Решение № 6693 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4105/2026 г.

Образувано е по касационна жалба от Директора на дирекция „Социално подпомагане“- [населено място] против решение № 238/09.02.2026г. на Административен съд-Търговище по адм. дело №44/2026г. С него се обявява нищожността на Заповед № ЗД/Д-Р-140/15.12.2025г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“[населено място], с която на детето Е. В. А. е предоставена, краткосрочно, считано от 14.12.2025г. социална услуга „Осигуряване на подслон“, целева група „Деца в риск по смисъла на Закона за закрила на детето“ в Център за обществена подкрепа към Комплекс за социални услуги за деца и семейства-[населено място]. Изпратена е преписката на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Попово като компетентен орган, при изпълнение на указанията по прилагане и тълкуване на закона. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон-отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, В. В. А. в качеството на родител и законен представител на детето Е. В. А., чрез процесуален представител адвокат Д. Колева от АК – Русе взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на останалите страни, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на В. В. А. против цитираната заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място]. Възраженията са за незаконосъобразност с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна, като обявил нищожността й. Мотивите към решението в препис са: „Административен съд – Търговище, след като съобрази събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Началото на административното производство е поставено с подаден на 12.12.2025 г. устен сигнал в ДСП - [населено място] от служител в Гранично полицейско управление – [населено място], относно обявяване за международно издирване от Германия в НШИС на децата М. В. А. и Е. В. А.. В сигнала е посочено още, че на двете деца предоставена полицейска закрила. Видно от приложената на л. 11 от от административната преписка Заповед от 12.12.2025 г., издадена от Началник на 02 РУ – [населено място], на детето Е. В. А. е предоставена полицейска закрила, до 18: 30 ч. на 14.12.2025 г. На 12.12.2025 г. от служители в отдел „Закрила на детето“ при ДСП – [населено място] е изготвен доклад за оценка на сигнала, обективиращ заключение за предоставяне на детето на социална услуга „Осигуряване на подслон", Целева група „Деца в риск по смисъла на Закона за закрила на детето“ (пострадали от домашно насилие или жертви на трафик) в Център за обществена подкрепа (ЦОП) към Комплекс за социални услуги за деца и семейства (КСУДС) – [населено място], считано от 14.12.2025 г. На 15.12.2025 г. в ДСП – [населено място] постъпва информация, че по силата на съдебно решение от 28.08.2025 г. на съда във Висбаден, Германия, майката на децата – В. А., няма право да напуска ФР Германия, заедно с децата, а нейните права да определя местоживеенето на децата, здравните им грижи и представителство, са временно отменени. Настойничеството на децата е предоставено на Youth Welfare Office Wiesbaden. От представения на л. 7 от административната преписка протокол се установява, че на 15.12.2025 г., в 10:30 ч., в Отдел „Закрила на детето“ – [населено място], е проведена среща между служители на отдела, г- жа В. А. и лицето, с което съжителства. В рамките на срещата, майката на детето разяснява, че считано от м. август 2025 г. напуска Германия, заедно с децата си. Живяла е в дома на баба си, а през декември 2025 г. решава да се върне в Германия, но е спряна на границата. Децата са записани на детска градина, в [населено място], имат и личен лекар, поставени са им всички имунизации. На 15.12.2025 г. са изготвени справки НБД „Население“ относно В. В. А. и детето Е. В. А., видно от които постоянните и настоящи адреси на тези лица са в [населено място], общ. [обшина], обл. Търговище, [улица]. На 15.12.2025 г. е изготвена и справка от Регистър на средните училища и детските градини, видно от която, считано от 15.09.2025 г., детето Е. В. А. е записан в детска градина „Зарайск“, находяща се в [населено място], общ. Попово, при целодневна форма на обучение. Приобщено към доказателствения материал по делото, в легализиран превод на български език, е Решение от 28.08.2025 г. на Районен съд Висбаден, по силата на което В. В. А. е временно лишена от правото за определяне местопребиваването, вземане на решения за здравеопазването и подаване на заявления, съгласно Социалния кодекс на Германия, за децата Е. В. А. и М. В. А.. За попечител на децата е назначена Служба за закрила на детето на град Висбаден. На майката е забранено да извежда децата извън границите на ФР Германия. С оспорената в настоящото производство Заповед № ЗД/Д-Р-140/ 15.12.2025 г., издадена от Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], детето Е. В. А. е предоставена, краткосрочно, считано от 14.12.2025 г., социална услуга „Осигуряване на подслон", Целева група „Деца в риск по смисъла на Закона за закрила на детето“ (пострадали от домашно насилие или жертви на трафик) в Център за обществена подкрепа (ЦОП) към Комплекс за социални услуги за деца и семейства (КСУДС) – [населено място]. Приобщена към доказателствения материал по делото е и декларация от А. Р. Х. – прабаба на детето Е. В. А., обективираща съгласието на лицето за настаняване на детето, в дома и, в [населено място], общ. [община], [улица]. Съгласно приобщеното на л. 81 от делото становище от Районен съд – Видбаден, случаят с децата Е. В. А. и М. В. А. следва да се прехвърли на българските власти. Приобщено към доказателствения материал е и писмо от Районен съд – Висбаден, съгласно което от съдебната институция се предвижда делото за родителските права на децата Е. В. А. и М. В. А. да се прехвърли за разглеждане в [населено място], България. Съгласно постъпилата справка вх. № 340/ 04.02.2026 г., по описа на Районен съд – Попово няма образувани дела, със страна Е. В. А., в т. ч. и по реда на чл. 28, ал. 3 от ЗЗДет.. За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства, посредством разпита на свидетеля А. Р. Х., от които се установява следното: Свидетелката е прабаба на децата Е. В. А. и М. В. А.. В момента децата се отглеждат в дома на г- жа Х., в който са осигурени подходящи условия за това. В отглеждането на децата участват майка им, свидетелката и техния дядо. В обясненията си, дадени по реда на чл. 176 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, г- жа В. А. разяснява, че децата се чувстват много добре в дома на прабаба си, щастливи са. В институцията, в която са настанени, те не са се чувствали добре, проявявали са агресия, били са под голям стрес. Към настоящия момент, тя и децата и са много по – спокойни. Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Жалбата за процесуално допустима - подадена е от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт в законоустановения срок по чл. 149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество допустимата жалба е и основателна. Този извод се налага по следните съображения: Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет., настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Според § 1, т. 15 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДет., "настоящ адрес на дете" е адресът, на който детето пребивава. В настоящата хипотеза, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява, по безспорен и категоричен начин, че считано от м. август 2025 г. детето Е. В. А. пребивава на адрес в [населено място], общ. [обшина], обл. Търговище, [улица]. В населено място в същата община [община], детето посещава детска градина. Практиката на личния лекар, при който е записано детето, е в [населено място]. Това е и неговия постоянен и настоящ адрес, вписани в регистрите на населението на ГРАО. При формиране на този извод, освен писмените доказателства, представени с административната преписка – справки от НБД „Население“, справка от регистъра на средните училища и детски градини, писмо и становище от Районен съд – Висдбаден, решаващия съдебен състав кредитира и показанията, депозирани от свидетеля А. Х., като приема същите за обективни, последователни и вътрешно логични, отразяващи преки и непосредствени впечатления на лицето и кореспондиращи с останалите доказателства, събрани по делото, в т. ч. и с обясненията, дадени по реда на чл. 176 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, от оспорващото лице. От изложеното се налага извода, че към датата на издаване на оспорената заповед настоящия адрес на детето е в [населено място], общ. [община], обл. Търговище. Съгласно чл. 2, ал.1 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане/приет с ПМС № 25 от 07.02.2003 г., обн. в ДВ бр. 15/14.02.2003 г., многократно изменян и допълван/, Агенцията за социално подпомагане/АСП/ е администрация към министъра на труда и социалната политика за изпълнение на държавната политика по социално подпомагане. Според чл. 2, ал.3, АСП е юридическо лице със седалище гр. София. Съгласно чл. 7, ал.2 от Устройствения правилник на АСП, териториалните й поделения са регионални дирекции за социално подпомагане в областните административни центрове и дирекциите "Социално подпомагане". Според ал.3, общата численост на персонала, структурата, броят и териториалният обхват на нейните поделения са посочени в приложението. Съгласно т. 133 от това приложение община [община] попада в териториалния обхват на Дирекция "Социално подпомагане" със седалище гр. Попово. От обстоятелството, че заповедта по чл. 27, ал.1 от ЗЗДет. се издава от Директора на ДСП по настоящи адрес на детето, следва, че по отношение на детето Е. В. А., което е с настоящ адрес в [населено място], общ. [общинао] териториално компетентният административен орган е Директорът на ДСП [населено място]. Оспорената в настоящото производство заповед е издадена от Директора на ДСП [населено място], който съгласно т. 94 от приложението по чл. 7, ал.3 от Устройствения правилник е компетентен да издава заповеди по чл. 27, ал.1 от ЗЗДт по отношение на деца, които имат настоящ адрес на територията на общините [населено място] и [населено място]. Към момента на издаване на заповедта детето Е. А. е с настоящ адрес, който не попада в териториалния обхват на тези две общини. Следователно оспорената заповед е издадена от административен орган, който е излязъл извън рамките на своята териториална компетентност. В съдебната практика се приема категорично, че териториалната некомпетентност води до нищожност. В този смисъл настоящият съдебен състав следва да обяви оспорената заповед за нищожна, като издадена от териториално непомпетентен административен орган. На основание чл. 31, ал.2 от АПК, когато органът, започнал производството, установи, че индивидуалният административен акт трябва да бъде издаден от друг административен орган, той му изпраща незабавно преписката, като уведомява този, по чиято инициатива е започнало производството, както и привлечените до момента заинтересовани лица и организации. Административният орган е следвало да съобрази настоящия адрес на децата и обстоятелството, че той няма териториална компетентност за издаване на заповед по реда на чл. 27, ал.1 от ЗЗДет. В конкретния случай заповед по чл. 27, ал.1 от ЗЗДт може да се издаде единствено от териториално компетентния административен орган по настоящия адрес на детето, а именно ДСП – [населено място]. Последното е следвало да бъде съобразено от административния орган с оглед разпоредбата на чл. 35 от АПК, задължаваща го да издаде индивидуалния административен акт, след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. В случая той не е направил това, поради което издадения от него административен акт се явява нищожен като постановен от териториално некомпетентен орган. По изложените съображения съдът следва да обяви нищожността на оспорената заповед. В този случай, не е необходимо съдът да прави преценка за законосъобразност на обжалвания административен акт на останалите основания по чл. 146 от АПК. С оглед естеството на спора, който не позволява решаване на въпроса по същество, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, следва да се изпрати преписката на Директора на ДСП [населено място], който да се съобрази със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, посочени в мотивите на настоящото съдебно решение. При новото разглеждане на преписката, административният орган следва да се съобрази от една страна - налице ли е хипотезата на „дете в риск“ по см. на т. 11, § 1 от ДР на ЗЗДет., а от друга - с поредността на мерките за закрила при настаняване на дете извън семейна среда, разписана в хипотезата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗДет. а така също и новите обстоятелства – съгласието, дадено по реда на чл. 27, ал. 3 от ЗЗДет. и решението на съдебен орган в ФР Германия, за прехвърляне на случая на детето в Република България." Настоящата инстанция споделя напълно така изложените мотиви, а доводите в касационната жалба за неоснователни. Въпросът с адресната регистрация на детето е фактически и правен и в конкретния случай правилно е определен от съда при постановяване на съдебния акт. Компетентността на органа е правилно съобразена по територия и материя, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се държат разноски в размер на триста евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение