Решение № 1940 от 20.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10390/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Б. Ахмедова, действаща като ЕТ "Биогло-Б. Ахмедова", със седалище гр. Глоджево, чрез процесуалния й представител адвокат И. Шаренков, срещу решение 192/14.07.2023 г., постановено по адм. дело 131/2023 г. по описа на Административен съд-Русе, 7-ми състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора, за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, при което оспореният административен акт да бъде прогласен за нищожен, а в отношение на евентуалност - отменен като незаконосъобразен. В открито съдебно заседание и писмени бележки по съществото на спора касационната жалба се поддържа, ведно с искане за присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Б. Ахмедова, в качеството й на ЕТ "Биогло-Б. Ахмедова", срещу решение 18/312/02676/01/04/02, за налагане на финансова корекция изх. 01-6500/8518/29.11.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 46, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 16, ал. 2 и чл. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г. /погрешно обозначена в заглавната част на акта, като Наредба 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на БФП по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР за периода 2007-2013 г./, както и т. 4.4, б. "б", във връзка с т. 8.1., предложение първо, във връзка с т. 4.12 и т. 4.18 от договор 18/312/02676/14.10.2014 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, и чл. 3, ал. 1, във връзка с т. 30 и т. 18 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г. /Правилата, обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г./, както и в съответствие с мотивите на решение 4202/04.05.2022 г., постановено по адм. дело 7962/2021 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, на горепосочения едноличен търговец е наложена окончателна финансова корекция в размер на 339 497.61лв. За изясняване на спора от фактическа страна, пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаването на оспорения акт /в т.ч. заповед 03-РД/5268/25.11.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за определяне на заместник изпълнителния директор на фонда - В. Казакова, за негов заместник в периода 28.11.2022 г.-01.12.2022 г./ и е изслушана съдебно-икономическа експертиза. По данни от приетите доказателства финансовата корекция е наложена във връзка с констатирано при извършени проверка на място през м. юни 2019 г. и допълнителни административни проверки, неизпълнение на две от задълженията на Б. Ахмедова, действаща като ЕТ "Биогло-Б. Ахмедова", по сключения между нея и ДФЗ договор 18/312/02676/14.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, а именно: изпълнение на бизнес плана по отношение на заложените в него приходи от подпомаганата дейност, изчислено средно аритметично за трите пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., в размер на едва 6.13% и изпълнение на показателите за устойчива заетост, застъпени в бизнес плана, изчислени средно аритметично за същите три финансови години, в размер на 36.81%. Между страните липсва спор и видно от съдържанието на договор 18/312/02676/14.10.2014 г., неговата т. 4.12 предвижда задължение за ползвателя на помощта да извърши изцяло одобрената инвестиция в уговорения с договора срок, в съответствие с одобрения проект, а т. 4.18 - да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. Според т. 8.1. от договор 18/312/02676/14.10.2014 г., в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатените му суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и чл. 47 от Наредба 29/11.08.2008 г. По делото не се спори относно вложеният в договора, смисъл на понятието "одобрен проект", доколкото в т. 9.1.г. от него, е изрично уточнено, че това е подаденото от ползвателя на етап кандидатстване по мярката и одобрено от ДФЗ, заявление за подпомагане, ведно с всички изискуеми съгласно Наредба 29/11.08.2008 г. документи /в т.ч. бизнес плана, представен от ползвателя и одобрен от фонда/, както и съвкупността от материални и нематериални активи, и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за разглеждане по мярка 312. Установени са и застъпените в одобрения проект показатели за приходи и устойчива заетост за процесните три финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., вярно посочени и в мотивите на обжалваното решение. По искане на процесуалния представител на административния орган е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, заключението, по която потвърждава констатациите на административния орган за неизпълнение на задълженията по договор 18/312/02676/14.10.2014 г., послужили като фактическо основание за издаване на акта за налагане на финансова корекция. Според вещото лице изпълнението на одобрения бизнес план по отношение на заложените в него приходни показатели от подпомаганата дейност, изчислено средно аритметично за 2016, 2017 и 2018 г., е в размер на 6.04% /при установен от органа размер от 6.13%/, а относно застъпените показатели за устойчива заетост за същите три години - средно аритметично в размер на 16.67% /при констатиран от органа размер от 36.81%/. Даденото заключение не е оспорено от страните и е възприето в мотивите на атакувания съдебен акт. Установените от административния съд, релевантни факти са описани подробно в мотивите на обжалваното решение, като при липсата на спор по тях се възприемат от касационния състав и не следва да бъдат възпроизвеждани в текста на решението му. Така, въз основа вярно установената по делото фактическа обстановка административният съд обосновано приема, че решението за налагане на финансова корекция е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон, в това число и Регламент /ЕО/ 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент /ЕО/ 2988/95/ по отношение на предвидения в този нормативен акт, давностен срок. По тези мотиви, първоинстанционният съд постановява атакуваното пред касационната инстанция решение, с което отхвърля жалбата на Б. Ахмедова, действаща като ЕТ "Биогло-Б. Ахмедова", като неоснователна, и я осъжда да заплати на ДФЗ сумата от 450лв, представляваща разноски по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касационната жалбоподателка пороци на обжалвания съдебен акт, представляващи касационни отменителни основания, налагащи неговата отмяна. При вярно и пълно изяснена фактическа обстановка, кореспондираща с данните от събраните по делото доказателства, административният съд е извел правилни правни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Безспорната фактическа установеност по делото, в това число данните от приетото от по делото заключение на вещото лице, че за три пълни финансови години /2016, 2017 и 2018 г./, изпълнението на одобрения бизнес план по отношение на заложените в него приходни показатели и за устойчива заетост, възлиза средно аритметично на едва 6.04% за приходните показатели, респективно - на 16.67% за устойчивата заетост, налага именно формирания от първоинстанционния съд извод за законосъобразността на решението за налагане на финансова корекция, а оттам - и за неоснователността на предявената от едноличния търговец жалба. След като констатираните от органа /по време на извършените през м. юни 2019 г. проверки/ нарушения на договорните задължения от страна на ползвателя на финансовата помощ, свързани с реализираните от него приходи от подпомагана дейност и броя на действително наетите през проверявания период лица, се установяват от приобщените по делото доказателства и констатациите на органа в тази насока не са оборени чрез допустимите за това доказателствени средства пред първата инстанция, то законосъобразно, по аргумент от чл. 27, ал. 6 ЗПЗП и клаузите на договора за отпускане на финансова помощ, на Б. Ахмедова, в качеството й на ЕТ "Биогло-Б. Ахмедова", е наложена окончателна финансова корекция в определения от органа размер на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата, при наличието на правилно квалифицирани от него нарушения по т. 30 и съответно т. 18 от Приложение към раздел I "Общи разпоредби" от Правилата. Затова, правилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на акта за налагане на финансова корекция, а пространно релевираните от касационната жалбоподателка оплаквания в противоположния смисъл, са неоснователни. Не намира фактическа и правна опора възражението на касационната жалбоподателка, поддържано и пред първата инстанция, за нищожност на процесния индивидуален административен акт поради материална некомпетентност на издателя му. Според чл. 20а, ал. 5 ЗУСЕФСУ /в действащата към датата на издаване на решение 18/312/02676/01/04/02, с изх. 01-6500/8518/29.11.2022 г., редакция, обн. ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г./ изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Посочената разпоредба от ЗПЗП се явява специална по отношение на чл. 69, ал. 1 ЗУСЕФСУ /придаваща компетентност на управляващия орган по съответната програма, какъвто според касационната жалбоподателка е министърът на земеделието и храните/ и следователно изключва нейното приложение. Поради това и данните по делото, включително, че актът е подписан за изпълнителния директор на ДФЗ, от надлежно оправомощен при условията на заместване, заместник изпълнителен директор на ДФЗ /със заповед 03-РД/5268/25.11.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ/, се налага изводът, че атакуваният в първоинстанционното производство акт за определяне на финансовата корекция е издаден от компетентен административен орган, в съответствие с правилото на чл. 20а, ал. 5 ЗУСЕФСУ /в предходната - обн. ДВ, бр. 51/2019 г., а и в настоящата му редакция/. Неоснователни са оплакванията на касационната жалбоподателка за неправилността на формираните от административния съд изводи, че финансовата корекция е наложена преди изтичането на предвидения в чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент /ЕО/ 2988/95 четиригодишен давностен срок. В тази връзка съдебният състав подчертава правилността на застъпеното в първоинстанционното съдебно решение схващане, че в случая /предвид констатираното от органа неизпълнение на одобрените приходни показатели и за устойчива заетост, продължило три пълни финансови години - 2016, 2017 и 2018 г./ се касае за продължаваща нередност по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент /ЕО/ 2988/95, срокът за давност, на която започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Но съставът не възприема мотивите на административния съд, според които началото на давностния срок за тази продължаваща нередност е започнал да тече с изтичането на мониторинговия период, на 14.10.2019 г. В разглеждания случай, давностният срок за определяне на процесната финансова корекция е започнал да тече на 01.01.2019 г., след края на обхванатия от финансовата корекция период /2016 г., 2017 г. и 2018 г./, относно който от органа е установено непостигането на заложените в бизнес плана, финансови показатели и тези за устойчива заетост. Но доколкото е без значение дали давностният срок е започнал да тече на 14.10.2019 г. или на 01.01.2019 г. съобразно правилото по чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент /ЕО/ 2988/95, тъй като и в двата случая срокът не е изтекъл към датата на издаване на решението за налагане на финансова корекция, направеният от административния съд краен извод е правилен по своя резултат. Следва да се отбележи, че настоящият състав не споделя и съображенията, изложени в първоинстанционното решение, според които с издаването на акта за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/, основан на идентични неизпълнения по договор 18/312/02676/14.10.2014 г. и междувременно отменен с решение 4202/04.05.2022 г. по адм. дело 7962/2021 г. на осмо отделение на ВАС, не е прекъсната давността за налагане на финансова корекция. По аргумент от чл. 172, ал. 2 ДОПК, това би било вярно само ако в разглеждания случай намира приложение предвидената в чл. 171 ДОПК давност. Но по делото липсва спор, че приложима е определената в чл. 3, § 1 от Регламент /ЕО/ 2988/95 давност, за прекъсването й намират приложение именно уредените в регламента правила, а не тези по чл. 172 ДОПК, следователно, давностният срок се прекъсва с всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността, в това число и от издадения, а впоследствие - отменен АУПДВ. Не намират фактическо и правно основание възраженията на касационната жалбоподателка, в това число поддържани и пред първоинстанционния съд, за незаконосъобразно налагане на финансовата корекция след изтичането на мониторинговия период, на 14.10.2019 г. Мониторинговият период, разглеждан от настоящия съдебен състав, като проследяващ изпълнението на инвестицията период, през който ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява договорните си задължения, е без значение относно упражняването във времето, на правомощието на административния орган да извършва проверки за изпълнение на договор за отпускане на БФП, което не се преклудира с изтичането на периода на мониторинг. Единствената предпоставка, при това относима не конкретно към крайните срокове за осъществяване на проверки по договорите за БФП и издаването на решения за налагане на финансови корекции, а въобще към възможността на органа да потърси възстановяване на недължимо платената финансова помощ /включваща и извършването на проверки и издаването на решение по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП/, е въведеният в чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент /ЕО/ 2988/95, четиригодишен срок на давност. Затова ирелевантно е дали мониторинговият период е изтекъл или не, при положение, че административният орган винаги има правото, а с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП - и задължението, да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите по силата на договорите за БФП задължения от страна на ползвателите, и в случай, че констатира нарушения - да наложи съответните финансови корекции, с единственото правнозначимо за него законодателно ограничение, свързано с четиригодишния давностен срок по чл. 3, § 1 от Регламент /ЕО/ 2988/95, който, както се посочи по-горе в мотивите, в случая не е изтекъл. Не намират опора в закона и пространните доводи на касационната жалбоподателка относно прогнозния характер на бизнес плана и заложените в него /приходни и относно устойчивата заетост/ показатели. Неотклонно застъпено в съдебната практика е разбирането, възприемано и от настоящия състав, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри и параметри относно устойчивата заетост, представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ /справка - решение 12206/08.12.2023 г. по адм. дело 7246/2023 г., решение 6809/22.06.2023 г. по адм. дело 4214/2023 г., решение 5602/30.05.2023 г. по адм. дело 3549/2023 г, решение 2091/27.02.2023 г. по адм. дело 6583/2022 г., решение 9637/31.10.2022 г. по адм. дело 3921/2022 г., решение 7071/13.07.2022 г. по адм. дело 3199/2022 г. и др., постановени от Върховния административен съд/. Въпросът е подробно развит в посочената практика, поради което е безпредметно да бъде обсъждан детайлно и в мотивите на настоящото решение. С оглед наведените в касационната жалба съображения, следва само да се отбележи, че именно клаузите на т. 4.12 и т. 4.18 във връзка с т. 9.1.г. от договор 18/312/02676/14.10.2014 г. създават за касационната жалбоподателка, в качеството й на ползвател на БФП по него, задължението да изпълни финансираната инвестиция в определения по договора срок в съответствие с одобрения проект, част от който несъмнено е одобреният при кандидатстването по мярката бизнес план, в т.ч. съответно - и заложените в него показатели. Без правно значение, в този ред на мисли, е релевираното в касационната жалба съображение, че реализираната инвестиция /къща за гости/ работи и се използва по предназначение, след като безспорно от данните по делото се установява неизпълнение на приходните показатели и за устойчива заетост от одобрения бизнес план, продължило три пълни финансови години. По аргумент от разпоредбата на чл. 27, ал. 9 ЗПЗП, са неоснователни изтъкнатите от касационната жалбоподателка пространни доводи за неприложимост в случая на Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., одобрени със заповед 03-РД/3218/08.08.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и публикувани в ДВ, бр. 69/30.08.2019 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото претенцията на касационната жалбоподателка за присъждане на разноски е неоснователна. Ответникът не претендира разноски, поради което съдът не присъжда такива с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,