Решение № 13070 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3944/2013 г.

Решение № 13070 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3944/2013 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 685 от 1.02.2013 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 27 състав по адм. д. № 4869/2012 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Ответникът Таня Господинова Купенова, с представен по делото писмен отговор, оспорва касационната жалба и мотивира становище за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено и в хипотезата на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Касационната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на уведомително писмо изх. № 02-220-6500/356 от 30.09.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, в частта с която е отказано финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, както следва: редукция 27867, 69 лв. по СЕПП, 18111, 37 лв. по СНДП и 47, 92 лв. по НР2 по подадено общо заявление от Таня Господинова Купенова от 1.06.2009 г. за единно плащане на площ с УРН на заявлението 214429 и УИН 2201060919631, за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за земеделска дейност от Европейския фонд за гарантиране в земеделието, европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от Националния бюджет на Република България за кампания 2009 г. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че административният акт не е издаден в предвидената от закона форма, тъй като е немотивиран в частта по СЕПП и СНДП. Съдът е приел, че за заявените БЗС са извършвани само административни проверки, а не и такива на място, както и че са налице застъпвания. От уведомителното писмо, както и от преписката, не става ясно за кои от заявените БЗС, за които са извършени административни проверки, е установено несъответствие с допустимите референтни парцели в СИЗП. В тази връзка съдът приема, че в оспореното писмо е посочена само площ, а не и номера на засегнатите БЗС. Не е посочено и кои са конкретните БЗС, за които застъпването не е отстранено, както и мотивите, поради които това е прието. При преценката за законосъобразност на оспореното писмо, съдът приема, че мотивите на административния акт се считат допълнени чрез документите към административната преписка, в случая от данните в ИСАК. Част от административната преписка са документите, отразяващи всички процесуални действия, извършени в хода на административното производство, включително процедурата по определяне на допустимия слой за подпомагане и съответствието на заявените БЗС с него. Към преписката обаче няма доказателства за разминаване между заявените БЗС и допустимите референтни парцели в СИЗП. При преценка на събрани по делото доказателства - писмо на МЗХ и заключение на съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че причината за изключване от финансиране е извън обхвата на специализирания слой за 2009 г. и че няма необработвани площи. Съдът е приел, че дори действително да са налице застъпвания, които не са отстранени, няма основание за потвърждаване на уведомителното писмо в тази му част. Причината за това е, че площта на двойно заявените БЗС е значително по-малка от общата площ, за която е отказано подпомагане, което налага преизчисляване на процента на наддеклариране и от там - на оторизираните суми. По тези доводи съдът е отменил уведомителното писмо в частта, с която е отказано финансово подпомагане по схемата за единно плащане на площ и по схемите за национални доплащания на площ за 2009 г. и в тази част преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. В останалата част жалбата е отхвърлена. За тази част решението не е предмет на касационното обжалване и е влязло в сила. Обжалваното решение е неправилно. При постановяването му съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила. Изводите за незаконосъобразност на оспорения административен акт са необосновани. Съдебният акт е издаден в нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК и чл. 171, ал. 1 от АПК, тъй като не са взети предвид всички представени и относими към спора доказателства и не са разгледани всички доводи на страните. Принципно правилният извод на съда, че мотивите към административния акт могат да се съдържат и в друг такъв, предхождащ или последващ издаването му, в случая е направен без да се вземат предвид конкретните факти и доказателства по делото. Съдът приема, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на изискванията за форма, тъй като не са посочени фактическите и правните основания за постановяването му, без да съобрази приложеното в административната преписка писмено становище от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", представено във връзка с обжалването на уведомителното писмо по административен ред. В това становище, което е част от административната преписка, в табличен вид са отразени констатираните несъответствия, които са дали основание на административния орган да откаже финансиране. На следващо място правните изводи на съда са направени при преценка на доказателствено средство, което не установява релевантни за спора факти. Съдът подробно е обсъдил приетото заключение на съдебно-техническата експертиза. В заключението на вещото лице изрично е посочено, че при изготвяне на експертизата вещото лице и съобразявало представените по делото цветни цифрови ортофотокарти, но съгласно изричното съпроводително писмо при представяне на тези доказателства, е отразено, че заснемането отразява състоянието на БЗС към момента на издаването, а именно 2012 г. При условие, че относимият период е за кампания 2009 г., то не може да се приеме, че изготвянето на експертиза, позована на неотносими доказателства, установява релевантни за спора факти. В случая съдът не е съобразил, че представените цветни цифрови ортофотокарти не са относими към спора и не е изискал представяне на относимите доказателства, които да бъдат обсъждани при изготвяне на заключение по допусната експертиза. В нарушение на чл. 202 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, съдът безкритично е възприел заключението на експертизата и основно при преценка на това доказателство е стигнал до правни изводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. В нарушение на изискването на чл. 171, ал. 4 от АПК и във връзка със задължението на административния орган по чл. 170, ал. 1 от АПК да установи съществуването на фактическите основания за издаване на акта, съдът не е дал указание на административния орган да представи относимите доказателства, установяващи разликите между заявените БЗС и референтните парцели в СИЗП. Посочените процесуални нарушения са довели до незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, тъй като изводите на съда за несъответствие на обжалваната заповед изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са неправилни и са направени в противоречие с ангажираните доказателства. В този смисъл незаконосъобразен и необоснован е и крайният извод на решаващия съд за неспазване на изискванията за форма на акта, което е основание за отмяна на оспорената заповед. Поради всичко изложено по - горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен. С оглед констатираните процесуални нарушения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се назначи повторна съдебно-техническа експертиза, която да изготви заключение, позовано на относими към разглеждания период цветни цифрови ортофотокарти, както да се обсъдят всички представени по делото доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка се направят крайните изводи на съда относно основателността или неоснователността на жалбата против административния акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение