Решение № 3824 от 25.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8692/2020 г.

Решение № 3824 от 25.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8692/2020 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 1121/30.06.2020 г., постановено по адм. дело № 2307/2019 г. по описа на Административен съд /АС/ - Пловдив, с което е прогласена нищожността на Ревизионен акт /РА/ № Р-16001618005423-091-001/03.04.2019 г., издаден от С. Г. – началник Сектор при ТД на НАП – Пловдив, в качеството й на орган възложил ревизията, и Д. Н. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна, в качеството му на ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 385/24.06.2019 г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 16 666, 80 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения за това, че административният съд неправилно е приел, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 8 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/. Претендира се отмяна на оспореното първоинстанционно решение изцяло, вкл. в частта му за разноските, и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - Пловдив, както и присъждане на разноски в размер на 1 700 лева, внеса ДТ по сметка на ВАС, и 24 229, 20 лева, юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК в случай, че се претендират разноски под формата на заплатен адвокатски хонорар за касационната инстанция над минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 г., настоява за редуцирането му до установения минимум. В открито съдебно заседание се поддържа касационната жалба и претенцията за разноски от явилия се процесуален представител – юрк. Б. Ответникът по касационната жалба – "Кънстракшънс 2018" ЕООД, гр. Пловдив, оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. П. по съображения, изложени в писмени бележки, поддържани в открито съдебно заседание от процесуалния представител. Иска от съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд и да му присъди разноски според представения списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред първоинстанционния съд е бил РА № Р-16001618005423-091-001/03.04.2019 г., издаден от С. Г. – началник Сектор при ТД на НАП – Пловдив, в качеството й на орган възложил ревизията, и Д. Н. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна, в качеството му на ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 385/24.06.2019 г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, в частта му относно допълнително установените задължения спрямо дружеството за ДДС в размер на 636 316, 67 лева и лихви за забава в размер на 35 992, 97 лева. Установените от първостепенния съд факти, въз основа на които е обоснован извод за нищожност на РА са следните: "Кънстракшънс 2018" ЕООД е със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул. "Княгиня Мария Луиза" № 8. Съгласно чл. 7, ал. 1 ДОПК, актовете по този кодекс се издават от органи по приходите от компетентната териториална дирекция, а съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК компетентна териториална дирекция на НАП относно производства по този кодекс, е тази по седалището на местното юридическо лице, като в случая това е ТД на НАП гр. Пловдив. Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001618005423-020-001/07.08.2018 г. на началник Сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Пловдив е издадена от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със Заповед № РД-09-1301/01.11.2012 г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив в съответствие с нормата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Със заповедта е определен ревизиращият екип, в които са включени две лица, а именно: 1. Д. Н. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и 2. К. П. – главен инспектор по приходите. С последващите Заповеди за изменение на ЗВР, последователно е удължаван срок и е променен обхватът на ревизионното производство, вкл. и екипът, който следва да го извърши, но е останал непроменен органът по приходите, определен за ръководител на ревизията. Не се спори по делото, а и това е удостоверено с надлежни писмени доказателства, че органът по приходите, определен за ръководител ревизия, е от състава на ТД на НАП – Варна, а като същевременно ревизираното лице е местно юридическо лице със седалище гр. Пловдив. Или ревизионното производство е проведено, ревизионният доклад е съставен от органи по приходите, като ръководителят на ревизията е служител на ТД на НАП - гр. Варна, като същият е и издател на ревизионния акт. По делото представено писмо изх. № 11-02-152#5/05.02.2018 г. на зам. изпълнителния директор на НАП до териториалните директори на ТД на НАП - Пловдив и Варна, с което е възложено да се организира възлагането на ревизия спрямо "Кънстракшънс 2018" ЕООД. Изрично е посочено, че в ЗВР следва да бъдат включени посочените по-горе двама органи по приходите, които са служители на ТД на НАП Варна. От представената командировъчна заповед № К-22/07.01.2019 г. на Директора на ТД на НАП - Варна се установява, че Д. Н. е бил командирован общо за три. Същевременно той в качеството му на орган по приходите е осъществил редица процесуални действия, свързани с установяване задълженията на дружеството, не само на датите на които е командирован, вкл. и самият РА е издаден на дата, на която не е бил командирован по надлежния ред в ТД на НАП - Пловдив. Съдът е приел, че е налице частично изпълнение на нормата на чл. 10, ал. 8 от ЗНАП, тъй като не е посочено, какво налага производството да се проведе от лица, които не са служителите на ТД на НАП – Пловдив, и не е налице командироване при условия и по ред, определени в Кодекса на труда /КТ/, на служителите на ТД на НАП - Варна за периода на извършване на ревизията. Според него, след като на датите, на които са извършени по-голямата част от процесуалните действия, лицата не са били командировани в ТД на НАП - Пловдив, то те не са били териториално компетентни да извършват посочените процесуални действия. Или прието е в първоинстанционното решение, че РА е нищожен поради липсата на териториална компетентност на единия от издателите му, а именно на ръководителя на ревизията. Настоящата касационна инстанция преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Нормата на чл. 10, ал. 8 ЗНАП /ДВ бр. 51/2010 г. в сила от 6.07.2010 г./ е правилно приложена от първостепенният съд и не е тълкувана разширително, противно на доводите на касатора. Същата изисква освен изпълнителният директор или оправомощено от него длъжностно лице да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, но и заедно с това съответният териториален директор да командирова тези служители при условия и по ред, определени в КТ. Само писмото на зам. изпълнителния директор до териториалните директори на ТД на НАП - Варна и ТД на НАП – Пловдив, следователно, не е достатъчно, за да обоснове извод за това, че ревизията е проведена и РА е издаден от компетентни органи, независимо че в него те са посочени поименно. След като командироването е за извършване на ревизии и съгласно чл. 10, ал. 8 ЗНАП то трябва да е по реда на КТ, то правилно е приел административният съд, че следва да обхваща срока на извършване на ревизията, издаването на РД и на РА. Относимата разпоредба на чл. 121, ал. 1 КТ регламентира командироване на работника или служителя за изпълнение на неговите задължения извън мястото на постоянната му работа, а и в този смисъл следва да се тълкува изразът "да преминат в друга териториална дирекция" от чл. 10, ал. 8 ЗНАП. Освен това според чл. 115, ал. 3 ДОПК при невъзможност за извършване на ревизията при проверяваното лице тя се извършва в териториалната дирекция, а последната е компетентната дирекция. Вярно е, че единият от издателите на РА, а именно органът, възложил ревизията, притежава материална и териториална компетентност, но такава според чл. 119, ал. 2 ДОПК се изисква и за двамата издатели, а чл. 8, ал. 1 ДОПК изисква и ревизионното производство да е извършено от органи по приходите от компетентната териториална дирекция. Нико друго не следва от представените пред касационната инстанция писмени доказателства, с които се цели установяване компетентността на лицата, подписали писма изх. № 11-02-152#5 от 05.09.2018 г. и № 11-02-152#6 от 03.10.2018 г., но същите не съставляват доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 10, ал. 8 от ЗНАП /в приложимата му редакция/. По така изложените съображения настоящият тричленен състав на осмо отделение на Върховния административен съд намира, че с решението си АС-Пловдив правилно и в съответствие с приложимите материално правни норми е обявил за нищожен оспорения пред него РА. В този смисъл е налице произнасяне от страна на Върховния административен съд по сходни казуси с няколко решения, на които съдът се е позовал. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски и за настоящата касационна инстанция. В касационната жалба е направено възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК и чл. 161, ал. 2 от ДОПК в случай, че същото е уговорено над минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това възражение касационната инстанция счита за основателно. Съгласно сега действащата редакцията на чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Изм. с ДВ бр. 68/2020 г. /, при материален интерес от 636 316, 67 лева главници и 35 992, 97 лева лихви, при съобразяване вкл. и разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г., минимумът на адвокатския хонорар е 11 103, 60 лева /9 253 лева данъчна основа за оказаната услуга и 1850, 60 лева дължим ДДС/. Съобразно фактическата и правна сложност на казуса и конкретно осъществения обем процесуално представителство /представени писмени бележки и явяване в открито съдебно заседание/ именно това е размерът на разноските, които следва да бъдат присъдени на ответника по касация, а не претендираните 15 766, 85 лева. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение