Решение № 10090 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1464/2009 г.

Решение № 10090 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1464/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Си Си Стийл Шипинг енд Лоджистикс" АД гр. Бургас, чрез процесуалния представител адв. Гергана Тодорова, упълномощена от Анелия Георгиева Узунова, пълномощник на законния представител Фаусто Мела, срещу решение № 1156 от 29.12.2008 г. по адм. дело № 1565 по описа за 2008 г. на административния съд - Бургас. В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас не взема становище по жалбата Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното в нея отменително касационно основание, в изпълнение на чл. 218, ал. 1 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил акт за прихващане и възстановяване № 807607 от 13.08.2008 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-289 от 26.09.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Бургас, с който въз основа на подадена справка-декларация вх. № 0200- 1030634 от 14.05.2008 г. е извършена проверка по прихващане или възстановяване, е извършено прихващане на установени задължения на "Си Си Стийл Шипинг енд Лоджистик" АД с РА № 02-00-1091 от 24.09.2007 г. за сметка на деклариран за възстановяване ДДС общо в размер на 5 776, 12 лв. за периода 01.01.2008 г.- 30.04.2008 г. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС прихващането се извършва с изискуеми и неизплатени данъчни задължения, какъвто е настоящият случай. "Изискуемост" е налице когато задължението не е платено доброволно или при неплащане, подлежи на принудително събиране. Позовава се на разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ДОПК, съгласно която след изтичане на 14-дневния срок за доброволно плащане на данъчните задължения, РА подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е било спряно по реда на кодекса. Понеже изпълнението на РА № 02-00-1091 от 24.09.2007 г., не е спряно, установените с него задължения са били изискуеми към датата на издаване на обжалвания АПВ, респ. са подлежали на принудително събиране, на основание чл. 209, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и не се установяват твърдяните нарушения. Безспорно е установено от фактическа страна е, че с процесния АПВ е извършено прихващане с установени задължения по невлязъл в сила РА № 02-00-1091 от 24.09.2007 г. В справката-декларация, подадена от касатора е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 5 776, 12 лв. за периода 01.01.2008 г.- 30.04.2008 г. Прихващането е направено със задължения за ДДС в размер на 8 464, 43 лв., установени с цитирания РА. Не се оспорва, че изпълнението на същия не е спряно, разсрочено или отсрочено. За събиране на установените с този акт задължения е образувано изп. дело № 4330 от 31.10.2007 г. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ДОПК, установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта, а съгласно ал. 2, след изтичането на срока по ал. 1 ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс. Предвид обстоятелството, че вземането става изискуемо, поради настъпването на падежа на задължението, се налага изводът, че изискуемостта на публичното вземане по РА настъпва по силата на закона, а именно след изтичане на 14 дневния срок за доброволно изпълнение, считано от датата на връчване на акта. Този срок в конкретния случай към момента на издаване на АПВ е изтекъл, а изпълнението на акта не е спряно по реда на ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС данъкът за възстановяване се прихваща, приспада или възстановява когато няма други изискуеми и неизплатени задължения, поради което законосъобразно съдът е приел, че е налице материалноправната предпоставка за извършване на прихващането, като е спазена и разпоредбата на чл. 169, ал. 5 от ДОПК, в изпълнение на отменителното решение на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Бургас от 29.07.2008 г. Неоснователен е касационният довод за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон. Факта на обжалване по съдебен ред на РА № 02-00-1091/24.09.2007 г., не води до липса на изискуемост на вземането, понеже съгласно разпоредбата на чл. 209 ал. 2 т. 1 от ДОПК принудително изпълнение се предприема въз основа на ревизионен акт, независимо дали е обжалван, което е в изпълнение на разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ДОПК, съгласно която обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение. Доводът на касатора би могъл да бъде обсъждан и в тази насока е и цитираното решение № 6827 от 29.06.2007 г. на I отд. на ВАС, постановено при действието на разпоредбата на чл. 77 ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), съгласно която данъкът за възстановяване по чл. 76 се прихваща, приспада или възстановява, когато няма други установени и неизплатени данъчни задължения. При действащата към момента на издаване на обжалвания АПВ разпоредба на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС релевантен е фактът на изискуемост на вземането, а не установеност по основание и размер. Неточността в номерацията на РА, при съобразяване с изложените подробни мотиви в акта и на горестоящия орган, дават основание за категоричен извод, че правото на жалбоподателя да оспори процесния административен акт не е ограничено и не са допуснати съществени процесуални нарушения. Освен това от протокола от съдебно заседание от 10.12.2008 г. се установява, че неговият процесуален представител изрично е заявил, че няма да сочи нови доказателства, като аргументите му са обсъдени в обжалваното решение. Първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не следва да се присъждат съдебни разноски. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение