Решение № 9838 от 17.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 401/2024 г.

Х. А., гражданин на Сирийската арабска република, е подал касационна жалба срещу решение 6812 от 09.11.2023г. по адм. дело 8693/2023г. по описа на Административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед УРИ 5392 ПАМ 6163/21.08.2023г., издадена от началник на сектор Незаконна миграция, отдел Миграция при Столичната дирекция на вътрешните работи, с която му е наложена принудителна административна мярка връщане до страна на произход Сирия. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено със законните последици. Началникът на Сектор Незаконна миграция, отдел Миграция при Столичната дирекция на вътрешните работи е взел становище за отхвърлянето на жалбата. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:. Административният съд е установил, че Х. А., гражданин на Сирийската арабска република, роден на [дата]. , е бил задържан на 21.08.2023г., около 08:00 ч., на бул. Монтевидео 21 от екип на 06 Районно управление Столична дирекция на вътрешните работи с други граждани на Сирия, без документи за самоличност. Със заповед УРИ 5392 ПАМ 6163/21.08.2023г., издадена от началника на Сектор Незаконна миграция при отдел Миграция Столична дирекция на вътрешните работи, на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 1 от Закона за чужденците в Република България, на Х. А. била наложена принудителна административна мярка "връщане до страна на произход-Сирия". Със същата заповед мярката връщане до страна на произход Сирия е наложена и на А. А., който придружава непълнолетния Х. А.. Заповедта била издадена въз основа на мотивите, изложени в докладна записка рег. УРИ 5392р-3635/21.08.2023г. по описа на Отдел Миграция Столична дирекция на вътрешните работи. С докладната било направено предложение на основание чл. 44 ал. 1, чл. 41 т. 1, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от Закона за чужденците в Република България, чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба 1з-1201/01.06.2010г. за реда за временно настаняване на чужденци в специалните домове за временно настаняване предвид индивидуалните обстоятелства, които не позволяват спрямо чужденеца да се приложи обезпечителна мярка по чл. 44, ал. 5 от Закона за чужденците в Република България, поради наличие на опасност от укриване и с цел организиране на връщането му, до отпадане на пречките и създаване на необходимата организация по изпълнение на наложената спрямо него принудителна административна мярка, да бъдат издадени заповеди за принудително настаняване на чужденец в специален дом за временно настаняване на чужденци към дирекция Миграция. От правна страна административният съд приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, оправомощен в съответствие с чл. 44, ал. 1 и ал. 10 от Закона за чужденците в Република България със заповед 513з-9426/06.12.2018г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи. В заповедта били изложени мотиви, обосноваващи прилагането на мярката. Чужденецът преминал незаконно през зелена граница и тъй като не можел да удостовери влизането си в страната по законен ред, подлежи на принудително връщане в държавата по произход. Съдът посочил, че заповедта за налагане на принудителната административна мярка била издадена преди Х. А. да подаде молба за закрила, а в случай че той получи международна закрила мярката щяла да бъде отменено. Поради административният съд отхвърлил подадената жалба. В подадената срещу това решение касационна жалба се правят оплаквания за противоречие на решението с материалния закон. Според касационният жалбоподател, съдът неправилно приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като в заповедта не се съдържал срок, в който чужденецът трябва да изпълни доброволно задължението за връщане, както предвижда чл. 39б, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България. Административният акт не съдържал преценка, че завръщането на чужденеца в държавата му по произход, в която от 2011 година съществувал въоръжен конфликт, няма да застраши живота и здравето му. Оплакванията са основателни. Първоинстанционният съд не е констатирал допуснатите от административния орган нарушения на формата на административния акт, в който не са изложени съществени мотиви в подкрепа на приложената мярка. Принудителната административна мярка, наложена на Х. А., е по чл.39, ал.1, т.2 ЗЧРБ, поради което в заповедта е следвало да се определи срок от 7 до 30 дни, в течение на който чужденецът да изпълни доброволно задължението за връщане (чл.39б, ал.1 ЗЧРБ). Заповедта не е от вида на посочените в чл.44, ал.3 ЗЧРБ и не подлежи на незабавно изпълнение. Оспорената заповед не съдържа оценка, съобразена с изискването на чл.44, ал.2 ЗЧРБ, според който при налагане на принудителните административни мерки компетентните органи отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход. Жалбоподателят е непълнолетен и попада в категорията уязвими лица, нуждаещи се от особена закрила, с оглед на което органът е бил длъжен да изложи мотиви дали прилагането на мярката няма да засегне негови основни човешки права. Не е изследван въпроса къде се намират неговите близки и има ли възможност да се върне при тях. Съгласно чл.44а, ал.5 ЗЧРБ чужденец, на когото е наложена принудителна административна мярка връщане, не се връща в държава, в която животът и свободата му са застрашени и той е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение. Макар правната норма да свързва тази забрана с изпълнението на мярката, всъщност посочените в нея обстоятелства, ако те съществуват към момента на издаване на административния акт, следва да бъдат подложени на обсъждане от органа, който издава административния акт. Мярката трябва да бъде изпълнима към момента на издаването на акта - в противен случай налагането й би се явило в противоречие с целта на закона. Х. А. е гражданин на Сирийската арабска република, на територията на която се води многостранен военен конфликт, а това сочи на висока степен на вероятност да бъдат застрашени здравето и живота му, ако бъде върнат на територията на държавата по произход. Подадената от чужденеца молба до Държавната агенция за бежанците за предоставяне на международна закрила, при произнасянето по която ще бъде направена преценка относно актуалната ситуация в държавата по произход, не отменя задължението на органа, който прилага принудителната административна мярка по Закона за чужденците в Република България, да направи същата преценка. Поради допуснатото нарушение на материалния закон решението на административния съд е неправилно и следва да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административния акт и преписката да се изпрати на органа за ново разглеждане . По изложените съображения и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд