Решение № 3997 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11951/2013 г.

Решение № 3997 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11951/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Людмил Бисеров Шенков от гр. Габрово срещу решение № 36 от 30.05.2013 г. по адм. д. № 46/2013 г. на Административен съд Габрово, с което е отхвърлено оспорването на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 70713/2013 от 4.03.2013 г., издадена от началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Габрово, с която му е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б. "а" от Закона за движението по пътищата - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до отпадане на същото основание. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че в съдържанието на издадената заповед са посочени фактическите основания, въз основа на които административният орган, е достигнал до извода за нуждата от осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административни нарушения, мотиви се съдържат и в приложената преписка. Описаните в заповедта случаи навеждат на извода за липса на съответствие на поведението на жалбоподателя с медицинските и/или психологически изисквания към водач на МПС емоционалната устойчивост и самоконтрол, липса на агресивност, сдържаност и дисциплинираност и др., които се изискват от правната норма на чл. 3, ал. 4 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания. Дори само последното описано като хронология поведение от 2.03.2013 г. навежда същите изводи. Законовата норма на чл. 171, т. 1, б. "а" от ЗДвП не съдържа изисквания липсата на психологическите изисквания да се установява от специалист при конкретна процедура, когато се налага принудителната мярка. Достатъчно е несъответствието да е видимо, а в случая то е такова, както е преценил правилно административният орган. Психологическо изследване от специалист по тази наредба следва да бъде осъществено в последствие, на основание чл. 1, ал. 1, т. 5 от наредбата, но до този момент е наложително отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство, с оглед постигането на предвидените в хипотезата на чл. 170, ал. 1 от ЗДвП цели. Решението е правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че са налице юридическите факти визираните в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. а ЗДвП, която предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се наложи принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това. Напълно се споделят мотивите на съда, че описаните четири случая от издателят на акта доказват извода, че процесната мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, е необходима, като защитна по отношение безопасността по пътищата и предотвратяваща извършването на последващи нарушения. И при четирите случаи, описани в оспорената пред съда заповед са налице данни за поведение на жалбоподателя при и непосредствено след инцидентите, от които може да бъде направен извода за необходимостта от налагането на мярката. Правилно е прието от съда, че временният характер на мярката, при осигурена от закона възможност годността или негодността на лицето да бъде водач на МПС да се установи от специалисти, въз основа Наредба № 36 от 15 май 2006 г., регламентираща установяването на психологическата годност на водачите на МПС, гарантират правото му на защита, но тъй като общественият интерес следва да бъде охранен в по-голяма степен, налагането на процесната мярка при изложените в административния акт обстоятелства предхожда тази процедура. Допустимо е в разглеждания случай мярката да бъде наложена не след извършена на водача конкретна проверка на пътя, при която да е било констатирано поведение в отклонение на психологическите изисквания, а поради постъпилите сведения, включително за издадените наказателни постановления, водещи до обосновано предположение, че лицето няма психологическа годност да управлява моторно превозно средство. По преписката е приложена докладна записка на старши инспектор и началник група "ОДПКПД" в сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР Габрово за описаните произшествия и жалбоподателят не оспорва пред съда участието си в посочените инциденти. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че административният акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му и че описаните случаи не обосновават налагането на мярката. Не са налице нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на акта. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение