Решение № 115 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1439/2015 г.

Решение № 115 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1439/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ/Комисията) срещу решение № 6454 от 29.10.2014 г. постановено по адм. дело № 11064 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град (АССГ) и по частна жалба подадена от КПУКИ срещу определение № 6073 от 17.12.2014 г. постановено по адм. дело № 11064 по описа за 2013 г. по описа на АССГ. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита за неправилен извода на съда, че в случая не е налице частен интерес, тъй като разпоредбата на чл. 2 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ) не въвежда изискване облагата да е получена неправомерно. Сочи, че за осъществяването на състава на чл. 8, изр. 2 от ЗПУКИ е достатъчно сключването на договорите да е във връзка с правомощията на овластеното лице. С възлагането на съответните услуги от Лалева на дъщеря й е възникнало съмнение по отношение на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията й по служба. По посочените и по подробно изложени в касационната жалба и в писмени бележки съображения прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде оставен в сила обжалваният административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В качеството си на частен жалбоподател, КПУКИ излага, че определението, с което е оставено без уважение искането на Комисията за изменение на съдебното решение, е неправилно. Прави искане определението да бъде отменено и да бъде изменено решение № 6454 от 29.10.2014 г. постановено по адм. дело № 11064 по описа за 2013 г. на АССГ в частта за разноските, като присъдените на Стайка Лалева разноски за адвокатски хонорар бъдат намалени от 600,00 лв. на 300,00 лв. Ответникът - Стайка Станева Лалева, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната и частната жалби и прави искане те да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По касационната жалба: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът, по жалба на Стайка Станева Лалева, е отменил решение № 284 от 29.08.2013 г. на КПУКИ и е осъдил Комисията да заплати на Лалева направени по делото разноски. За да постанови решението си, съдът е посочил, че с решението на КПУКИ е установен конфликт на интереси по отношение на Стайка Станева Лалева, изразяващ се в това, че същата, като лице заемащо длъжността директор на Земеделски институт - гр. Стара Загора, е сключила граждански договори от 3.01.2011 г.; от 1.04.2011 г.; от 1.06.2011 г.; от 1.07.2011 г.; от 1.08.2011 г.; от 1.09.2011 г.; от 1.10.2011 г.; от 1.12.2011 г.; от 1.01.2012 г.; от 1.04.2012 г.; от 1.07.2012 г. и от 15.10.2012 г., в полза на свързаното с нея лице - по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗПУКИ - Теодора Миткова Лалева (нейна дъщеря), в нарушение на чл. 8, изр. 2, предл. 1 във вр. с чл. 35 от ЗПУКИ. Установено е че, същата не е подала декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ за наличие на частен интерес във връзка с подписването на гражданските договори, в нарушение на чл. 16 във вр. с чл. 37 от ЗПУКИ. Съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материално-правните разпоредби на закона. Изложил е, че по делото не е установено Теодора Лалева да не е изпълнила задълженията си по сключените граждански договори и да е получила възнаграждение, което да не й се следва, както и не е установено тя да е получила работа без да отговаря на изискванията за длъжността или за сметка на друго лице, желаещо да извършва същата дейност. Приел е, че облагата, получена следствие законосъобразно и съвестно изпълнение на договорни задължения не води до частен интерес по смисъла на ЗПУКИ и съответно - до конфликт на интереси. Поради това е достигнал до извод, че сключването на процесните граждански договори не съставлява нарушение по чл. 8, изр. 2 от ЗПУКИ, т.е. не е налице конфликт на интереси по смисъла на цитираната законова норма. Изложил е, че при липса на частен интерес разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗПУКИ не предвижда задължение за подаване на декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ. Решението е неправилно. Легалното понятие за конфликт на интереси се съдържа в чл. 2 от ЗПУКИ, като такъв възниква, когато лице, което заема публична длъжност има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. По силата на ал. 2 частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Тълкуването на чл. 2, ал. 1 от ЗПУКИ води до извода, че лицето заемащо публична длъжност следва задължително да разполага със съответните властнически правомощия. Това, което законодателят не изисква е доказване на факта дали в действителност и как упражнените властнически правомощия са повлияни от установения частен интерес. Конфликт на интереси е налице, ако съответният частен интерес на лицето, заемащо публична длъжност или на свързаното с него лице, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. С нормата на чл. 8, изр. 2 от ЗПУКИ е въведена забрана за лица заемащи публични длъжности да сключват договори в частен интерес. За съставомерността на деянието по ЗПУКИ е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности. Целта е предотвратяването на съмнения, че лицата заемащи публични длъжности, осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на база законоустановените критерии. В конкретния случай законовите предпоставки по специалния закон, а именно: овластено лице, частен интерес и действия по служба в нарушение на забраната по чл. 8, изр. 2 от ЗПУКИ са налице. По делото не се спори, че Стайка Станева Лалева е лице, заемащо публична длъжност по чл. 3, т. 23 от ЗПУКИ, а съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ Стайка Лалева и Теодора Лалева са свързани лица. Безспорно е, че сключването на гражданските договори с Теодора Лалева е сред правомощията на директора на Земеделски институт - гр. Стара Загора, както и че процесните договори са сключени от страна на Стайка Лалева именно в изпълнение на нейните правомощия. Налице е частен интерес по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗПУКИ като интерес, "който води до облага" съгласно на чл. 2, ал. 3 от ЗПУКИ, за свързано със заемащото публична длъжност лице. Последната се изразява в получаването на работа и съответните възнаграждения за извършването й. Обстоятелството, дали съществуващият частен интерес реално е повлиял при упражняването на правомощията на съответното лице не следва да бъде доказано. Видно от редакцията на чл. 2, ал. 1 от ЗПУКИ, законодателят е преценил, че дори само възможността съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е обществено укоримо и като такова не следва да бъде допускано. Наред с това в ЗПУКИ не се поставя изискване облагата да е незаконна или да е в резултат на неправомерно упражняване на правомощия или задължения от страна на лицето, заемащо публична длъжност. Поради това изложените от първоинстанционния съд съображения за липса на частен интерес, не могат да бъдат споделени. При така установеното, законосъобразното поведение на Стайка Лалева, в качеството й на директор на Земеделски институт - гр. Стара Загора, е било да подаде декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ за частен интерес по конкретен повод, при подписването на гражданските договори със свързаното с нея лице. Като е приел противното първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон и то следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което жалбата на Стайка Станева Лалева срещу решението на КПУКИ следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. По частната жалба: Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че частната жалба на КПУКИ е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С определение № 6073 от 17.12.2014 г. постановено по адм. дело № 11064 по описа за 2013 г. по описа на АССГ, постановено в производство по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), съдът е оставил без уважение молбата от 28.11.2014 г. на КПУКИ за изменение на решение № 6454 от 29.10.2014 г. постановено по адм. дело № 11064 по описа за 2013 г. на АССГ, в частта за разноските. Предвид изхода на делото, съгласно решението на настоящата касационна инстанция, с което се отменя първоинстанционното решение и се отхвърля жалбата на Стайка Станева Лалева срещу решение № 284 от 29.08.2013 г. на КПУКИ, следва да бъде отменено и определението, с което е оставена без уважение молбата на КПУКИ за изменение на решението на АССГ, в частта за разноските. При този изход на спора заявеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. с § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, ответникът следва да бъдат осъден да заплати на КПУКИ сумата от 600,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение