Решение № 6433 от 15.6.2023 г. на ВАС, III о.
ВАСТрето отделение15.06.2023 г.докладчик Аглика Адамова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 274/16.01.2023 г., постановено по адм. дело 11161/2021 г. по описа на Административен съд София-град и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.1 ЗОДОВ, предявен от С. Даскалов против Агенция по вписванията за заплащане на обезщетение в размер на 622,50 лева за претърпени имуществени вреди от отменен по съдебен ред отказ по заявление 20210513142709/13.05.2021 г. на длъжностно лице към Агенция по вписванията.
ОСЪЖДА С. Даскалов да заплати на Агенция по вписванията съдебни разноски в размер на 300 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Особено мнение на съдия Пламен Петрунов
Особено мнение на съдия Пламен Петрунов
Не съм съгласен с мнението на мнозинството от съдебния състав, че решението е неправилно. Същото е недопустимо и следва да бъде обезсилено.
Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, чиито ред е приложим съгласно чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.
В случая такъв ред е налице, тъй като се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен отказ на длъжностно лице по регистрацията в съдебното производство по отмяната му, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса, на практика сторените от страната разноски в спорното производство. Отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор и може да се осъществи само по висящия процес, но не и с отделен иск.
Производството по обжалване на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен търговец, юридическото лице с нестопанска цел или клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, като съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа Обжалване на определенията от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно.
С оглед предмета на обжалване производството пред окръжния съд не е охранително, защото не произтича от дължима се и постановена от съд защита, а от разглеждане правилността на постановен от извънсъдебен орган акт, комуто, по силата на специален закон са вменени права и задължения за извършване на административна услуга. Постановяването на акт от несъдебен орган, подлежащ на оспорване пред съд, по предвиден в закона ред, отрича приложението на чл. 541 ГПК.
С т. 7 ТП 2/2015 г., на ОСС от ГК от ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС е прието, че делата по искове за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на длъжностни лица по регистрация по Закона за търговския регистър са подсъдни на гражданските съдилища. Съгласно мотивите към решението регистърното производството е охранително, дейността по вписване и обявяване в Търговския регистър не е административна, актовете, с които регистърното производство приключва не са индивидуални административни актове, а са актове с правно значимо действие, тъй като не съдържат властническо волеизявление, с което да се осъществява държавно управление. Съответно обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрация по Закона за търговския регистър (ЗТР) не може да се търси на основание чл. 1 ЗОДОВ.
Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ е приета след посоченото тълкувателно постановление с мотиви, че в ЗТР е уредено самостоятелно регистърно производство, което по своя характер е административно, а дейността на длъжностните лица по регистрацията във връзка с вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския регистър е административна дейност по смисъла на § 1 от ДР на Закона за администрацията.
Следователно, в случая е налице процесуален ред, по който може да се реализира правото на възстановяване на платени суми, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и дължима се държавна такса в производството по обжалване, определен в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Това производство не е охранително, а такова по оспорване на незаконосъобразен отказ при осъществена административна дейност. Специалният закон - ЗТРРЮЛНЦ не препраща към разпоредбите на чл. 530 и сл. ГПК, а урежда процесуалния ред, по който следва да се осъществи контрол върху акта на длъжностното лице по регистрация. Съобразно изхода на спора, съдът следва да се произнесе и по дължимостта на претендираните разноски съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК. Налице е ефективно правно средство на защита, процесуален ред по който изведеното като искова претенция вземане да се претендира, което изключва приложимостта на исковия ред и обосновава извод за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ.
Председател: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ Членове: /п/ АГЛИКА АДАМОВА/п/ ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА-ДЕКОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Агенция по вписванията, подадена чрез процесуален представител, против решение 274/16.01.2023 г., постановено по адм. дело 11161/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което Агенцията е осъдена да заплати на С. Даскалов обезщетение в размер на 622,50 лева за претърпени имуществени вреди от отменен по съдебен ред отказ по заявление 20210513142709/13.05.2021 г. на длъжностно лице към Агенция по вписванията, както и разноски в размер на 300 лв. Касаторът твърди, че решението е недопустимо и неправилно, поради нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т.2 и т. 3 АПК. Счита, че е налице друг специален ред за присъждане на обезщетение, поради което ЗОДОВ в конкретния случай е неприложим. Поради това моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Претендира разноски. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът С. Даскалов чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение Агенция по вписванията е осъдена да заплати на С. Даскалов обезщетение в размер на 622,50 лева за претърпени имуществени вреди от отменен по съдебен ред отказ по заявление 20210513142709/13.05.2021 г. на длъжностно лице към Агенция по вписванията, както и разноски в размер на 300 лв. Административен съд София-град е приел за установено, че отказ 20210513142709/14.05.2021г., издаден от длъжностно лице при Агенция по вписванията за вписване на прекратяване на членството на С. Даскалов в Раундшип ООД е отменен с влязло в сила решение 18 от 01.06.2021г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-16 състав. В съдебното производство са били направени разноски, съгласно приложените договори за правна защита и съдействие и доказателства за платени такси, в размер на 622,50 лв. Прието е от съда, че в производството по разглеждане на жалбата срещу отказа не са присъдени разноски в полза на жалбоподателя, тъй като присъждането им предполага разрешен спор по същество съгласно чл. 78 от ГПК, какъвто в случая липсва. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, като е приел, че отказът от вписване в търговския регистър не е административна дейност и не се осъществява от административен орган в изпълнение на нормативно възложени му правомощия, но е приравнен на административен акт по силата на чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър. Установено е и наличие на причинно-следствена връзка между причинената вреда и отменения административен акт. Решението е допустимо, но неправилно, поради нарушение на материалния закон. Действително, съгласно чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Споделя се и извода на АССГ, че дейността на Агенция по вписванията се характеризира като административна. Съгласно мотивите на законодателя, Законът за търговския регистър, в сила от 01.01.2008 г. е приет, за да преуреди производството по регистрация на търговците от съдебно-охранително /каквото беше до този момента и се провеждаше пред окръжните съдилища/ в административна дейност, осъществявана от административни органи. Дейността е възложена на специализиран административен орган - Агенция по вписванията, която е администрация към министъра на правосъдието /чл. 2 от Устройствения й правилник/, организирана е в Обща и Специализирана администрация, звено "Сигурност на информацията" и финансов контрольор /чл. 3, ал. 1/ и се ръководи и представлява от изпълнителен директор /чл. 6, ал. 1/. Действията по вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския регистър се извършват от служители в Дирекция "Длъжностни лица по регистрация", чийто правомощия са визирани в чл. 15 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Агенцията и длъжностните лица по регистрация са административни органи по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на АПК, защото принадлежат към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия, овластени със закон. В подкрепа на този извод е и изменението на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, който препраща към ЗОДОВ за реда за репариране на вредите, причинени от Агенция по вписванията на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията. Към момента на образуване на т.д. 931/21 на СГС обаче са влезли в сила измененията на чл.25 ЗТРРЮЛТНЦ /ДВ, бр. 105 от 2020 г./. Разпоредбата предвижда ред за обжалване на отказа за вписване пред окръжния съд, начина на подаване на жалбата, реда за провеждане на съдебното производство; с нова алинея 6 включително е предвидено присъждане на разноски в производството по реда на ГПК. Наличието на изрична нормативна уредба, която предвижда присъждане на разноските от съда, пред който са направени, означава, че те не могат да бъдат присъждани като обезщетение за вреди в исково производство по чл.1 ЗОДОВ. Причината за това не е разпоредбата на чл.8, ал.3 ЗОДОВ. Сочената норма е материалноправна, поради което няма отношение към допустимостта на иска. Освен това тя изключва основателността на исковете с правно основание чл.1 ЗОДОВ при наличие на друг начин за обезщетяване на пострадалото лице, а не при наличие на друг начин за реализиране на основното вземане, от което кредиторът е лишен. Независимо от това, Върховният административен съд в константната си практика е присъждал обезщетение за вреди в размер на сторени в съдебни производства разноски само и единствено в случаите, в които нормативната уредба не предвижда или изключва изрично присъждането им в самите съдебни производства. Извън тези случаи, разноските, сторени в съдебните производства, не представляват вреди по смисъла на чл.1 ЗОДОВ, поради което исковете им за присъждане от административните съдилища са неоснователни. Освен това наличието на изричен ред за присъждане на разноските и изричният отказ на търговския съд да ги присъди водят до прекъсване на причинната връзка между незаконосъобразния отказ и твърдяната вреда. В момента и към датата, на която са сторени разноските, разпоредбата на чл. 25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ може да представлява ефективно вътрешноправно средство за защита, като дава възможност на сторилите разноски в съдебното по обжалване отказите за регистрация в Търговския регистър да ги претендират в това производство. Отказите на търговските съдилища за присъждане на разноски дори при тази нормативна уредба не обуславят основателност на исковете с правно основание чл.1 ЗОДОВ, заведени пред административните съдилища. Последните не са длъжни, при сега действащата нормативна уредба, да осигурят чрез съдебната практика ефективно правно средство за защита на имущественото притезание, тъй като това задължение нормативно е възложено на търговските съдилища. За пълнота следва да се посочи, че по т. 2 от Тълкувателно решение 5/14.07.2022 г., постановено по тълкувателно дело 4/2020 г. Дължи ли се обезщетение за вреди по изплатените адвокатски възнаграждения и държавни такси в производствата пред административните съдилища за искове по чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени за възстановяване на имуществени вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията и представляват ли те пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ? е посочено, че съгласно §14 от ПЗР на ЗИД на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС -ДВ бр.105 от 11.12.2020 г. в сила от 15.12.2020г./ в чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ се създава нова ал 6 със следното съдържание :В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК, поради което необходимостта от тълкуване занапред по какъв ред следва да се претендират платените в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ разходи за адвокатски възнаграждения и държавни такси отпада. Посочено е още, че в ЗТРРЮЛНЦ (обн. ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г.) е приета нова ал. 6 на чл. 25, съгласно която "В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс", която нова алинея също урежда реда за присъждане на разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение и съответно възможността тези разноски да бъдат претендирани по исков ред по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вече е изключена. С тълкувателното решение на ВАС е разяснено какво ще се случва занапред при претендиране на разноски от страна на страните в тези производства. По изложените съображения решението следва да бъде отменено, а по същество искът отхвърлен, като неоснователен. На касатора се дължат съдебни разноски за двете инстанции в размер на 300 лв, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение