Решение № 1160 от 24.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10205/2010 г.
ВАСIII отделение24.01.2011 г.докладчик Тодор Петков
Диспозитив
Оставя в сила решение № 159/05.07.2010 г., постановено по адм. дело № 108 от 2010 г. по описа на Административен съд - Ямбол. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1160 от 24.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10205/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Иван Атанасов Марков от гр. Ямбол срещу решение № 159/05.07.2010 г., постановено по адм. дело № 108 от 2010 г. по описа на Административен съд - Ямбол. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - кмета на община Ямбол чрез процесуален представител - адв. Христова релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна поради следното. В протеклото производството, първоинстанционния съд по жалба на Иван Атанасов Марков на всички основания по чл. 146 АПК е упражнил контрол за законосъобразност на Заповед № ОС03/0004/24.03.2010 г. на Кмета на Община-Ямбол, издадена на осн. чл. 65, ал. 1 ЗОС за изземване от Иван Атанасов Марков на общински жилищен имот, държан без правно основание. Установено е, че имотът, предмет на обжалваната заповед е общинска собственост, както и че Иван Марков го държи на правно основание - настанителна заповед по чл. 22 б. "а" от ЗНО, на същата, на основание чл. 100 от ЗТСУ (отм.), е било определено жилище за обезщетение в новострояща се от ЖСК "Кольо Фичето", сграда в кв. 21, ап. 13, вх. Б в гр. Ямбол, което от приложеното разрешение за ползване, е налице годно и завършено жилище. С настъпването на това събитие, договорът за наем се счита прекратен по право, като дори не е необходимо изпращане на предизвестие до наемателя, каквото в случая е изпратено. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че е отпаднало правното основание, на което жалбоподателя държи процесния имот. Развити са съображения, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия по чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Обжалваното решение е правилно. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил всички относими доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Правните изводи на съда са в съответствие с доказаните по делото факти и обстоятелства, поради което неоснователно се поддържа и необоснованост на обжалвания съдебен акт. По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай първата предпоставка е налице, тъй като се касае за имот - общинска собственост, видно от приложения АОС. Правилно съдът е приел, че актът за общинска собственост притежава доказателствена сила за отразените в него обстоятелства и оспорването му следва да се развива по реда на исковото производство, но не и по административен ред. След като нито в производството пред АС-Ямбол, нито в касационното производство са представени доказателства, че актът за общинска собственост е отменен по предвидения в закона ред, настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че доказателствената сила на Акта за частна общинска собственост не е оборена и се касае за имот - общинска собственост. Налице е и втората предпоставка за издаване на заповед на основание чл. 65 от ЗОС - имотът се държи без основание. От доказателствата по делото се установява, че жалб. Марков като отчужден собственик се е намирал в наемни правоотношения с общината, на имот със заповед за настаняване издадена на основание чл. 22, б. "а" от Закона за наемните отношения (отм.), въз основа на която е бил сключен и договор за наем. В посочения наемен договор няма определен срок поради обстоятелството, че договорът се прекратява с предаването на обекта, определен за обезщетение. Правилен е изводът на съда, че в настоящия случай настаняването в общинското жилище е било извършено под отлагателно условие и това условие се е сбъднало - издадено е разрешение за ползване № ДК-07-004/11.02.2008 г. на Началника на РДНСК-Ямбол, с което е разрешено ползването на строеж - ЖСК "Кольо Фичето", сграда в кв. 21, ап. 13, вх. Б в гр. Ямбол, с който жалбоподателя е бил обезщетен. С предаването на обекта, определен за обезщетение, е отпаднало основанието, на което се държи процесният имот - общинска собственост. От приетите по делото доказателства е установено, че административният орган е поканен да освободи доброволно заемания от него общински имот, който държи без правно основание и след като не е освободил общинското жилище, Кметът на Общината, при условията на чл. 65 от ЗОбС, е издал заповед Заповед № ОС03/0004/24.03.2010 г., с която е наредил изземването от жалб. Марков на този имот като държан без правно основание. Възраженията на касационния жалбоподател относно неправилното приложение на материалния закон - чл. 35 ЗЖСК, са неотносими към настоящето производство, което е протекло по специална и спазена процедура, поради което се преценяват като неоснователни. Ирелевантни за предмета на спора и спрямо касационните оплаквания са възраженията относно състоянието на ап. 13 в ЖСК "Кольо Фичето". Поради изложеното като е приел, че оспорената Заповед № ОС03/0004/24.03.2010 г. е законосъобразна и като е отхвърлил жалбата срещу нея съдът е постановил правилен, валиден и допустим съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - III отделение,