Решение № 14358 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1970/2011 г.

Решение № 14358 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1970/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по жалба на "Бегемот" ООД гр. София, ул. "Кузман Шапкарев" № 4, представлявано от управителя Иван Груев Юруков, против Акт № 4 от 13.01.2011 г. за установяване на публично държавно вземане на Съвета за електронни медии (СЕМ). В жалбата се твърди, че административният акт е издаден от некомпетентен орган и е материално незаконосъобразен, тъй като определените задължения не са обвързани с необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услуга от СЕМ, още повече, че въпреки наличието на регистрация никога дружеството не е извършвало регистрираната дейност. Иска се отмяна на акта и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата Съветът за електронни медии, чрез юрк. Петрова, оспорва жалбата. Не оспорва факта, че дружеството-жалбоподател не е осъществявало дейността, за която има регистрация, но счита, че това не е основание за освобождаване от плащане на спорните такси. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди предпоставките за законосъобразност на оспорения административен акт и съобрази събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване административен акт и е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Не е спорно, че на дружеството-жалбоподател е издадено удостоверение за регистрация телевизионна програма с национално покритие с разпространение по кабел и сателит с Решение № 07/10.01.2005 г. на СЕМ, но нито е осъществявало дейност по регистрацията, нито е плащало годишна такса за надзор върху дейността му на регистриран телевизионен оператор за спазване на заявения програмен продукт, програмна концепция, програмен профил или програмна схема, на осн. чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), за периода от момента на регистрацията за 2006, 2007, 2008 и 2010 г. С покана, изх. № 30-06-204от 11.11.2010 г., връчена на 15.11.2010 г. жалбоподателят е уведомен за установените му задължения за такси в размер на 11 472,07 лв., като с жалба вх. № 30-06-204/30.01.2011 г. е оспорил пред съда плащането им. С процесното Решение е издаден акт за публично държавно вземане в посочения размер. Относно възражението по отношение компетентността на органа издал акта: Процесният акт е решение на Съвета за електронни медии (СЕМ), с което е решено издаване на акт за публично държавно вземане с адресат жалбоподателя, в качеството му на телевизионен оператор, за неплатени годишни регистрационни такси, дължими съгласно разпоредбата на чл. 102 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Жалбоподателят има основание, като твърди, че разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 18 от ЗРТ не дава компетентност на СЕМ за издаване на АУПДВ. Това е така, тъй като посоченият текст има предвид компетентност на Съвета да взема други решения в изпълнение на правомощията си по този закон, между които не е установяването на публични държавни вземания. Обжалваният акт обаче е издаден от компетентен орган, защото: Съгласно чл. 166, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. По ал. 2-ра на текста, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В Закона за радиото и телевизията не е определен нито компетентен орган, нито процесуален ред, за издаване на акт за установяване на публично вземане поради неплащане на годишни регистрационни такси. Поради посочените текстове на ДОПК, редът за издаването на такъв акт е този за издаване на индивидуален административен акт по АПК, а компетентният орган се определя от ръководителя на съответната администрация. Съветът за електронни медии, в качеството си на колегиален, независим специализиран орган по регулиране на медийните услуги, е свикан на заседание от ръководителя на съответната администрация - в случая председателя на СЕМ, поради което процесното решение е издадено от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 166, ал. 2 ДОПК. По възражението за незаконосъобразност на акта настоящия състав намира следното: Основателно жалбоподателят поддържа, че годишна регистрационна такса по Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) не се дължи при безспорно не упражняване на телевизионна дейност за създаване на програми. Процесната програмна регистрация е извършена с Решение № 07/10.01.2005 г. на СЕМ. Съгласно чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" от ЗРТ радио и телевизионните оператори заплащат годишна такса: за надзор върху дейността на регистрирания радио и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. При не упражняване на дейността от страна на оператора, противоречи на житейската и правна логика, че регулаторният орган е осъществявал надзор върху тази дейност, срещу което операторът дължи такса, тъй като с нея не се покриват разходи за осъществяване на надзор. Освен годишната такса, ал. 3, т. 2 на чл. 102 ЗРТ, предвижда първоначална регистрационна такса, която в случая не е спорна. Именно тя се дължи за проверка на редовността на документите; за извършване на регистрацията и за издаване на удостоверение, поради което представлява такси за самата регистрация като форма на държавно регулиране на радио и телевизионната дейност. За разлика от нея, годишната такса е за надзор върху осъществявана реално дейност т. е формалното извършване на регистрация не е основание за събирането й. Съгласно мотивите на Решение № 11 от 1.07.2003 г. на Конституционния съд по конст. дело № 9/2003 г. и Решение № 10 от 26.06.2003 г. на Конституционния съд по конст. дело № 12/2003 г., "в теорията на финансите таксата се схваща като плащане в полза на държавния бюджет от физическо или юридическо лице за извършено действие в полза на платеца или за оказана му някаква услуга от такъв орган. Основание за плащане на таксата следователно е ползването на услуга или предизвикване на действие на държавен орган в полза на платеца на таксата". При неупражняване на дейност по процесната регистрация, титулярът й нито е получил услуга, нито е предизвикал действия по надзор. На плоскостта на доказателствената тежест регулаторният орган, издал акта за установяване на публично вземане, следва да докаже дължимостта на таксата, установена с административния акт, а в случая не е спорно, че дейност не е осъществявана. Доводите, че операторът е следвало да поиска прекратяване (или изменение) на регистрацията и едва след това не дължи такса съдът не споделя, тъй като регистрацията се извършва за правото на оператора да осъществява определена дейност, а обсъжданата годишна такса се дължи за упражняване на надзор върху реално осъществявана дейност. Предвид всичко изложено, оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на процесуалните правила, но в противоречие с материалния закон и неговата цел и подлежи на отмяна. Водим от горното, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,