Решение № 11233 от 1.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2180/2009 г.

Решение № 11233 от 1.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2180/2009 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на РДНСК Смолян срещу решение № 208 от 1.12.2008 г. по адм. д. № 172/2008 г. на Смолянски административен съд, като се иска отмяна на същото и да се остави в сила обжалваната заповед. Ответниците Екатерина и Дмитрий Станчеви вземат становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение Смолянският административен съд е отменил заповед № 10 - 15/20.06.2008 г. на началника на РДНСК Смолян. За да постанови решението си съдът е приел, че нормата на чл. 48 ЗУТ е специална по отношение нормата на чл. 183, ал. 1 от същия закон, а от това следва, че след като само на това основание, неспазване на чл. 183, ал. 1 ЗУТ, РДНСК е отменил строителното разрешение за ограда е приложил неправилно закона. Решението е правилно. Предмет на разглеждане от административният орган и съдилищата е разрешение за строеж, заедно с одобрения архитектурен проект и конструктивно становище на главния архитект на община Смолян за "Масивна и ажурна ограда на УПИ I, ПИ № 925.205" кв. 19 по плана на кв. Устово гр. Смолян на името на Екатерина и Дмитрий Станчеви и община Смолян, собственици на по 1/2 ид. ч. от имота. За да отмени строителните книжа административният орган се е позовал на чл. 183, ал. 1 ЗУТ по съображение, че разрешението за строеж е издадено без съгласие на всички собственици на имота изразено в договор с нотариална форма. От една страна такъв договор не се изисква за притежателите на право на строеж в имота, тъй като те имат права върху построеното, но не и върху дворното место, което се огражда. От друга страна правилата за оградите са уредени в чл. 48 ЗУТ, който, както правилно е приел съдът, е специален по отношение на чл. 183 ЗУТ и следва да се вземат предвид тези правила, а не както е сторил административният орган. Ето защо законосъобразното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд - второ отделение