Решение № 17274 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3052/2019 г.

Решение № 17274 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3052/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 61 от 10.01.2019 г. по административно дело № 3305/2018 г. Административен съд – П. е: 1) отменил решение № 2153-15-205/15.10.2018 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – П. и потвърдените с него задължителни предписания № 3 Д-1-15-00454153/31.08.2018 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – П. на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, дадени на осигурителя "Тани 2006" ЕООД, с ЕИК *********; 2) осъдил Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – П. да заплати на "Тани 2006" ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 400 лева, представляваща сторените от последното разноски по производството. Така постановеният съдебен акт е оспорен с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - П.. По съображения за неправилност на решението, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се претендира отмяна на атакуваното съдебно решение и отхвърляне на уважената с него жалба на "Тани 2006" ЕООД до първоинстанционния съд, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В допълнителна молба, депозирана по делото от процесуалния представител юрисконсулт Р. П., исканията се поддържат, като е направено и възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от другата страна. Ответникът по касация "Тани 2006" ООД (настъпила промяна в правноорганизационната форма на дружеството – преди ЕООД), ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. К., ул. "В." ..№..., действащ чрез пълномощника адвокат Ц. К., в писмени отговор и бележки оспорва касационната жалба като неоснователна и навежда доводи за правилност на атакуваното с нея съдебно решение, поради което моли то да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение. Претендира и присъждане на направените разноски по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и правилност на оспорения съдебен акт, поради което предлага последният да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С подложения на касация съдебен акт Административен съд - П. е отменил решението от 15.10.2018 г. на директора на ТП на НОИ – П., с което е оставено без уважение възражението на "Тани 2006" ЕООД против задължителните предписания от 31.08.2018 г. С потвърдените предписания на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО на дружеството са дадени указания да се заличат данни, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за месец юли 2018 г. за С. П. и Х. Дамадов. В резултат на извършена проверка, установеното при която е обективирано в констативен протокол от 31.08.2018 г., контролният орган (главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - П.) е приел, че Пампулова и Дамадов не са упражнявали трудова дейност в дружеството през посочения месец. За да уважи сезиралата го жалба от "Тани 2006" ЕООД, Пловдивският административен съд е аргументирал теза за незаконосъобразност на обсъжданите административни актове. Обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за спорното право и правнозначимите доводи на страните, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни, поради което Върховният административен съд на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения и убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи на директора на ТП на НОИ - П. за липса на пороци при издаването на предписанията и на потвърдилото ги административно решение. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата на търговското дружество. Касаторовите възражения не могат да бъдат споделени. Тезата на административния орган, че С. П. и Х. Дамадов нямат качеството на осигурено лице, тъй като не са извършвали трудова дейност, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Видно от констативния протокол от 31.08.2018 г., тези две физически лица имат сключени трудови договори с "Тани 2006" ЕООД, съгласно които са назначени на длъжността "барман" в стопанисвано от дружеството заведение в гр. К.. Тези договори са регистрирани в ТД на НАП, връчени са на работниците длъжностни характеристики, проведен е встъпителен инструктаж, съставени са ведомости и са изплатени заплати, за времето, през което Пампулова и Дамадов са упражнявали трудова дейност, като съответно са внесени и осигурителни вноски. В случая, преди да издаде предписанията административният орган е следвало да изпълни задължението си по чл. 74, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ). Съгласно тази разпоредба, в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Без значение е, че формално контролният орган в дадените задължителни предписания не се е позовал на основание за недействителност на трудовите договори, а е посочил обстоятелства за липсата на безспорни доказателства, потвърждаващи полагането на труд от двете лица, назначени на длъжност "барман" в дружеството. Именно тези обстоятелства сочат евентуалното наличие на недействителен трудов договор. Съгласно чл. 74, ал. 5 от КТ страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. Едва след отговора на този въпрос от единствения компетентен орган – съответния районен съд, и влизане в сила на съдебния акт, би било налице основание за издаване на оспореното предписание за заличаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за месец юли 2018 г. за С. П. и Х. Дамадов. От гореизложеното е видно, че тезата, която се стараеше да докаже касаторът, за неправилност на решението и законосъобразност на административния акт и потвърдените с него предписания, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Предвид неоснователността на главните касаторови искания няма основание да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При този изход на спора основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство, представляващи договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. Доколкото заплатеният адвокатски хонорар се равнява на минимума, установен в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, въпросът за неговото редуциране по размер поради прекомерност не стои. На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган, в случая от Националния осигурителен институт, юридическото лице, в чиято структура е директорът на ТП на НОИ - П.. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 61 от 10.01.2019 г., постановено по административно дело № 3305/2018 г. по описа на Административен съд - П.. ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на "Тани 2006" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. К., ул. "В." ..№..., разноски за производството пред касационната инстанция в размер на 350 (триста и петдесет) лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.