Решение № 267 от 18.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5693/2007 г.

Решение № 267 от 18.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5693/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /2007 г./ във вр. с чл. 218а б. "а" ГПК (отм.). Г. Н. К., П. Й. К. и М. Н. И., и тримата от гр. В. облажват и искат да се отмени Решение № 895 от 17.07.2007 г. по гр.въз.д. № 941/2005 година на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение по гр. д.№ 53/2002 г. на Варненския районен съд, В ЧАСТТА по отхвърлените искове за делба на МАГАЗИН с два склада, с обща площ от 122 кв. м. и СТАЯ-ОФИС от 18 кв. м. и е постановено ново, с което тези обекти са допуснати до съдебна делба между посочените лица и при посочените права. Поддържа се, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно, необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, отменителни основания по см. на чл. 218б б. "в" ГПК (отм.). По реда на чл. 218г ГПК (отм.) е постъпило писмени становище от ответниците по касация В. Н. Р. и Д. Н. М., с което се поддържа, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Постъпило е писмено възражение и от съделителя М. Н. К., която също поддържа, че касационната жалба е неоснователна и решението на въззивния съд в обжалваната част следва да се потвърди. По подадената касационна жалба, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия, намира: Производството е делбено, във първата фаза-по допускане на делбата. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция е отменил решението по отхвърления иск за делба на МАГАЗИН с два склада, с обща площ от 122 кв. м. и СТАЯ-ОФИС от 18 кв. м. и е постановено ново, с което тези обети са допуснати до съдебна делба между посочените лица-наследници на Н. Г. К., при посочените равни права. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Изводите на съда, че е налице съсобственост между наследниците на Н. Г. К., починал 1985 година, възникнала по силата на реституираната собственост по реда на ЗВСВНМРСА, е обоснован, направен на базата на анализ на събраните по делото доказателства и правилното приложение на закона. В. Н. Р., М. Н. К., Д. Н. М., Г. Н. К., М. Н. И. са деца- низходящи на покойните Н. К. /поч.9.05.1985 г./ и З. А. К. 1992 г. Процесните МАГАЗИН с два склада и обща площ 122 кв. м. и СТАЯ, използвана за ОФИС на магазина с площ от 18 кв. м., разположени в масивна жилищна сграда - гр. В., ул."В" 194, построена в дворно място, цялото от 2 492 кв. м., ПИ № 4695, в кв. 1134 по плана на 11 м.р Варна и прилежащите 50 кв. м.от дворното място са реституирани по ЗВСНМРСА. Имотите са придобити от наследодателя по силата на НА № 112/1939 г. и "отнети" от него въз Договор за покупко-продажба от 3.11.1975 г., сключен на основание 60 ПМС/ л.97/, в т.ч. и отразеното по АДС 13 506/77 г. /л.98/ и по Решение от 9.08.1976 г по д.№1801/76 г., водено от Г. К., като отчужден собственик. Платената сума получена като обезщетение от 4913.99 лв. по сметка на Община В. установения от законодателя срок, с което действие е завършена процедурата по възстановяване на собствеността на основание чл. 1 от на ЗВСНМРСА и е настъпило условието да се проявят правните последици на реституцията, ползва всички наследници на отчуждения собственика, от когото е отнет имота и е основанието за възникване на съсобствеността, предмет на делбения процес. Правилно и законосъобразно е решен въпроса по възражението на съделителите Г. К. и М. К., че процесните 50 кв. м. от дворното място, заедно с посочените обекти - магазин с площ от 122 кв. м.м два склада към него и стая - офис от 18 кв. м. са тяхна изключителна собственост. По представената "Записка за вписване на договор за покупко-продажба по на № 112/39 г. "се установява, че Н. Г. К. е закупил следния недвижим имот- бивша нива, вече дворно място от 2 492 кв. м от кв. 38, съдържащ парцел **** с площ 615 кв. м., парцел6 с площ 443 кв. м. парцел **** с площ от 611 кв. м., парцел **** с площ 883 кв. м, заедно с дюкян и стая/ съгласни скица на Варненската градска управа/, при посочените съседи на имота. С НА № 173/1958 г. Н. Г. К. е продал на сина си Г. Н. К. 325 кв. м. идеални части от дворно място в гр. В., кв. 38 парцел **** V по плана на града при съседи: парцел **** II, III, IV, VI и VIII с едноетажни постройки в парцела, означени с цифрите 6,7 и 12 зелено оцветени в приложения план, а с НА № 174/1958 г., е продал на дъщеря си М. Н. И. 325 кв. м. идеални части от дворно място в гр. В., кв. 38 парцел **** V по плана на града при съседи: парцел **** II, III, IV, VI и VIII с едноетажни постройки в парцела, означени с цифрите 8, 9, 10 и 11 жълто оцветени в приложения план. Разпореденият парцел **** V към 1958 г. част от имот пл. № 4695 по плана от 1942 г./Скица № 307/10.06.1942 г. със заверка, утвърждава сливането на парцелите V, VI, VII и VIII, кв. 38 по плана на гр. В. в един парцел **** V-1 същия квартал/ и е идентичен с част от западната част от имот пл. № 730 по действащия план. По скицата от 26.10.1942 г. за постройките в дворното място са обозначени едноетажна кръчма с мазе от 60 кв. м., едноетажно жилище северно с мазе на 50 кв. м., обори от 200 кв. м.плевник северно от 45 кв. м., покрит вход, едноетажни обори, навес, двуетажна работилница и южно от нея -едноетажна работилница. Правилно и обосновано при посочените доказателства, въззивният съд приема, че с извършените разпоредителни сделки по НА № 173 и № 174 от 1958 година наследодателят Н е разпоредена собствеността на целия парцел **** V като част от имот пл.№ 4695 от кв. 38, образуван със одобреното сливане през 1942 г., със всички постройки в него на двете деца - Г. К. и М. К., без да е разпореден процесния магазин от 122 кв. м., складови помещения, стая, стълбище и избени помещения, под него. Изводите на решаващият съд следва изцяло да бъдат споделени, тъй като са направени след обстоен всестранен и изключително задълбочен анализ на писмени доказателства по делото, в контекста на констатациите на изслушаните експертни становища и показания на св. Й на плана. Съдът при посочените доказателства, касаещи преписката по "сключване" на принудителния договор по 60 ПМС, е тълкувал волята на наследодателя Н относно разпоредените постройки, тъй като обектите в парцел **** V по двата нотариални акта са изписани не с думи, а с римски цифри без легенда. Изводът, че собствеността на магазина, двата склада и стаята към него, стълбище за избата и двете избени помещения/ и прилежащите кв. м. от дворното място/ са запазени за него е верен, отговаря не на предположения, а на обективно установени факти, поради което и релевираните доводи по касационната жалба за незаконосъобразност на обжалваното решение, са неоснователни. С оглед изхода на делото и на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) в тежест на касаторите са направените за защита пред касационния съд разноски отВ. Н. Р. в размер на сумата 500 лв. /петстотин лева/. По изложените съображения и на основание и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.), състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия