Решение № 5462 от 23.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на А. Стоянов, чрез процесуален представител адв. Т. Тошев, срещу Решение 1030/14.06.2022 г., постановено по адм. дело 312/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлено оспорването срещу Решение 2153-01-41/22.03.2022 год. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Благоевград и потвърденото с него разпореждане [номер]/01.01.2022 год. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване (ПО) при ТП на НОИ Благоевград. Наведените в жалбата възражения за неправилно приложение на нормите, установени в §7б, ал.2 и §7в от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т.3, пр.1 и пр.3 АПК. В Заявление от 21.04.2023г., представено от пълномощника на касационния жалбоподател, са развити доводи, съобразно които се сочи, че в настоящия случай не са извършени изчисления и сравняване на двата варианта за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст на лицето, съгласно чл.70 и §7е от ПЗР на КСО. Иска се отмяна на първоинстанционното решение като незаконосъобразно и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения индивидуален административен акт. Претендира се присъждане на сторените от касатора съдебни разноски за държавна такса пред касационната инстанция и за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Ответникът Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Благоевград, представляван от старши юрисконсулт С. Митова, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 1030/14.06.2022 г., постановено по адм. дело 312/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлено оспорването срещу Решение 2153-01-41/22.03.2022 год. на Директора на ТП на НОИ Благоевград и потвърденото с него разпореждане [номер]/01.01.2022 год. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ Благоевград, с което на основание §7е, ал.1 и ал.2 от ПРЗ на КСО е извършено преизчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на А. Стоянов, считано от 25.12.2021 год., в размер на 1127, 31 лева. След преценка на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че на 03.12.2018 год. жалбоподателят е подал заявление за отпускане на лична пенсията за осигурителен стаж и възраст. Приложени са съответни доказателства за придобития осигурителен стаж. С Разпореждане 13 от Протокол 01015/14.01.2019 год. на оспорващия е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ)и е определен размера й: считано от 03.12.2018 год. 861.70 лева. Признат е общ осигурителен стаж, превърнат към ІІІ-та категория труд от 42 години, 4 месеца и 1 дни. Размерът на отпуснатата пенсия е бил осъвременяван и преизчисляван, в това число и за придобит осигурителен стаж след пенсионирането през 2019 год. и през 2020 год. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанионният съд намира, че оспорваният акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.117, ал.1 от КСО в писмена форма. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наведените от оспорващия твърдения относно немотивираност на обжалвания административен акт, са отхвърлени като неоснователни. В контекста на изложеното, първоинстанционният съд приема, че в издаденото разпореждане за актуализиране на пенсията за осигурителен стаж и възраст са посочени всички стойности от значение за определяне на размера на пенсията и съответно начина на изчисляването й. Обоснован е извод, че в решението на Директора на ТП на НОИ Благоевград са изложени подробни съображения за законосъобразността му, във връзка с правилното приложение на материалния закон. От първоинстанционния съд е формиран решаващ извод, съобразно който е прието, че в настоящия случай правилно пенсионният орган е изпълнил разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, като след преизчислението на пенсията на оспорващия по реда на ал. 1 от същия параграф, е приложил само извършените от датата на отпускане на пенсията до 24.12.2021 год. осъвременявания по чл. 100 от КСО, тъй като преизчисленията по § 53, ал. по § 7в, ал. 2 от ПЗР на КСО за 2019 год. и 2020 год. са обективно неприложими, поради препокриването им от процесното преизчисление по § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, а § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО не се обхващат от разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО. Върховният административен съд шесто отделение намира първоинстанционното решение за правилно. Формулата за изчисляване на пенсиите за трудова дейност се извежда от разпоредбата на чл. 70 от КСО, съгласно която размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножава с процент 1,35 за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане и 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж за осигурителния стаж, представляващ разлика между общия осигурителен стаж, зачетен на лицето, и стажа по т. 1. На основание §7е, ал.1 и ал. 2 от КСО, считано от 25.12.2021 г. НОИ преизчислява пенсиите за трудова дейност, като в посочената формула използва нормативно определената тежест на осигурителния стаж, както следва: 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане; 1,2 на сто за всяка година и съответната пропорционална част от този процент за всеки месец осигурителен стаж, представляващ разликата между общия осигурителен стаж, зачетен на лицето и осигурителния стаж, определен без превръщане. Съгласно изричната разпоредба на §7е, ал. 2 от КСО, преизчисляването се извършва, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й до 24 декември 2021 г. включително. Процентът, отразяващ тежестта на стажа, нараства от 1,2 на сто на 1,35 на сто от 25.12.2021 г., но само за осигурителния стаж без превръщане. За осигурителния стаж от първа и/или втора категория труд, след превръщането му към години и месеци стаж от трета категория труд, се прилага процент 1,2 на сто само за годините и месеците, които надхвърлят реално отработеното време. Промяната има за цел да се насърчат хората с по-дълъг реален осигурителен стаж. Съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО за пенсията на жалбоподателя са определени следните проценти: реално отработеното време 41 години и 11 месеца х 1,35 % = 56,59%. Разликата между общия осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд - 42 години, 11 месеца и 04 дни и осигурителния стаж без превръщане - 41 години 11 месеца 25 дни, е 1 година. Тази 1 година надхвърля реално отработеното време и затова се прилага процент 1,2 на сто (1 г. 0 м. х 1,20 %= 1,20 %). В конкретния случай - 41 години и 11 месеца х 1,35% = 56,59%; 1 години и 0 месеца х 1,20 %= 1.20 %. Общо в проценти - 57,79 %. Следва да се отбележи, че дните не участват при определяне на общия процент. Неоснователни са възраженията на касатора по отношение на твърдението, че законодателят предвижда два варианта за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст съгласно чл. 70 и § 7е от ПЗР на КСО. От съществено значение за разбирането на процедурата на преизчислението е отграничаването й от други използвани механизми като осъвременяването на пенсиите по правилото по чл. 100 от КСО. При преизчислението, направено през 2019 г. не е извършвано осъвременяване на пенсията по реда на чл. 100 от КСО, а е извършено двойно изчисляване на пенсиите. През 2019 г., на основание § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО, размерът към 30 юни 2019 г. на пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г. (определен с тежест 1,169 на сто за осигурителния стаж), е увеличен, считано от 1 юли 2019 г. с процент 5,7. Едновременно с това на основание § 7в, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано отново от 1 юли 2019 г., тези пенсии, са преизчислени и с по-голяма тежест на осигурителния стаж или с 1,2 на сто за всяка година осигурителен стаж и със съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. След сравняване на двата размера и на основание § 7в, ал. 3 от ПЗР на КСО, на лицата се изплаща по-високия от двата размера - преизчисленият по реда на § 7в, ал. 1 от ПЗР на КСО размер на пенсията или увеличения съгласно § 7б, ал. 2 ПЗР на КСО размер на пенсията. Размерът на пенсията, определен с новата тежест на осигурителния стаж, която е в сила от 25.12.2021 г., не може да бъде увеличен с процент съответно с 5,7 за 2019 г., тъй като тези проценти са приложими за 2019 г., когато тежестта на стажа е по-ниска. През 2019 г. пенсиите са преизчислени с по-висока тежест за осигурителния стаж 1,2, като отново полученият размер не може да бъде по-малък от размера на пенсията, изчислен към 30.06.2019 г., с по-малката тежест на осигурителния стаж 1,169, умножен по процент 5,7. Предвид горното, определеният процент на увеличение 5,7 за 2019 г. не може да бъде прилаган при преизчисляването на пенсиите от 25 декември 2021 г., с тежест 1, 35 на сто за годините зачетен осигурителен стаж без превръщане. Доколкото приложимият, при преизчисляване на пенсията, считано от 25.12.2021 г., ред е специален по смисъла §7е от ПЗР на КСО и той предвижда замяна на процентите осигурителен стаж, определени в предходните години, с процентите по чл. 70, ал. 1 от КСО като база за изчисляване на пенсията, той изключва прилагането на алтернативния ред за осъвременяване по 53, ал. З от ПЗР на ЗИДКСО и §7б, ал. 2 от ПЗР на КСО. В тази връзка извършеното преизчисление през 2017 г., 2018 г. и 2019 г. се явява обективно неприложимо при извършеното с оспорваното решение, респ. разпореждане преизчисление, тъй като последното го поглъща поради определения с §7е, ал. 2 от ПЗР на КСО по-висок процент на тежест на годините осигурителен стаж. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, касационния жалбоподател А. Стоянов следва да бъде осъден да заплати в полза на ТП на НОИ Благоевград, на основание чл. 143, ал. 4 във вр. чл. 144 АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (сто лева). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пред. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,