Решение № 9040 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11235/2012 г.

Решение № 9040 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11235/2012 г., III о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и чужденците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Али Фархуд Джарала, чрез процесуалния представител адв. Татяна Лисичкова против решение № 3101 от 11.06.2012 г., постановено по адм. дело № 1215/2012 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства. Касационният жалбоподател счита, че има вътрешни противоречия в мотивите на съда и липсва причинна връзка между доказателствата и юридическите факти. Поддържа, че съдът не е обсъдил наличието на основание за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Моли за отмяна на съдебното решение и оспорения административен акт. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез процесуалния си представител излага съображения за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и правилност на съдебното решение, като постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 87 от ЗУБ е отхвърлил жалбата на Али Фархуд Джарала, гражданин на Ирак, срещу решение № 28/16.01.2012 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. 3а да постанови този резултат, съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ е правилно, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК - издадено е от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца и обстоятелствата, изложени от него за наличието на реална опасност за живота му. След подробен анализ с оглед теорията и съдебната практика на понятието "преследване", възможните форми на това преследване и основанията за такова, съдебният състав е развил съображения за това, че по отношение на Джарала не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Подробно е разгледал материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като въз основа на данните от бежанската му история и актуалните данни за обществено - политическата обстановка в Ирак към датата на постановяване на административния акт е приел, че не са налице и предпоставките по чл. 9 от ЗУБ - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по т. 1 - 3 от цитираната разпоредба. По тези съображения първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Джарала против оспорения административен акт. Обжалваното решение е правилно. Настоящият съдебен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд София - град. Правилно административният съд, след анализ на събраните по делото писмени доказателства, е приел, че не са налице материалноправните основания за предоставяне статут на бежанец, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от жалбоподателя факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Обосновани са изводите на решаващия съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Джарала за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Предвид данните по делото правилно съдът е приел, че не може да се направи заключение същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка и е аргументирал заключенията си именно въз основа на установеното в нея актуално положение в Ирак, съпоставени с твърденията на жалбоподателя в бежанската му история. На база тези данни съдът обосновано е приел, че в Ирак към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Безспорно обстановката в Ирак е напрегната и променяща се. Известен факт са многобройните дела на лица от тази страна, търсещи закрила, като съдебната практика по прилагане на чл. 9 от ЗУБ във връзка с тълкуване и прилагане на чл. 15 от Директива 2004/38/ЕО е непротиворечива. За да се прецени налице ли са предпоставките, визирани в посочената разпоредба, следва във всеки конкретен случай да се извърши анализ на данните за ситуацията в страната на произход, съпоставени с твърденията, изложени от молителя. От съществено значение е тази преценка да се извърши от компетентния орган въз основа на всички факти и обстоятелства, събрани в хода на административното производство, за да се направи извод налице ли е вътрешен въоръжен конфликт, какъвто се твърди, че има в Ирак и за която ситуация се отнася задължителното тълкуване на нормата на чл. 15 от Директива 2004/38 ЕО. В случая административният орган правилно е отчел ситуацията в Ирак въз основа на съдържащите в справка рег. № 5145/18.10.2011 г. данни. Същите са обсъдени и в мотивите на обжалваното съдебно решение и са обосновали извод за изменение в общата обстановка в страната към стабилизиране, непозволяваща да бъде определена като въоръжен конфликт. Рискът от извършване на терористични атентати и данните за актове на насилие, представени в съдебната фаза на процеса, не променят този извод, тъй като се касае за спорадични действия и не се установява жалбоподателят да попада в кръга на най-силно застрашените лица. Действително е възможно положението в държавата по произход непрекъснато да се променя, като доказателствата в тази насока, от които да се направи констатация за сигурността на живота на търсещия убежище, следва да са актуални. От последните данни за ситуацията в Ирак не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война, военните действия на обединените въоръжени сили са преустановени. Очевидно в Ирак се наблюдават актове на насилие и въоръжени нападения, предизвикани от различни религиозни и терористични групировки, но е постигнат и значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. От това следва неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Настоящият касационен състав намира за неоснователни възраженията на касатора относно наличието на основания за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ с оглед данните за влошеното му зрение. Тези доводи са обсъдени в оспорения административен акт и правилно ответникът е преценил, че не са изпълнени предпоставките по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Съгласно цитираната разпоредба хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер или на други основания, предвидени в българското законодателство, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на ООН за бежанците. При тълкуване волята на законодателя следва да се съобразят основните положения, закрепени в глава първа от закона, като се отчете, че хуманитарен статут, наред с другите форми, предвидени в чл. 1, ал. 2 от ЗУБ, представлява особена закрила, която се предоставя в изключителни случаи. Под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват, а влошеното зрение на жалбоподателя не обуславя извод за приложение на тази разпоредба. По тези съображения настоящата инстанция намира, че решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените касационни основания за отмяната му. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав приема, че решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение