Решение № 15478 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10913/2017 г.

Решение № 15478 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10913/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по два броя касационни жалби, постъпили от: 1/ С. Е. Й., от гр. С., чрез процесуалния й представител - адв. К. Д., против решение № 8629/4.07.2017 г. по адм. дело № 1288/2017 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, в частта му по чл. 173, ал. 2 АПК, с която преписката е изпратена на административния орган - министъра на здравеопазването за произнасяне по искането от 17.08.2016 г. на С. Е. Й., от гр. С., съгласно указанията, дадени в съдебното решение; и 2/ Министъра на здравеопазването, чрез пълномощника му - ст. юрисконсулт Костова, против същото решение изцяло. Касаторът: С. Е. Й. поддържа искане за отмяна на решението, в обжалваната му част, като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски за касационната инстанция. Касаторът: министъра на здравеопазването поддържа искане за отмяна на решението изцяло, като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение 3-членен състав на ВАС, шесто отделение, е отменил мълчаливия отказ на министъра на здравеопазването да се произнесе по искане вх. № 94-934/17.08.2016 г. на С. Е. Й., от гр. С., за възстановяване на финансови средства за проведено от нея лечение в чужбина, на основание чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето /ЗЗ/, като незаконосъобразен и на основание чл. 173, ал. 2 АПК е върнал преписката на административния орган за произнасяне по това искане, при съобразяване с указанията, дадени с решението. За да постанови този резултат е прието от съда, че по отправеното от Й. искане за финансиране на вече осъществено лечение на болестта й, компетентността е на министъра на здравеопазването, по аргумент от чл. 82, ал. 1, т. 8 ЗЗ, който при липсата на подзаконова регламентация на реда за заплащане на разходите за вече проведено лечение на български гражданин, дължи определянето на този ред. По аргумент от същата разпоредба е отречено приложението на чл. 74 ППЗНЗ, както и на Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето /обн. Д. в. бр. 1/2012 г./, на които се позовава органа - ответник. Тъй като се касае за правомощие, предоставено от закона в компетентност на министъра на здравеопазването, съдът след отмяната на мълчаливия отказ като незаконосъобразен е изпратил преписката на органа за произнасяне по същество на искането, съобразно дадените указания, съгласно чл. 173, ал. 2 АПК. Обжалваното решение като цяло е правилно. Правните изводи на съда са обосновани и в съответствие с материалния закон. Предмет на делото е мълчаливия отказ на министъра на здравеопазването да се произнесе по искането на С. Е. Й., за заплащане /възстановяване/ на заплатени от нея финансови средства за проведено лечение в чужбина - Турция. С оглед на установените данни, че лечението е проведено, а не е предстоящо, правилни са изводите на съда, че редът за заплащане на такова лечение по цитираната по-горе Наредба № 12 от 22.12.2011 г. на министъра на здравеопазването /обн. Д. в. бр. 1/3.01.2012 г./ е неприложим, както и чл. 74 ППЗНЗ. Изрично в този смисъл е и разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от тази наредба. При отсъствие на подзаконова регламентация за реда за заплащане на проведено вече лечение от български граждани, законосъобразни са изводите на решаващия съд, че приложимата за случая разпоредба е тази на чл. 82, ал. 1, т. 8 ЗЗ. Разпоредбата обхваща случаите, в които на българските граждани се предоставят медицински услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, които са свързани със заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването. Правната норма на чл. 82, ал. 1, т. 8 ЗЗ не обвързва заплащането на медицинските услуги с времето на провеждане на лечението, което означава, че правото на заплащане е както по отношение на вече проведено лечение, така и на предстоящо лечение на български гражданин. Ето защо като е отменил мълчаливият отказ на министъра на здравеопазването като незаконосъобразен, съдът е постановил правилно решение. В тази връзка неоснователно е оплакването, че искането е от компетентността на НЗОК, а не на министъра. В случаите, когато министърът на здравеопазването счита, че не е компетентен да се произнесе по искането за предоставяне на средства за лечение в чужбина, защото поисканото лечение попада в обхвата на лечението, заплащано от НЗОК, следва да обоснове това свое становище с конкретни данни, които евентуално да бъдат проверени в производството по обжалване на отказа с други доказателства. Първата инстанция е изложила изводи за неприложимост на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите на социална сигурност, тъй като Р. Т. не е държава-членка на Европейския съюз, които настоящият състав споделя. Неоснователно е и оплакването, че искането е било недопустимо, поради формиран изричен отказ на КЛЧ от 19.12.2011 г., по същия въпрос, съобщен на оспорващата с писмо изх. № 95-00-210/22.12.2011 г. В случая липсва предходен отказ по същия въпрос, защото отказа на Комисията за лечение в чужбина не е индивидуален административен акт, а е акт на помощен орган, имащ подготвителен характер за издаване на крайния акт - заповедта на министъра на здравеопазването. Такава заповед в случая липсва, както и влязъл в сила отказ, предвид отсъствието на доказателства, за съобщаване на писмото до адресата му. От друга страна, както правилно е прието от съда, предходния отказ на КЛЧ е неотносим към настоящето производство, тъй като лечението на Й. се е провело преди приключване на административното производство по заявлението. От изложеното следва, че касационната жалба на министъра на здравеопазването е неоснователна. Решението е правилно и в частта по чл. 173, ал. 2 АПК, обжалвана от С. Е. Й., с която преписката е върната на органа за произнасяне по същество. Винаги, когато въпросът - предмет на спора, разрешен или отказан с оспорения административен акт, е предоставен на преценката на административния орган, съдът, след отмяна на акта, не може да се произнесе по същество, а изпраща преписката на компетентния административен орган за произнасяне по същество, със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона - чл. 173, ал. 2, вр. с ал. 1 АПК. Случаят е точно такъв. Естеството на спора не позволява решение по същество от съда, тъй като по силата на законова делегация министърът на здравеопазването е компетентния административен орган, който дължи определянето на реда за заплащане на извършени разходи за проведено лечение на български граждани в чужбина и негова е преценката дали се дължи или не такова заплащане. Константна е практиката на ВАС в подобни случаи, в които след отмяна на акта на министъра на здравеопазването, е постановено връщане на преписката на органа за произнасяне по същество, на основание чл. 173, ал. 2 АПК. Ето защо и тази касационна жалба се явява неоснователна. От изложеното по двете касационни жалби следва извода, че обжалваното решение като цяло се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. При този резултат исканията на двамата касатори за присъждане на разноски се явяват неоснователни. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия,