречие в изложеното в мотивите на съда относно констатациите на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, тъй като съдът е посочил, че от една страна кредитира заключението, а от друга, че то не опровергава констатациите на ревизионния акт за липса на реални доставки. Оплаква се, че доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Позовава се и на делото "Булвес срещу България" на Съда за правата на човека в Страсбург и за принципа на легитимното очакване за получаване на ефективно възползване от право на собственост, свързано със собственост по смисъла на чл. 1 на Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, са изложени в касационната жалба с искане за присъждане на всички направени съдебно-деловодни разноски, включително и за адвокатски хонорар.

Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП не е взел становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна в частта, в която със съдебното решение е обявена частично нищожността на ревизионния акт, а в останалата част жалбата е неоснователна. Относно касационната жалба на "Вики-2005" ЕООД прокурорът е на становище, че тя е неоснователна.

Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна е частично основателна, а на "Вики-2005" ЕООД е неоснователна поради следните съображения:

По касационната жалба на дирекция "ОУИ" - гр. Варна.

За да обяви РА № 030901635/20.10.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна за нищожен в частта за определени данъчни задължения по ДДС, вследствие отказан данъчен кредит за данъчен период месец юли 2007 г. в размер на 54 670 лв. и за месец август 2007 г. - 72 195,20 лв. и лихви за забава в размер на 21 726,44 лв., първоинстанционния съд е приел, че с актове за прихващане/възстановяване е възстановен ДДС на "Вики-2005" ЕООД, както следва: АПВ № 17928/28.08.2007 г. и АПВ № 19689/28.09.2007 г. за данъчни периоди на месеците юли и август 2007 г., а за АПВ № 816394/29.09.2008 г. съдът е приел, че той е издаден след изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК от 19.12.2007 г. и в тази част ревизионния акт не е нищожен. Съдът е обсъдил, че посочените 2 бр. АПВ са влезли в сила, поради което е следвало ревизията да бъде по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК. Според съда, след като посочените АПВ са влезли в сила, то те като индивидуални административни актове се ползват със стабилитет.

В тази обжалвана част решението на съда не страда от посочените от касатора пороци.

Правилно първоинстанционния съд е обявил нищожността на ревизионния акт в посочените части, поради наличие на АПВ, с които са създадени права за "Вики-2005" ЕООД и то от приходните органи, след извършена от тях проверка. В случая сам приходния орган не зачита издадени от него индивидуални административни данъчни актове, с които е възстановил/прихванал ДДС, поради което е недопустимо за същите данъчни периоди след възстановяването, да се определят данъчни задължения. Правилно съдът е посочил, че това е допустимо, само ако ревизията се възложи по реда на чл. 133 и чл. 134 ДОПК, но процесния случай не е такъв. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика на ВАС, I и IА (VIII) отделения. Обстоятелството, че АПВ се издават след извършена проверка, а не ревизия не ги лишава от стабилността на индивидуален административен акт, с която и приходните органи и данъчния субект следва да се съобразяват.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че в тази обжалвана част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

В частта, в която ревизионният акт е отменен като незаконосъобразен за отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Вики-2005" ЕООД за данъчен период на месец юли 2008 г. по фактура, издадена от "Глобъл Трейд" ЕООД в размер на 806,40 лв. съдът е изложил мотиви, че е доказана реалността на процесната доставка по фактура № 93/10.07.2008 г. за извършени транспортни услуги. От представените в съдебно производство доказателства - договор от 01.07.2008 г. между "Вики-2005" ЕООД и "Глобъл Трейд" ЕООД за транспортиране на земни маси от обект "МОЛ Галерия Варна" до депо в с. Страшимирово, протокол, обр. 19 от 10.07.2008 г. за 48 курса, извършени с "Мерцедес Бенц" - товарен автомобил, който е на лизинг, както и товарителници и пътни листове, съдът е направил извод за реалност на процесната услуга. Съдът е установил, че доставчикът е притежавал товарна техника - 6 бр. самосвали, челюстна трошачка, мини челен товарач, автомобил, марка "Нисан" - товарен и др. Освен това съдът е приел, че доставчикът е разполагал и с кадрова обезпеченост, която се установява от представените данни от НОИ за 14 бр. работници - шофьори, машинни техници и багерист, както и платежна ведомост, хронологична ведомост на с/ка 604 "Разходи за заплати" и с/ка 605 "Осигуровки". Въз основа на тези доказателства, съдът е приел, че са налице доказателства за реалността на доставката по издадената фактура от "Глобъл Трейд" ЕООД, поради което е незаконосъобразен отказа на приходните органи на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС да откаже правото на данъчен кредит в размер на 806,40 лв. Със стойността по фактурата, издадена от "Глобъл Трейд" ЕООД е увеличен финансовия резултат на "Вики-2005" ЕООД на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО и с обжалваното решение съдът е отменил определения с ревизионния акт корпоративен данък за 2008 г. за сумата от

403 лв. (разликата между 301 226,32 лв. и 300 823,32 лв.), както и за лихвата за разликата над 15 478,88 лв.

Решението в тези обжалвани части е неправилно в частта за лихвата (частично), а в частта за главницата по ЗКПО решението е правилно.

Оплакването на касатора е, че всички доказателства, за които съдът е приел, че доказват реалността на процесната доставка са представени в хода на съдебното производство и макар, че касаторът е оспорил тези доказателства като частни документи в писмено становище от 05.07.2010 г. след предоставената от съда възможност за запознаване, съдът не е взел становище по оспорването. В обжалваното решение съдът изрично е отразил кои доказателства са представени по време на ревизията и кои в съдебното производство. Установено е, че по време на ревизията в резултат на насрещна проверка доставчикът на услугата по фактура № 93/10.07.2008 г. е представил на приходните органи доказателства за наличие на материална обезпеченост - транспортни средства, фигуриращи в амортизационния план и за кадрова обезпеченост, както и за кадрова обезпеченост относно назначени 14 бр. работници. Тези доказателства представляват част от доказателствата, които трябва да се установяват при доказване реалност на доставката - техническа и кадрова обезпеченост. Допълнително, в съдебно заседание пред първоинстанционния съд са представени и договор от 01.07.2008 г. между "Вики-2005" ЕООД и "Глобъл Трейд" ЕООД за транспортиране на земни маси от обект "МОЛ Галерия Варна" до депо в с. Страшимирово, протокол, обр. 19 от 10.07.2008 г. за 48 курса, извършени с "Мерцедес Бенц". За последния е представен и договор за финансов лизинг. Правилно съдът е формирал изводите си въз основа на съвкупната преценка на доказателствата, събрани в ревизионното и впоследствие и съдебното производство и наред с тях е обсъдил заключението на съдебно-счетоводната експертиза, от която по безспорен начин се установява осчетоводяването на процесната фактура, както и разплащането на данъчната основа и формирането на приход при доставчика. В представените товарителници фигурира регистрационния номер на товарния автомобил, извозвал земните маси от обект "МОЛ Галерия Варна" до депо в с. Страшимирово. Именно за този автомобил са налице доказателства, че е закупен от доставчика при условията на финансов лизинг. При съвкупната си преценка съдът е направил законосъобразен извод, че не е налице основанието по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за отказ от приспадане на данъчен кредит. Оплакванията на касатора са неоснователни. Липсата на доказателства за показания на километража на сочените товарни автомобили, извършили услугата, не разколебава съдът в изводите си за доказана реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС по повод процесната фактура. Затова и изводите на съда като законосъобразни се споделят от настоящата съдебна инстанция.

Решението на съда е правилно и в частта по ЗКПО (относно главницата), тъй като законосъобразни са изводите на съда, че не е следвало да се увеличава финансовият резултат на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО със стойността по фактура № 93/10.07.2008 г., предвид изложените мотиви за установена реалност на доставката, както и счетоводното отчитане на фактурата. Не са налице разходи, които са документално необосновани по процесната доставка, поради което и в тази част първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По отношение на лихвата върху корпоративен данък за 2008 г., оплакването на касатора е основателно. Като се има предвид, че ревизионният акт в тази му част се отменя за главница от 403 лв. по повод доставката по фактура № 9810.07.2008 г., издадена от "Глобал трейд" ЕООД, то отмяната на акта относно лихвата за корпоративен данък за 2008 г. следва да бъде само за сумата от 27,71 лв. (съобразно представения с касационната жалба лихвен лист и извършена проверка от съда с оn-line калкулатор). В този смисъл решението на първоинстанционния съд е неправилно в частта, в която е отменен ревизионния акт относно лихвата за корпоративен данък за 2008 г. за сумата от 5 207,07 лв., а е правилно за отменената част на същата лихва за сумата от 27,71 лв.

По касационната жалба на "Вики-2005" ЕООД.

За да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт за отказ от приспадане на данъчен кредит в общ размер от от 1 007 242,80 лв. по фактури, издадени от "А. М. О. К" ЕООД, "Пауър Трейд" ЕООД, "Мейтрикс" ЕООД, "Агро инвест I" ЕООД, "Димикос" ЕООД, "ДДМ-2000" ЕООД и "Енола Агро" ЕООД за данъчни периоди през 2007 г. и 2008 г., както и за определения корпоративен данък за 2007 г. и частично за 2008 г., първоинстанционният съд е приел, че не е доказана реалността на процесните доставки, поради което начисляването на ДДС в счетоводствата на доставчиците е неправомерно - чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Въз основа на мотивите за липса на реални доставки, съдът е направил извод, че законосъобразно приходните органи са преобразували и финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО и са определили корпоративен данък - за 2007 г. и частично за 2008 г., като се има предвид, че за 2008 г. частично определения данък е отменен с решението на съда.

Решението в посочените обжалвани части е правилно постановено.

I. В частта по ЗДДС.

1. По фактурите, издадени през месеците март и април 2008 г. от "А. М. О. К" ЕООД.

Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че сами по себе си издадените фактури за СМР и транспортни услуги не са доказателства за реалност на доставките. Представеният договор от 03.01.2008 г. с "Вики-2005" ЕООД също сочи само на възникнали облигационни взаимоотношения между страните, които са го сключили, но не представлява доказателство за реалното извършване на доставките на услуги. Представеният протокол, обр. 19 също не доказва тази реалност, след като е установено по делото, че този доставчик не разполага с кадрова обезпеченост. Липсата на работници по никакъв начин не може да обоснове, че уговорените услуги по договора са изпълнени. Няма доказателства по делото, че услугите са извършени чрез използването на подизпълнители. Липсата на доказателства за наличие на строителна техника и транспортни средства, също не може да обоснове извод, че реално услугите по процесните фактури са осъществени. Следва да се отчетат и дадените писмени обяснения пред ревизията от управителя на "А. М. О. К" ЕООД, че дружеството е подизпълнител по процесните услуги, което не се установява от наличните по делото доказателства. Освен това управителят на доставчика е заявил изрично, че не разполага със собствена техника за извършване на услугите, а използва наета, но липсата на доказателства за последното опровергава тези обяснения.

2. По фактурите, издадени през месец декември 2008 г. от "Пауър трейд" ЕООД.

Относно наличието на сключен договор, който е представен в хода на съдебното производство, важат мотивите, изложени от настоящия съдебен състав по отношение на предходния доставчик, поради което този договор не доказва реалното изпълнение на доставките. Липсата на доказателства за кадрова обезпеченост, не може да обоснове, че въз основа на сключения договор договорените услуги са извършени. Няма ангажирани доказателства и за нает персонал извън трудови правоотношения. Не представляват доказателства за реално осъществени доставки и представените в съдебното производство пътни листове, от които не става ясно, от кой обект е започнал маршрута на посочения товарен автомобил и до кой обект е завършил този маршрут във връзка с превоза на земните маси. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза не е установило реалността на доставките. Осчетоводяването на издадените от доставчика фактури, не обосновава реалност на доставките. Безспорно осчетоводяването е част от фактическия състав при признаване правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1 ЗДДС, но изпълнението само на тази част, не може да доведе до възникване право на приспадане на данъчен кредит, ако не е установена реалността на доставката.

3. По фактурите, издадени през месец август 2008 г. от "Мейтрикс" ЕООД.

Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че по отношение и на този доставчик, не е доказана реалността на доставките по процесните фактури. Наличието на договор, както се посочи по-горе не е доказателство за реално изпълнение, а съгласно обясненията на управителя на прекия доставчик, че той не е имал обезпеченост да ги извърши и затова е ползвал подизпълнител - "Строй комерс груп" ЕООД, не са ангажирани доказателства. Правилно съдът е установил, че по делото няма представени доказателства за сключен договор с подизпълнител, нито доказателства, че след извършване на услугите, те са предадени от "Строй комерс груп" ЕООД на "Мейтрикс" ЕООД. Липсата на доказателства за реалност на доставките, включително на товарителници и пътни листове и на материална и кадрова обезпеченост, са довели до законосъобразния извод на административния съд, че правилно приходните органи са отказали правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Неправомерно начислен ДДС е винаги, когато не е установена реалността на доставките, а само счетоводно отразяване при доставчика на издадените от него фактури.

4. По фактурите, издадени през месец април 2008 г. от "Агро инвест" ЕООД.

Въпреки изискваните още в хода на извършената на касатора ревизия за доказателства за реалност на фактурираните доставки от "Агро инвест" ЕООД, такива не са представени. За доказване на фактурираните доставки е необходимо да са налице доказателства, както за материалната, така и за кадровата обезпеченост. Наличието на собствени или наети транспортни средства е необходимо, за да се установи, че фактурираните транспортни услуги са осъществени. Представените пред приходните органи счетоводни сметки, не могат сами по себе си да установят реалност на доставките. Непредставянето на доказателства за реалното осъществяване на транспортните услуги и пред съда, правилно е обосновало решаващият съд да приеме, че е законосъобразен отказа на приходната администрация за правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС.

5. По фактурите, издадени през месеците февруари и март 2008 г. от "Димикос" ЕООД.

Липсата на техническа и кадрова обезпеченост на издателя на фактурите и подизпълнителите, правилно е обосновало съдът да направил извод, че само наличие на договори и протоколи, обр. 19 не са достатъчни, за да се приеме, че услугите по процесните фактури действително са извършени. Правилно съдът е установил, че нито в договорите, нито в протоколите, обр. 19 не са конкретизирани обектите, на които ще се извършват или са извършени процесните услуги. Липсата на доказателства от прекия доставчик, респ. подизпълнителите, че притежават собствени или наети транспортни средства, също е обусловило съдът да приеме, че не е доказана реалността на доставките, който извод се подкрепя от настоящия съдебен състав.

6. По фактурите, издадени през месец март 2007 г. от "ДДМ-2000" ЕООД.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по същество само относно фактури № 37/05.03.2007 г. и № 27/20.03.2007 г., тъй като за останалите фактури, издадени от този доставчик - 16 бр. за месеците юли и август 2007 г. има АПВ и по отношение на тях ревизионният акт е нищожен.

Правилно съдът е установил, че в хода на ревизията не са представени доказателства, установяващи реалността на доставките по процесните две фактури за месец март 2007 г. Представените в съдебното производство доказателства като частни документи, не са опровергали констатациите в ревизионния акт и макар в ДОПК да няма идентична разпоредба с тази на чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.), в тежест на ревизираното лице е да докаже наличието на всички положителните предпоставки за възникване правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като органите по приходите са изградили своите констатации на твърдения за отрицателни факти, които не са длъжни да доказват. Всички доказателства, представени в съдебното производство като частни документи нямат достоверна дата и не се ползват с материална доказателствена сила. Приходните органи са задължили издателя на фактурите да представи доказателства за реалност, но това не е изпълнено. Ако такива доказателства наистина са били налице, не е имало пречки да се представят по време на ревизията и от доставчика и от получателя. Последният, който претендира правото на данъчен кредит е имал интерес да докаже пред ревизията, че е сключен договор с доставчика или с подизпълнители, че договорените услуги са реално осъществени - по какъв начин, с какви кадри и техника. Недоказването на тези обстоятелства, не може да обоснове възникване на посоченото материално право. Осчетоводяването само на издадените фактури, не може да обоснове правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като то възниква само при реално осъществени доставки - аргумент от чл. 6 във връзка с чл. 25 ЗДДС.

7. По фактурите, издадени през месеците февруари и март 2008 г. от "Енола агро" ЕООД.

Няма спор между страните по делото, че този доставчик не е имал обезпеченост за осъществяване на процесните доставки, тъй като това обстоятелство е декларирано от управителя му. В същото време неговите обяснения сочат на използване на подизпълнители "Стройсистем пласт" ЕООД и ЕТ "Катя - Захари Захариев", но първоинстанционният съд е направил законосъобразни изводи, че не са ангажирани доказателства за реалното изпълнение на процесните доставки - СМР и транспортни услуги. Относно твърденията за наемане на транспортни средства от физически лица, правилно съдът е установил от техните писмени обяснения, че не са притежавали такива средства, а Емилиян Къневски е декларирал, че представените пътни листове и договори за наем не са подписвани от него. Допълнително представените доказателства в съдебното производство - договори не могат да установят реалното осъществяване на доставките, а и в тях, както правилно е приел първоинстанционният съд не са конкретизирани обектите. Освен това, като се има предвид, че всички писмени доказателства, представени едва в хода на съдебното обжалване (относно всички доставчици) и оспорването им като частни документи от ответната страна, е обусловило съдът да приеме, че с тях не се доказва реалността на доставките по смисъла на чл. 6 и чл. 25 ЗДДС. Както се изложи вече по-горе само осчетоводяването на фактурите, без категорични доказателства за реалност на процесните доставки, не може да обоснове извод, че са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1 ЗДДС. В случая е налице основанието по чл. 70, ал. 5 ЗДДС и като е отказано на това основание правото на данъчен кредит, съдът правилно е приел за законосъобразен отказа на приходните органи за данъчен кредит.

Неоснователно в касационната жалба е налице позоваване на решението "Булвес срещу България" на Съда за правата на човека в Страсбург, тъй като по това дело не е имало спор за реалност на доставката, а само относно късното начисляване на ДДС от доставчика. В настоящия казус спорът между страните е за реалността на процесните доставки, поради което решението на Страсбург не може да се приложи.

Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение при кредитиране на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Наистина вещото лице по тази експертиза е установило редовно водено счетоводство при доставчиците и отразяване на ДДС в техните счетоводства. Това обстоятелство само по себе си не води до извод за реалност. Затова съдът не е допуснал нарушение като е кредитирал заключението на вещото лице, тъй като счетоводното отразяване на доставките от доставчиците е констатирано от експерта, но правилно е прието в обжалваното решение, че експертизата не установява реалното изпълнение на доставките.

II. В частта по ЗКПО.

Разпоредбата на чл. 26, т. 2 ЗКПО регламентира непризнаване на разходи за данъчни цели, които не са документално обосновани. Това означава, че само счетоводното отразяване на разходите, без да е доказано, че те са вследствие на реално осъществени доставки, не може да се приеме, че са документално обосновани. Липсата на доказателства за реално изпълнение на фактурираните доставки, не може да бъде основание да се приеме, че счетоводно отчетените разходи са документално обосновани. В случая наличието на осчетоводяване на процесните фактури, не води до извод, че е осъществена реалност на доставките по тях, а оттам и не може да се приеме, че разходите са документално обосновани. Затова като е приел за законосъобразно увеличението на финансовия резултат (частично за 2008 г. и за цялата ревизирана 2007 г.), първоинстанционният съд не е допуснал сочените от касатора нарушения, водещи до отмяна на постановеното от него решение.

Предвид изхода на делото юрисконсултско възнаграждение на дирекция "ОУИ" - гр. Варна не се присъжда, тъй като тази страна в касационното производство не е представлявана от юрисконсулт, а и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК такова е присъдено от първоинстанционния съд за цялото производство.

На "Вики-2005" ЕООД също не се присъждат разноски, тъй като няма данни такива да са направени за касационното производство.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,