Решение № 3492 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14736/2008 г.

Решение № 3492 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14736/2008 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на Юлиян Кръстанов Модев, срещу решение № 777 от 15.08.2008 г. по адм. д. № 2484/2008 г. на Административен съд - София град, II отд, 23 с-в. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, като се претендира неговата отмяна. Ответникът Началника на Столична РДНСК, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата като счита същата за неоснователна. Ответната страна Кмета на Столична община, редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е Софийски административен съд е отхвърлил жалбата на Юлиян Кръстанов Модев срещу Заповед № ДК-02-СО-14/4.02.2008 г, издадена от началника на Столична РДНСК. Обсъждайки условията за законосъобразност на административния акт, Съдът е констатирал законосъобразност на заповедта, като последната е издадена от компетентен орган, спазени са установената писмена форма и съдържание за издаване на административен акт. Разгледана по същество, първоинстанционният съд прави извод за законосъобразност на заповедта, обосновавайки се с наличието на незаконен строеж и липса на данни за неговото узаконяване. Решението е правилно и законосъобразно. Строежът - изграждане на тераса с бетонови блокчета и полагане на алуминиева дограма е направен без необходимото разрешение, без съблюдаване на законовите разпоредби. Тъй като процесният строеж е направен през 1999 г., то приложимо е тогава действащото законодателство, а именно ЗТСУ, ППЗТСУ, както и ПУРНЕС с тогавашната редакция. Съгласно разпоредбата на чл. 24 от ППЗТСУ (отм.) строителните работи в страната се извършват при спазването на закона и действащите правила, норми и наредби въз основа на разрешение за строеж, издадено от главния архитект на общината, а за градове с установено по закон териториално деление - по решение на Общински съвет от главния архитект на териториалната единица. Не може да се направи и извод, че спорният строеж попада в хипотезата на чл. 225, ал. 4 от ППЗТСУ (отм), при която не се изискват проекти и не се издава разрешение за строеж, тъй като в същата хипотеза попадат боядисване на сгради и постройки, за подмяна на покривни материали и за други текущи ремонти на сгради, съоръжения и части от тях. С оглед събраните по делото доказателства, липсват данни за узаконяване на последния по реда на чл. 162, ал. 2 от ЗТСУ (отм). На основание чл. 159, ал. 1, т. 3 от ЗТСУ (отм) строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без необходимите одобрени проекти и/или разрешение за строеж. По същият начин е уреден въпросът и в сега действащият ЗУТ, а именно чл. 225, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 148, ал. 1. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният Административен Съд, второ Отделение