Решение № 5701 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13594/2010 г.

Решение № 5701 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13594/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 2465/19.07.2010 г., постановено по адм. д. № 419/2010 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Гинка Иванова Петрова против Експертно решение № 0203 от заседание № 073 от 15.05.2009 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). Срещу това решение е подадена касационна жалба от Гинка Иванова Петрова с молба да бъде отменено. Счита, че неправилно е преценено здравословното й състояние и моли за преоценка. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а решението на АС за правилно. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е изяснил всички релевантни за спора обстоятелства и мотивирано е отговорил на въпросите на жалбоподателката. Съдът е обсъдил констатациите на назначената по делото колективна съдебно-медицинска експертиза и достигнал до верен извод, че в оспореното Експертно решение № 0203 от заседание № 073 от 15.05.2009 г. на Националната експертна лекарска комисия процента на трайно намалена работоспособност е правилно определен, съобразно установените заболявания в приложената медицинска документация. Безспорни са множеството заболявания от различен характер и на различни органи на Гинка Петрова, но експертите са извършили обстоен преглед на медицинската документация на жалбоподателката и подробно са аргументирали извода си за правилно отразени 94% трудова неработоспособност. Този процент е съобразен с разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от НМЕР, според който, при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, крайният процент на намалената работоспособност (социалната адаптация) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти съгласно приложение № 2. В касационната жалба, както и пред първата съдебна инстанция, жалбоподателката настоява да й бъде признато правото да ползва чужда помощ. Съдът е обсъдил мотивирано извода, че не са налице хипотезите на чл. 63, ал. 2 от НМЕР, при които на заболелите лице се определя "чужда помощ". Спрямо жалбоподателката е налице тежка степен на намалена работоспособност (над 90 на сто), каквото е условието по ал. 1, но текста на ал. 2 от нормата конкретизира допълнителните предпоставки за определяне на чужда помощ - това са лица, които не са в състояние да се самообслужват в битово отношение (ставане, обличане, тоалет, хранене и др.), на слепи, както и на психично болни, които не са в състояние да контролират действията си. Действително, здравословното състояние на Гинка Петрова е тежко, храненето представлява особено затруднение, както посочва - с малка лъжичка, а течностите поема със сламка, но тя е в състояние да се обслужва сама, чуждата помощ не би променила това неудобство при хранене. Съдът е обсъдил заключението на експертите и правилно е приложил разпоредбата на закона, като е приел, че не се налага определяне на чужда помощ за Петрова. Законосъобразни са изводите и относно определения срок на инвалидност. Съгласно общата разпоредба на чл. 54, ал. 1 от наредбата, срокът е от една до 3 години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване на работоспособността. Дори при наличие на множествени увреждания, както е при жалбоподателката, според ал. 5 от наредбата - приложим е срокът, определен съгласно ал. 1, т. е. от една до 3 години. Срокът на инвалидност на Гинка Петрова, определен в решението на ТЕЛК, е максимално допустимият - три години, след което отново ще бъде направена преоценка на здравословното й състояние. Пожизнен срок на инвалидност, каквото е искането на жалбоподателката, не може да й бъде определен, тъй като, съгласно чл. 64, ал. 7 от наредбата, такъв се определя на лица, навършили 65 - годишна възраст. В касационната жалба емоционално са поставени множество други въпроси - за причинени щети от лекуващи лекари, претенция за обезщетение и т. н. В производство по делото съдът, като първа инстанция, правилно е разглеждал само законосъобразността на оспореното ЕР на НЕЛК, а настоящата инстанция проверя правните изводи на АС-София град в обжалваното решение № 2465/19.07.2010 г., постановено по адм. д. № 419/2010 г. По останалите въпроси, изложени в жалбата, Гинка Петрова разполага с процесуална възможност да подаде жалби, респ. искови молби, по друг ред, в които да бъдат предмет на съдебно обсъждане изложените от нея обстоятелства. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,