Решение № 14902 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2470/2014 г.

Решение № 14902 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2470/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане (АСП) срещу решение № 7939 от 16.12.2013 г. по административно дело № 5528/2013 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена негова Заповед № РД-01-577/17.05.2013 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на Лазарова-Николова бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - Катя Василева Лазарова-Николова в представено писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила за издаването й, но в нарушение на материалния закон и изискванията за форма. Решението е законосъобразно. Обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че обжалваната пред него заповед не отговаря на формалните изисквания на чл. 97, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). В същата не са посочени конкретно кои законови разпоредби от Семейния кодекс, Закона за закрила на детето и Правилника за неговото приложение са нарушени от страна на държавния служител, както и конкретните служебни задължения, които не са изпълнени. Описаните в заповедта нарушения на служебните задължения са посочени общо, като в нарушение на изискванията на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗДСл липсва описание на конкретното нарушение, както и времето на извършването му. В нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5 ЗДСл в заповедта не са посочени служебните задължения, които не са изпълнени. Посочените като нарушени текстове на т. т. 5.4; 5.12 и 5.14 от длъжностната характеристика, връчена на жалбоподателката на 06.03.2013 г., не се покриват с описаните в обстоятелствената част неизпълнения на задължения от страна на Лазарова-Николова. При правилно установена фактическа обстановка АССг е извел законосъобразен извод, че така допуснатите нарушения във формата на заповедта са съществени, тъй като са пречка да се установи в какво точно се изразява неизпълнението на служебните задължения и съответно ограничава правото на служителя на защита. Посочените нарушения на формата на акта за налагане на дисциплинарно наказание обосновават и извод за допуснато нарушение на материалния закон. Въпреки наведеният довод в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила липсват конкретни твърдения в тази насока, като при извършената проверка съдът намира, че решението е постановено при спазване на тези правила. Същото е и обосновано - съдът е обсъдил подробно установените по делото релевантни факт, като въз основа на същите е извел законосъобразен извод за постановяване на акта в нарушение на материалния закон и изискванията за форма. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е и правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение