Решение № 12006 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5660/2011 г.

ВАСПетчленен състав28.09.2011 г.докладчик Нина Докторова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 3876 от 18.03.2011 г., постановено по адм. д. № 14986 по описа за 2009 г. на Върховния административен в обжалваната му част и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ изцяло жалбата на Мериам Фирузи Бостанабад, гражданка на Иран против решение № 495 от 20.10.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 12006 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5660/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 87 ЗУБ във връзка с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет против решение № 3876 от 18.03.2011 г., постановено по адм. д. № 14986 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд в частта, в която е отменено решението му № 495 от 20.10.2009 г., с което е отхвърлена молбата на Мариам Фирузи Бостанабад за предоставяне на хуманитарен статут. В отменената част делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се релевира допуснато нарушение на съществени процесуални правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. По подробно изложените съображения в нея се моли, решението в обжалваната му част да се отмени и върне за ново разглеждане от друг състав. Ответната страна по касационната жалба не е взела становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че решението на съда в обжалваната му част е неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства. Позоваването на решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности е неотносимо към случая, защото от представените справки от дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС за обществено-политическата обстановка в Иран липсват данни за безогледно насилие и свързаните с него тежки заплахи за живота и сигурността на лицето, търсещо закрила. По делото няма доказателства, че ответницата по касационната жалба е била жертва на изтезание или насилие, поради което не са налице и предпоставките на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд-I колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за основателна, по следните съображения: С решение № 495 от 20.10.2009 г. председателят на ДАБ при МС е постановил отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Мариам Фирузи Бостанабад на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във връзка с чл. 8 и 9 ЗУБ. Тричленният състав на Върховният административен съд е приел, че решението, предмет на жалбата, в частта в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут е необосновано и незаконосъобразно, поради което го е отменил. Приел е, че в хода на съдебното производство е представено удостоверение от Секретариата на Реза Пахлави, в което е записано, че Мариам Фирузи Бостанабад е била политически активист срещу Ислямската република Иран за каузата на свободен и демократичен Иран. На следващо място съдът е приел, че в удостоверението от Центъра за подпомагане на хора, преживели изтезания - АСЕТ, след направено експертно изследване е направено заключение, че Мариам Фирузи Бостанабад е жертва на насили, причинено от представители на официалната власт, което е позволявало да бъде приравнено към понятието изтезание. На трето място съдът се е позовал на решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности, постановено по преюдициално запитване, с което е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" във връзка с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ ЕО за установяване на минимални стандарти относно условията на които трябва да отговарят гражданите на трети страни или лицата без гражданство, за да могат да кандидатстват за статут на бежанец или на лицата, които по други причини имат нужда от международна закрила, и относно съдържанието на предоставената закрила, като е приел, че решението на председателя на ДАБ при МС в частта му, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут е необосновано и го е отменил. Постановеното решение е неправилно. Съдът не е обсъдил приетите доказателства и не ги е съпоставил с личната бежанска история на Мариам Фирузи Бостанабад, след което да направи и правните си изводи, с което е допуснал нарушение на съществени процесуални правила. Мариам Фирузи Бостанабад не е твърдяла, че е участвала в политическа организация и не е била преследвана в страната си по произход заради това. Тя се е позовавала на дейността на своя свекър, извършвана преди повече от 20 години, която не е имала никаква връзка и отношение с живота й в Иран. На следващо място се е позовавала на извършвано според нея преследване над съпруга й, който на два пъти свободно и с документи от официалните власти е напускал страната. Представеното удостоверение от Секретариата на Реза Пахлави удостоверява данни, които са в противоречие с обясненията на иранската гражданка. Такова удостоверение е било представено и пред административния орган, който го е обсъдил в мотивите си към обжалваното решение, но не му е дал вяра. От данните в административната преписка се установява, че Мариам Фирузи Бостанабад е била ударена веднъж на улицата, от басиджите, организация на религиозна основа, подобна на полицията, защото се е смеела на улицата, заедно с приятелки и се е виждала част от косата й. Била е задържана само за една нощ в ареста. Нарушението е било преценено като такова на нравствените и религиозни правила, които задължават жените в Иран да се обличат по определен начин, което на Мериам Бостанабад не се е харесвало. Самата тя е светски настроена. Съпругът на Бостанабад също не е бил чл. на някаква политическа или друга организация, от което следва, че съдържанието на удостоверението, представено пред съда е в противоречие с бежанската история на Бостанабад. В него се съдържат предположения и пожелания за благоприятно отношение към нея, което ще бъде високо оценено. От съдържанието на удостоверението е видно, че в него се прави позоваване на получена друга информация. Така преценено и съпоставено с бежанската история не може да обоснове извод за съществуваща заплаха в страната по произход на молителката. Удостоверението, издадено от Център за подпомагане на хора, преживели изтезание- АСЕТ, сочи на експертно заключение, направено след изследване, с извод, че Бостанабад е жертва на насилие, причинено от представители на официалните власти, без то да е обсъдено с бежанската й история. В проведеното интервю не се сочи изтезание, още повече то да е причинено от официалните власти. От приложените справки от дирекция "Международна дейност" при ДАБ няма данни за въоръжен конфликт в Иран, поради което позоваването на решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности е неотносимо. Като се е позовал само на двете удостоверения без да ги обсъди ведно с останалите доказателства съдът е постановил неправилно решение в ожалваната му част. То ще следва да ес отмени вместо него постанови друго, по съществото на спора при условията на чл. 222, ал. 1 АПК. От събраните доказателства не се установява наличие на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, поради което обжалваното решение на председателя на ДАБ при МС в тази му част е правилно и законосъобразно, а жалбата против него, като неоснователна и недоказана ще следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК настоящият петчленен състав на Върховният административен съд- I колегия

Цитирани разпоредби

1