Решение № 11295 от 22.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6565/2018 г.

Решение № 11295 от 22.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6565/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Вакрилов от [населено място], чрез пълномощника му адв. Б. Иванов против решение № 561 от 12 март 2018 г., постановено по адм. дело № 2619/2017 г., по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 3333 от 06 април 2017 г. на директора на Агенция "Митници". Със същото решение е осъден да заплати на Агенция "Митници" разноски в размер на 200,00 лв. (двеста лева). В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт като вместо него съдът се произнесе с друго решение, отменящо заповедта на директора на Агенция "Митници". Претендира се присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – директорът на Агенция "Митници", чрез пълномощника му юрисконсулт Георгиев, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционния съдебен акт като правилен и обоснован, съобразен с доказателствения материал по делото и в съответствие със закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в определения законов минимум. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано въз основа на жалба на Б. Вакрилов срещу заповед № 3333 от 06 април 2017 г., с която директорът на Агенция "Митници", на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл (неизпълнение на служебните задължения), във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 5 от същия закон, е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" на държавния служител, заемащ длъжността "главен митнически инспектор" в Митница Пловдив, с ранг I младши и на осн. чл. 108, ал. 2 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение, без предизвестие и не запазва придобития ранг на държавната служба. Дисциплинарното наказание е наложено за това, че на 01 декември 2016 г. в 23: 55: 55 часа (нощна смяна) на ГКПП Капитан Петко войвода – трасе "вход товарни ППС", работно място "Капитан Петко войвода вход товарни ППС с везна", служителят, в качеството му на главен митнически инспектор при Митница Пловдив, отдел МРР, сектор ОКНБ, не е извършил проверка относно валидността на представения му ТИР карнет № SX79805363 за стоки превозвани с ППС с рег. [рег. номер на МПС], не е осъществил контрол на представените придружаващи документи, с оглед установяване на явните несъответствия в тази посоката на движение на товарен автомобил и дружествата изпращач и получател, както и разликата в теглото на стоката, описана в документите и действително измерено тегло. За времето на 01-02 декември 2016 г. (нощна смяна), Вакрилов не е сигнализирал ТКЦ на Марица Пловдив за обстоятелства, свързани със стоките, превозвани с ППС с рег. [рег. номер на МПС], с което е нарушил V. 5, във връзка с чл. 21, ал. 2 ЗДСл от връчената му длъжностна характеристика и подписана от служителя на 29 септември 2016 година. Съдът е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, съдържа необходимите реквизити и са спазени административно-производствените правила по издаването й. Събраните по делото доказателства установяват извършването на описаните в заповедта деяния, представляващи неизпълнение на служебните задължения на митническия служител, с оглед нормата на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл, като са отчетени тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, формата на вината, цялостното служебно поведение на държавния служител, при спазване на разпоредбата на чл. 91, ал. 1, чл. 93, ал. 1 и чл. 96 от ЗДСл, от които следва налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него акт е издаден при правилно приложение на материалния закон, в съответствие с административнопроизводствените правила и с целта на закона. Решението е правилно. Видно от приобщения и неоспорен доказателствен материал по делото, след изясняване на фактическите обстоятелства относно спорния момент, правилен е изводът на инстанцията по същество, че за времето на 01-02 декември 2016 г. (нощна смяна), касаторът не е извършил проверка относно валидността на представения му ТИР карнет № SX79805363 за стоки превозвани с ППС с рег. [рег. номер на МПС], не е осъществил контрол на представените придружаващи документи, с оглед установяване на явните несъответствия в тази посоката на движение на товарен автомобил и дружествата изпращач и получател, както и разликата в теглото на стоката, описана в документите, както и за разликата в теглото на стоката, описана в документите и действително измереното тегло, както и че за същия период от време не е сигнализирал ТКЦ на Марица Пловдив за обстоятелства, свързани със стоките, превозвани с посоченото по-горе пътно превозно средство. Съгласно утвърдения от началника на Митница Пловдив месечен график за присъствието на служители на Митница Пловдив, даващи дежурство на ГКПП Капитан Петко войвода, за месец декември 2016 г., митническият служител Б. Вакрилов е бил на работа на граничния пункт от 20: 00 часа на 01 декември 2016 г. до 08: 00 часа на 02 декември 2016 г. (нощна смяна) (л. 78 от първоинстанционното дело). Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за необоснованост на изводите на съда, че държавният служител не е осъществил проверка относно валидността на представен му ТИР карнет № SX79805363. В разпечатката на издадената от него квитанция № 16 BG003031 V21569777 не се съдържат данни за въведен номер на карнета на ТИР и статуса му. В поле 10 на процесния ТИР са вписани два вида стоки, представляващи изделия от пластмаса, а в следващото поле 11, в което се обозначава брутото тегло на стоката - 10 900 и 1 050, а отдолу сумарно е обозначено, че възлиза на 11 950, след което е извършено зачертаване и е обозначено на 9 600, като е поставен нечетлив печат и подпис под него, удостоверяващ направената промяна (л. 73 от първоинстанционното дело). На международната товарителница в поле 11 също е извършена същата поправка в брутото тегло на транспортираните пластмасови изделия, като е зачертан общият сбор от 11 950 и върху него на ръка е изписано 9 600 и е поставен печат и подпис за извършената промяна (вж. л. 73 на гърба от същото дело). Впоследствие при извършения контрол на стоките, обективиран в квитанция № 16 BG003031 V21569777, в частта за общото им тегло е отчетено теглото им от 11 950, а Б. Вакрилов при осъществяване контрол на ПТРР, не е приел направената корекция в карнета на ТИР и международната товарителница, в които товарът е записан с общо тегло от 9 600. Следователно, както правилно административният съд е посочил налице са обстоятелства, представляващи несъответствия, свързани с теглото на превозвания товар от процесното пътно превозно средство и придружаващите ги документи, поради което митническият служител е следвало да приложи разпоредбата на чл. 3, ал. 8, т. 3 от Правила за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим, утвърдени със заповед № ЗАМ-841 от 03 декември 2012 г. на директора на Агенция "Митници". Според цитираната заповед служителят е трябвало да сигнализира по компетентност ТКЦ (териториалния координационен център) в състава на митническото учреждение, осигуряващо надзор и контрол на съответния ГКПП или НКЦ при ЦМУ, когато не може да бъда установена връзка с ТКЦ. В разпечатката на издадената от него квитанция № 16 BG003031 V21569777 не се съдържат данни за въведен номер на карнета ТИР и статуса му, което също в довело до нарушение на чл. 3, ал. 7 от посочените по-горе правила. В касационната жалба се излагат и доводи относно изслушаните пред първостепенния съд устни доказателства. Релевираните оплаквания са неоснователни, съдът е обсъдил гласния доказателствен материал и обосновано е посочил защо кредитира частично свидетелските показания като неотносими към спорния предмет. Изложените в касационната жалба доводи за неточност на фактическите установявания на съда не се подкрепят от данните по делото. Идентични съображения във връзка с фактическите обстоятелства, послужили за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя са наведени и при решаване на спора по същество, като съдът аргументирано е приел за неоснователни. Представените пред касационната инстанция писмени доказателства не обуславят различни правни изводи относно извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно наказание на касатора. Съдът, след като коректно е установил, че са налице сочените в заповедта дисциплинарни нарушения за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение", както и че същите са извършени виновно от Вакрилов, е достигнал до правилен извод за точно приложение на разпоредбата на чл. 89, ал. 1, т. 1 ЗДСл. В касационната жалба се излагат и доводи за неправилност на първоинстанционното решение в частта му относно тълкуването и прилагането на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Настоящият съдебен състав не споделя това оплакване. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че обжалваната пред него заповед е издадена в преклузивните срокове по чл. 94, ал. 1 ЗДСл. Дисциплинарното производство е проведено законосъобразно и според правилото на посочената разпоредба, в редакцията към изменението й с ДВ., бр. 95 от 2003 г., дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Нарушението е открито на 17 февруари 2017 г., видно от изготвената докладна записка с рег. № 32-44461 от 17 февруари 2017 г. от ръководителя на Инспектората в Агенция "Митници" до директора на Агенция "Митници", а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 06 април 2017 г. Следователно спазен е посоченият двумесечен срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, издаването й е в едногодишния срок от извършване на нарушението, изтичащ на 01 декември 2017 година. Връчването на заповедта е извършено в по-късен момент – на 13 септември 2017 г., поради обстоятелството, че служителят е бил в отпуск поради временна неработоспособност, поради което приложение намира чл. 94, ал. 3 ЗДСл. Също така правилен е изводът на съда за спазване на императивното изискване на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, изискващо кумулативно административният орган да изслуша държавният служител, да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените доказателства. Видно от протокол № П-37/32-80449 от 23 март 2017 г., Вакрилов е изслушан от директора на Агенция "Митница" и на същата дата е представил писмени обяснения, запознал се е с материалите в дисциплинарното производство с, оглед новелата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. Изискванията на чл. 93, ал. 1 ЗДСл са спазени и не е нарушено правото на защита на касатора. Съдът е изложил достатъчно мотиви относно тежестта на извършеното и определянето на наложеното наказание в съответствие с чл. 91 ЗДСл. Предвид изложеното, оспореното решение не страда от релевираните касационни основания, водещи до неговата отмяна – по арг. на чл. 209, т. 3 АПК. Същото е постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което следва да се остави в сила като правилно. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в определения законов минимум, е основателна. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, с оглед препращащата норма на чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на Агенция "Митници" следва да се присъди сумата от 100, 00 лв. (сто лева) за настоящата съдебна инстанция. Същата следва да се възложи в тежест на Б. Вакрилов. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение