Решение № 8436 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5188/2010 г.

Решение № 8436 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5188/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Левент Бейхан Нуредин от гр. Добрич против Решение № 32/19.02.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в частта, с която е прието за установено, че Марин Димитров, като изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), в качеството му на орган по назначаването на Левент Бейхан Нуредин не е извършил дискриминация по чл. 14, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по признак "лично положение"; оставена е без уважение жалбата му относно твърдението за извършена дискриминация от Марин Димитров, като изпълнителен директор на ИАРА, в качеството му на орган по назначаването на Левент Бейхан Нуредин и е установено, че проф. Йордан Стайков, като новоназначен изпълнителен директор на ИАРА не е извършил дискриминация по чл. 14, ал. 3, чл. 15 и чл. 21 от ЗЗДискр. по отношение на Нуредин. Твърди се, че решението е незаконосъобразно, като постановено в противоречие на материалноправни разпоредби, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Иска се отмяната му. Ответникът, Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованата страна - изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, редовно призована, представител не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбата писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния орган е образувано по жалба с вх. № 44-00-399/10.02.2009 г. на Левент Бейхан Нуредин с оплаквания за по-неблагоприятното му третиране по признак "лично положение" от страна на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, изразяващо се в едностранното прекратяване на служебното му правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). За да постанови решението си КЗД е приела, че за всички служители от звеното, в което е работил жалбоподателя, са определени еднакви критерии за оценка на трудовото изпълнение, като при атестирането са дадени еднакви/равни оценки, независимо от неизпълнението на необходимия минимум проверки. Административният орган е изложил мотиви относно липсата на убедителни доказателства, установяващи дискриминация от страна на заинтересованата страна по отношение на атестацията на жалбоподателя. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Фактическата обстановка е правилно изяснена от административния орган и се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд. Като основание за издаване на обжалваното решение, КЗД е посочила чл. 14, ал. 3, чл. 15 и чл. 21 от ЗЗДискр. Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства - чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. Изброените в текста на чл. 4, ал. 1 от същия закон признаци са: пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. В разпоредбата на т. 7 от § 1 на ДР на ЗЗДискр. е дадено определение на понятието "неблагоприятно третиране" - всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. В нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. се съдържа определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., какъвто е признакът "лично положение". За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая неблагоприятно третиране, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от ЗЗДискр. предвижда, че критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за атестиране на служителите в държавната администрация без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.