Решение № 6617 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12474/2015 г.

Решение № 6617 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12474/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на З. Н. Д. от гр. София против решение № 5619/24.08.2015 г., постановено по адм. дело № 1083/2015 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 18-13266/24.10.2014 г. на началника на СГКК-София. В жалбата с излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закони съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на оспорената заповед. Ответната страна "Софийски имоти" ЕАД София оспорва жалбата. Ответниците началник на СГКК-София и СО не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за изменение на КККР, одобрено въз основа на скица- проект и без съставяне и подписване от всички заинтересовани страни на акт за непълноти и грешки за законосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Заявлението на "Софийски имоти" ЕАД за изменение на КККР чрез поправяне на грешки е подадено на 22.08.2014 г. и по него е приложим реда на чл. 51, ал. 1, т. 2 вр. чл. 54 ЗКИР, в редакцията им след изменението с ДВ, бр. 49/13.06.2014 г. С него отпада законовото изискване на чл. 53, ал. 2 ЗКИР (отм.) за съставяне на акт за непълноти и грешки и на основание чл. 13, ал. 1 ЗНА следва да се приемат за изгубили сила разпоредбите на чл. 58 и сл. Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, приети по прилагането на отменените разпоредби на чл. 51-54 ЗКИР. Затова правилно първоинстанционният съд приема, че няма допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на оспорената заповед като не е съставен акт за непълноти и грешки и не е предявен за подписване на оспорващия в качеството му на заинтересована страна. Не е такова и неуведомяването му за започване на административното производство. В чл. 54, ал. 4 ЗКИР е предвидено изрично съобщаване само на заповедта за одобряване на изменението. Освен това, оспорващият и в съдебното производство не представя доказателства за обстоятелства, които имат значение за правилното разрешаване на административно-правния спор. Обективното несъответствие между данните за ПИ с идентификатор 68134.1386.938, отразени в КККР на район "Надежда" спрямо действителното състояние на имота към момента на одобряването на КК е установено въз основа на събраните по делото доказателства, както и с решението по адм. дело № 11591/2013 г. по описа на АССГ, което е между същите страни и по същия спор, но преди изм. в ЗКИР с ДВ, бр. 49/2014 г. Правилно съдът е кредитирал приетото по делото заключение на вещо лице, че при нанасянето на кадастралната граница между ПИ С идентификатори 68134.1386.938 и 68134.1386.665 е допусната грешка-на северозапад от действителната имотна граница, съобразно документите за собственост и приложимите кадастрални и регулационни планове. Изпълнени са всички условия и поискането изменение на КККР е одобрено законосъобразно, както правилно приема и първоинстанционният съд. Грешката в КК не е свързана със спор за материално право, а площта на новообразувания имот с идентификатор 68134.1386.2587 на касатора е 695 кв. м., докато по документа му за собственост е 675 кв. м. Цялата му южна граница е разположена на уличната регулационна линия, поради което твърдението на касатора за ограничаване на достъпа по имота му е неоснователно. При неоснователност на касационните доводи обжалваното решение следва да остане в сила. Разноските са в тежест на касатора и следва в полза на ответното дружество да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за което е направено своевременно искане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,