Решение № 8595 от 10.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3888/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. К. Д. от [населено място], община Ветрино, област Варна чрез адв. Ц. Банков срещу Решение 1216 от 05.02.2024 г., постановено по адм. д. 1947/2023 г. по описа на Административен съд - Варна. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявените искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ като основателни и доказани. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът С. К. Д. от [населено място], не се явява и не се представлява. В подадена писмена молба същият поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакувания с нея съдебен акт. Претендира разноски. Ответникът, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Варна, редовно призован, не се представлява и не депозира писмено становище по същество. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение АС - Варна е отхвърлил изцяло предявените от С. К. Д. от [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Областна дирекция на МВР Варна /ОД на МВР Варна/, за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, общо в размер на 1563,30 лв., от които: неимуществени вреди в размер на 1500 лв. и имуществени вреди общо в размер на 63,30 лв., както и за присъждане на законната лихва върху главниците, считано от 16.12.2022 г. до окончателното им заплащане. Тези вреди по твърдение на ищеца са претърпени вследствие на незаконосъобразни действия на длъжностни лица в структурата на ОД на МВР-Варна, изразяващи се в извършена на 16.12.2022 г. незаконосъобразна проверка от органите на полицията на РУ гр. Провадия по реда на Наредба 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. За да стигне до този правен резултат, АС - Варна, след подробно обсъждане на приетата за установена фактическа обстановка и след всеобхватен анализ на приложимите правни норми по повод разпоредената проверка, е приел, че по делото не се установява наличието на първата от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ОД на МВР Варна за вреди по реда на ЗОДОВ не са налице твърдените от ищеца незаконосъобразни действия на полицейските служители по извършване на проверка на същия за употреба на алкохол и/или наркотични вещества. Съдът е заключил, че именно в контекста на прилаганите на територията на ОД на МВР - Варна мерки за ограничаване на ПТП с деца и на последствията от тях, с писмо рег. 365р-74406/13.12.2022 г. директорът на ОД на МВР - Варна, въз основа на получената от РУО - Варна информация, е уведомил началника на РУ - гр. Провадия, че на 16.12.2022 г., в 08:30 часа от [населено място], с училищен автобус ще потеглят 22 ученици от СУ Христо Ботев и е разпоредил, непосредствено преди тръгване на групата, на водача на МПС да се извърши проверка за употреба на алкохол и/или наркотици съгласно ЗДвП. Административният съд е изложил съображения за това, че както посоченото разпореждане, така и последвалото от началника на РУ - гр. Провадия към полицейските служители, извършили проверката на ищеца на 16.12.2022 г. такова, са в изпълнение на вменените на органите на МВР специални задължения по реализиране на превенция в рамките на нормативно предвиденото с Наредба 8121з-194 от 21.02.2019 г. взаимодействие с МОН по осъществяване на контрола по чл.28 от същата наредба, целящо ограничаване на ПТП с участието на деца и намаляването на последствията от тях. АС Варна е заключил, че извършените действия на полицейските служители са именно в изпълнение на тези мерки и във връзка с общите им правомощия по извършване на превантивна дейност за ограничаване на ПТП, възложени им с разпоредбата на чл. 165, ал. 1, т. 7 и ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Съдът е приел, че по делото безспорно е установено настъпването на твърдените от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Макар проверката и конкретно резултатът от полевия тест да са оказали негативно въздействие върху психичното състояние на ищеца и той да е извършил разходи за вземане и обработка на кръвна проба, както и разходи за лечение, съдът е заключил, че така настъпилите морални и материални вреди не са вследствие на незаконосъобразни действия на полицейските органи. По горните съображения АС - Варна е отхвърлил изцяло исковите претенции на С. К. Д. от [населено място], област Варна срещу ОД на МВР Варна като неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло развитите от АС -Варна доводи за неоснователност на исковите претенции за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразни действия на полицейски служители към ОД на МВР Варна, изразяващи се в извършена на 16.12.2022 г. незаконосъобразна проверка от органите на полицията на РУ гр. Провадия по реда на Наредба 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да възникне отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да е налице отменен по надлежния ред акт, съответно установено незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащия незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Правилно съдът е заключил, че не се установява наличието на незаконосъобразни фактически бездействия от страна на служителите в структурата на ОД на МВР Варна /РУ гр. Провадия /, довели до твърдените от ищеца вреди. Извършените действия от служителите на ответника са законосъобразни и са извършени в изпълнение на възложените им служебни задължения по реализиране на контрол и превенция в рамките на нормативно регламентираното в чл.165, ал.2, т. 9 от ЗДвП и Наредба 8121з-194 от 21.02.2019 г. за взаимодействие с Министерство на образованието и науката. В разпоредбата на чл. 28 от посочената наредба са изброени изчерпателно мерките и действията, целящи ограничаване на ПТП с участието на деца. Именно защото тези мерки са въведени като превенция с цел опазването живота и здравето на децата, законосъобразно проверката е извършена преди потеглянето на автобуса , като за прилагане на мерките е необходимо проверяваното лице да е посочено като потенциален водач на моторното превозно средство, посочено за осъществяване на превоза. При липсата на една от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата и общините по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ исковите претенции са неоснователни, както правилно е приел административния съд, отхвърляйки предявените искове. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от правния спор съдебни разноски не се дължат, доколкото претендираните от касатора такива са неоснователни, а ответникът не е бил представляван в касационното производство, не е депозирал писмен отговор на касационната жалба или бележки по същество. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,