Решение № 3081 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6454/2012 г.

Решение № 3081 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6454/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба от кмета на Община Плевен, чрез процесуалния му представител, против Решение № 241/12.04.2012 г., постановено по адм. д. № 121/2012 г. по описа на Административен съд - Плевен (АСПл). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на АСПл е отменил заповед № 119/03.01.2012 г. на кмета на Община Плевен. С последната, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и във връзка с решение № 016/07.12.2011 г. на Общински съвет Плевен (ОбС) за утвърждаване на нова численост и структура на общинската администрация и утвърдено от кмета длъжностно разписание (ДР) на Община Плевен, е прекратено служебното правоотношение на Мария Тодорова Атанасова от гр. Плевен, за длъжността "главен експерт" с ранг III младши в Община Плевен, Дирекция "Образование и култура" (ДОК), Отдел "Образование" (ОО). Прието е от съда, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Недоволен от решението, кметът на Община Плевен го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост при постановяването му. Моли отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на Атанасова против неговата заповед. Претендира и направените разноски по делото. Ответната страна - Мария Тодорова Атанасова, чрез писмена защита от процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендира разноски по делото. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе установената от АСПл фактическа обстановка. Безспорно по делото е, че съгласно ДР в сила от 18.11.2011 г., утвърдено от кмета на Община Плевен, общата численост на администрацията е била 244 щатни бройки, от които 49 са дофинансирани от собствени приходи. В ДОК е имало 10 щатни бройки за длъжности "главен експерт". Видно от представените по делото доказателства, с решение № 016/07.12.2011 г. (л. 16) ОбС е одобрил нова численост на общинската администрация за Община Плевен общо в размер на 206,5 щатни бройки държавна отговорност и 51,5 бройки дофинансирани от собствени приходи. В настоящото дело е безспорно, че с постановеното решение № 016/2011 г. на ОбС и ДР, одобрено от кмета и в сила от 04.01.2012 г. е извършено съкращаване на общия брой на щатните длъжности в общинската администрация, вкл. броя длъжности "главен експерт" в бившата ДОК, сега Отдел "Образование и култура" (ООК). Административният съд, при съпоставяне на ДР в сила от 18.11.2011 г. и това от 04.01.2012 г., е установил посоченото намаляване на числеността на служителите в общинската администрация, вкл. в новото звено ООК. При тази безспорна фактическа обстановка изводът на решаващия съд, че прекратяването на служебното правоотношение на Атанасова е извършено при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е правилен, обоснован и съответен на фактическото положение и закона. Пред първоинстанционния съд не са представени доказателства относно "Вътрешно разпределение на общата численост на общинска администрация - Община Плевен, съгласно решение № 016/07.12.2011 г. на ОбС Плевен", сведение с какъвто надпис, е представено пред касационната такава. В същото време, предвид липсата на важни задължителни реквизити на официалните документи (длъжност и име на издателя и подпис), не става ясно кой точно е съставил това сведение, по какъв повод е съставено то и част ли е същото от приложенията към решение № 016/2011 г. на ОбС. По последния въпрос впрочем, изхождайки от съдържанието на решението на ОбС, трябва да се отговори отрицателно, тъй като в решението се посочва само "Приложение № 1", не и такива с по-голяма номерация. Освен това, на основание чл. 220 от АПК, на касационната инстанция е забранено да извършва нови фактически установявания и преценява приложението на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. С оглед данните, представени пред първата съдебна инстанция относно числеността на общинската администрация, изводът за несъответствие на бройките, съобразно ДР в сила от 04.01.2012 г. и утвърдената численост на общинската администрация с решение № 016/2011 г. на ОбС се явява обоснован. ВАС, при липса на данни за издателя на сведението за вътрешното разпределение на общинската администрация, неговата длъжност и повода по който е съставено то приема, че твърдението, изложено в касационната жалба за незаконосъобразност на решението на АСПл в тази му част, се явява неоснователно. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон е мотивиран с твърдение за неправилност на извода на АСПл за незаконосъобразност на заповедта на кмета предвид неизпълнение на т. 4 от решение № 016/2011 г. на ОбС за извършване на вътрешен подбор. Твърди се, че решението на ОбС не следва да се абсолютизира (каквото и да означава това). Предвид липсата на норма в ЗДС, разпореждаща извършването на подбор, въпросната т. 4 от решението следвало да се тълкува като задължение на кмета само по отношение на работещите на трудов договор в общината. ВАС не възприема това тълкуване. Както правилно е посочил АСПл, в дейността си административният орган следва да осигури изпълнението на принципа на предвидимост, съгл. чл. 13 от АПК. В предложението на кмета до ОбС с нечетлив номер от 05.12.2011 г. (л. 197 и сл.), той сам е предложил в текста на решението, което ще приеме ОбС, да фигурира "извършване на съкращение на персонала след провеждане на вътрешен подбор". Т. е., без да съществува в ЗДС такова негово задължение в качеството му на орган по назначаването, кметът сам и публично е оповестил необходимостта от извършване на подбор сред работещите служители в общинската администрация, кой точно да бъде съкратен. Това предложение е преценено като обосновано и правилно и е включено в т. 4 от решение № 016/2011 г. на ОбС. По силата на чл. 44, ал. 1, т. 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация кметът на общината е длъжен да организира изпълнението на актовете на общинския съвет, а в случая - сам да изпълни т. 4 от решението на ОбС. При включването на това изискване в предложението до ОбС и по-късно - в самото решение на съвета, то е станало задължително за кмета. Неизпълнението му съставлява съществено нарушение на административно производствените правила, задължителни при издаването на заповеди за съкращаване на служители в общинската администрация, независимо дали те полагат труд въз основа на трудов договор или на служебно правоотношение. Твърдението, че вмененото задължение за организиране и провеждане на вътрешен подбор касае само работещите на трудов договор не намира опора в текста на предложението на кмета и на решението на ОбС. При настоящото им съдържание очевидно е, че то се отнася за всички служители на общинската администрация, вкл. тези на служебно правоотношение. С оглед изложеното, решението на АСПл за отмяна на заповедта, издадена при допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила, е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, ВАС констатира, че същото е валидно и допустимо и издадено в съответствие с материалния закон. С оглед изложеното, направеното искане от страна на ответника по касационната жалба, за заплащане на направените по делото разноски, се явява основателно. Предвид обаче липсата на доказателствата за действително направени разноски, то се явява недоказано и като такова следва да се отхвърли. По делото е представено ксерокопие само от пълномощно, с което Атанасова упълномощава адв. Петкова, не и договор за правна помощ с уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на пето отделение