Решение № 6802 от 4.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7125/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/, чрез пълномощника му юрк. Й. Михайлова срещу решение 3100 от 10.05.2023 г., постановено по адм. дело 1891/2023 г. от Административен съд София-град. В жалбата се обосновават отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяна на акта на съда и решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна ФМС АГРО БЪЛГАРИЯ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, чрез пълномощника си адв. Н. Велев, в писмен отговор и в открито съдебно заседание, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила и претендира присъждане на понесените по делото разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното: Производството пред решаващия съд е инициирано от оспорващия - ФМС АГРО БЪЛГАРИЯ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, който е обжалвал заповед РД11-196 от 30.01.2023 г. /жалба вх. 3188/13.02.2023 г./ и заповед РД11-236 от 31.01.2023 г. /жалба вх. 3189/13.02.2023 г./, издадени от изпълнителния директор на БАБХ. С определение от 01.03.2023 г. АССГ е разделил производството, като предмет на настоящето е оспорването на заповед РД11-196 от 30.01.2023 г. /жалба с вх. 3188/13.02.2023 г./, с която е възобновено административното производство по издаване на разрешение за пускането на пазара и употребата на продукт за растителна защита съгласно глава III, раздел I от Регламент /ЕО/ 1107/2009, обективирано в заповед с рег. РД11-119 от 19.01.2023 г. на изпълнителния директор на БАБХ, на осн. чл. 99, т. 2 и чл. 100 АПК и Решение от 19.01.2023 г. на СЕС по дело С-162/21, чл. 280 и чл. 633 ГПК. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил заповед РД11-196 от 30.01.2023 г. на изпълнителния директор на БАБХ, като е приел жалбата на оспорващото дружество за процесуално допустима, като подадена срещу акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 104 АПК, доколкото в резултат на възобновеното производство е издаден нов акт заповед РД11-196 от 30.01.2023 г., с който се отменя заповед РД11-119 от 19.01.2023 г. За неоснователни е приел възраженията на насрещната страна, че заповед РД11-196 от 30.01.2023 г. на изпълнителния директор на БАБХ не подлежи на обжалване като се мотивирал с това, че в случая производството е приключило с отмяната на позитивен за търговското дружество акт - заповед РД11-119 от 19.01.2023 г., станал стабилен и произвел за него правно действие, което обосновава правен интерес на това дружество да оспорва акта по чл. 99 АПК. Решението е недопустимо. Константната практика на ВАС приема, че актът, с който административното производство е възобновено и е отменен влязъл в сила административен акт, при условията на чл. 99 и следв. АПК, не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 104 АПК на оспорване подлежи издаденият след възобновяване на производството акт. С оспорваната пред първоинстанционния съд заповед, предмет на настоящото производство, се възобновява административното производство по издаване на исканото от търговското дружество разрешение за пускането на пазара и употребата на продукт за растителна защита . Актът, с който това производство се възобновява е издаден на осн. чл. 99, т. 2 и чл. 100 АПК . С този акт не се засягат непосредствено права и интереси на жалбоподателя, тъй като правата и интересите му биха били засегнати от крайния акт, ако той е неблагоприятен за него. Едва тогава, когато с крайния акт се засегнат права и интереси, той би имал правото и интереса да оспорва този акт, а в производството по оспорването ще се прецени налице ли са били изискуемите от закона чл. 99, т. 2 в случая, предпоставки за възобновяване на производството по издаването на акта /индивидуален или общ/ . В това производство ще се преценяват и доводите на оспорващия за законосъобразност на акта. Затова в чл. 103, ал. 3 АПК законодателят е предвидил единствено отказът да се възобнови производството да подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV. / определение 8842/06.07.2020 г. по АД 6296/2020 г. на ВАС/. Положителният акт, с който е отменен предходен административен акт и е възобновено производството по издаването му, не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Този акт е част от процедурата по издаване на нов административен акт. За разлика от акта по чл. 104 АПК, актът за възобновяване на производството не поражда материалноправни последици, а единствено административнопроцесуални такива. /в този смисъл цитираната от ответната страна практика - определение 13237 от 03.12.2008 г. по адм. д. 14576/2008 г., 5 чл. с-в; определение 12760 от 24.11.2016 г. по адм. д. 12775/2016 г., 5 чл. с-в; определение 812 от 21.01.2021 г. по адм. д. 13594/2020 г., 3 чл. с-в; определение 10322 от 05.10.2016 г. по адм. д. 10509/2016 г., 3 чл. с-в; определение 14032 от 20.11.2017 г. по адм. д. 10330/2017 г., 3 чл. с-в; определение 8842 от 06.07.2020 г. по адм. д. 6296/2020 г., 3 чл. с-в; определение 11637 от 4.11.2008 г. по адм. д. 12838/2008 г., 3 чл. с-в; определение 3309 от 12.03.2009 г. по адм. д. 2285/2009 г., 3 чл. с-в, и множество други/. При така изложените съображения оспорваната с жалба вх. 3188/13.02.2023 г. заповед РД11-196 от 30.01.2023 г. не подлежи на самостоятелно обжалване, съдът е следвало да констатира наличието на основанията на чл. 159, т. 1 АПК, да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото. Като не е сторил това е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а производството по делото прекратено. Воден от горното и на осн. 221, ал. 3 предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение