Решение № 6521 от 1.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8230/2015 г.

Решение № 6521 от 1.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8230/2015 г., III о., докладчик председателят Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Бон- визия и развитие" ООД, гр. Варна,, чрез пълномощника адв. Балачев срещу решение № 826 от 14.04.2015 г., постановено по адм. д. № 1075/2013 г. на Административен съд - Варна. В жалбата си касаторът твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Изложените доводи представляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя искане до съда да отмени обжалваното решение, както и оспорения административен акт- Решение № 1057 от 22.02.2013 г. за отказ за издаване на разрешително за ползване на воден обект, издадено от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморския регион, като преписката бъде върната за ново произнасяне от административния орган. Ответникът - директорът на Басейнова дирекция за Черноморски район с център гр. Варна, чрез пълномощника юрк. Гроздева, в депозирания писмен отговор отправя мотивирано искане касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованата страна- Община Приморско, чрез пълномощниците адв. Козарев и адв. Радулов, в писмено становище поддържат доводи за законосъобразност на решението на административен съд- Варна. Допълнително развива доводи в писмената защита на пълномощника адв. Радулов. Претендират присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски, съобразно приложени два броя списъци. Заинтересованата страна Общински съвет- Приморско, представлявана от Председателя на общинския съвет М. Б., поддържа становище за законосъобразност на атакуваното решение. Останалите заинтересовани страни - Туристическо сдружение гр. Китен, Рибарско сдружение Ропотамо, Рибарско сдружение- Приморско и Гражданско сдружение Приморско 21 век не са изразили становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, предлага обжалваното решение като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решението си Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на касатора срещу решение № 1057 от 22.02.2013 г. - отказ за издаване на разрешително за ползване на воден обект, издадено от директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район. Съдът е установил, че административното производство е образувано по заявление от 21.01.2013 г. на "Бон Визия и развитие" ООД за издаване на разрешително за ползване на обект - Черно море за аквакултури и свързаните с тях дейности. Отчел е, че към заявлението са били представени Решение № БС-96-ПР от 07.12.2012 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху околната среда от Директора на РИОСВ-Бургас; съгласувателно становище на Зам. командира на Военноморските сили рег. № 2867 от 21.05.2013 г., декларации от управляващите дружеството. В мотивите на съдебното решение е посочено още, че е била открита процедура по издаване на разрешителното, било е извършено публично обявяване по чл. 62а от Закона за водите; бил е изготвен доклад от Дирекция "Планове и разрешителни" към БДЧР с предложение да бъде дадена възможност на заявителя да изрази становище по тях. На основание чл. 67, ал. 2 от Закона за водите компетентният орган е назначил комисия, която е разгледала възраженията, приела ги е за основателни и е мотивирала становище да бъде отказано издаването на исканото разрешително. По-нататък в мотивите на обжалваното решение е посочено, че въз основа на установените в производството факти, Директорът на Басейнова дирекция за Черноморски район е постановил отказ за издаване на разрешителното на основание чл. 68, т. 3а от Закона за водите, във връзка с чл. 62, ал. 1, т. 2 и чл. 49, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, като основанията за това се свеждат до следното: ограничаване на акваторията, която би могла да се използва за риболов при съобразяване на нормативните изисквания за осигуряване на обезопасен район около фермата, който съгласно данните възлиза над 1000 дка; ограничаване на акваторията, която се ползва за трасето на международната регата от гр. Приморско; несъответствие на инвестиционното намерение с Програмата за развитие на Община Приморско, предвид обстоятелството, че дейностите в морето са съпроводени с товаро-разтоварни работи на брега; нарушаване на туристическия бизнес и водните спортове в региона, предвид допълнителното движение на плавателни съдове, обслужващи фермата и товаро-разтоварните работи; замърсяване на акваторията на залива и плажната ивица при продължителни силни ветрове в посока сушата, както и замърсяване на околната среда поради риск от болести по морските животни и рибите; районът на проектното намерение попада в предстоящото разширение на защитената зона "Ропотамо", включена в "Натура 2000", взето с решение в Протокол от 04.12.2012 г. на Националния съвет по биоразнообразие към МОСВ; наличието на риск с неясни последици за безопасността на потопяемите стоманени рибарници, в случай на буря и продължително високо вълново въздействие на морето. Административният съд е счел оспорения акт за издаден в съответствие с административно- производствените правила и при спазване на материалния закон. Позовал се е на Становище на Дирекция "Морска администрация-Бургас" при Изпълнителна агенция "Морска администрация" изх. № 1143 от 31.05.2012 г., според което хидротехническото съоръжение - ферма за отглеждане на дъгова пъстърва, с посочените географски координати, не представлява опасност за корабоплаването, но поставя четири изисквания за да се осигури тази безопасност, като в т. 3 посочва необходимостта да се осигури безопасен район с радиус 500 метра, считано от четирите края на съоръжението. Първостепенният съд е преценил, че визираното по- горе изискване е съобразено от решаващия орган в оспорения акт, с който е прието, че съобразяването на нормативните изисквания за осигуряване на обезопасен район около фермата, който съгласно данните възлиза над 1000 дка, би ограничило акваторията, която би могла да се използва за риболов. В мотивите на съда е отчетено още, че със Заповед № РД 09-94 от 07.02.2013 г. на министъра на земеделието и храните е забранен стопанския риболов в акваторията на пристанищата с отдалеченост до 1 миля от бреговата ивица, а при съобразяване на тази забрана площта на рибната ферма фактически би довела до ограничаване на възможностите за риболов на съществена част от населението в близост до съоръжението, което си осигурява прехраната от тази дейност. В заключение съдът се е позовал на факта, че към заявлението с искане за издаване на разрешително от "Бон Визия и развитие" ООД е приложено решение № БС-96-ПР от 07.12.2012 г. на директора на РИОСВ Бургас, с което последният е преценил да не се извършва ОВОС на инвестиционния проект. Отчел е, че това решение е отменено с решение № 244 от 4.12.13 г. на министъра на околната среда и водите. Последното решение, след обжалване пред ВАС, е потвърдено и е влязло в сила. В основата на акта на министъра на околната среда иводите стои Решение № 660 от 01.11.13 г. на Министерския съвет, обн. Дв, бр. 97/08.11.13 г., с което границите на защитената зона са разширени, като процесният инвестиционен проект изцяло попада във вътрешността на защитената местност и влиза в натура 2 000, като с включването на инвестиционното предложение в обхвата на защитената зона то подлежи на експертен анализ чрез оценка на степента му на въздействие върху предмета и целите на опазване на защитена зона "Ропотамо". Изложеното е мотивирало съда да приеме, че след като Решение № БС-96-ПР от 07.12.2012 г. на директора на РИОСВ Бургас е послужило като задължително условие по смисъла на т. 5, ал. 1 на чл. 60 от Закона за водите, за откриване на процедурата по издаване на разрешителното, то с неговата отмяна не е налице съществен елемент от фактическия състав по издаването на обжалвания акт, което съставлява аргумент за неоснователността на жалбата. Решението е правилно постановено. Административният съд е изяснил релевантните за делото факти, обсъдил е доказателствата и възраженията, прилагайки относимите правни норми и е достигнал до правни изводи, които се споделят изцяло. В съответствие с приложимите правни норми, административният съд е изследвал извършената процедура и финализиралия я краен акт, като обосновано е приел за правилна преценката на решаващия орган, че инвестиционното намерение в разглеждания случай създава опасност за нарушаване на обществените интереси и всяко ограничаване на общото водовземане или ползване представлява нарушаване на обществения интерес. Законосъобразно административният съд се е позовал на нормата на чл. 49 от Закона за водите регламентираща случаите на нарушаване на обществените интереси, които следва да бъдат съвместими с искането за ползване на воден обект (чл. 52, ал. 1 от Закона за водите вр. т. 2 на ал. 1 на чл. 62 от Закона за водите). Текстът на чл. 49, ал. 1 от Закона за водите урежда четири хипотези на нарушаване на обществените интереси, като приема, че то е налице, когато "... в резултат на водовземане или ползване се създава опасност", т.е. съществува потенциална възможност при реализиране на инвестиционния проект да се стигне до осъществяване на някоя от четирите, предвидени в закона последици. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че в разглеждания случай е налице опасност от нарушаване на обществените интереси- голямата площ, заета от съоръжението и прилежащата към него, близо 1000 дка, би рефлектирала върху ползването на трасето за международната регата, инвестиционните намерения на община Приморско и т. н. Обосновано съдът е разгледал в мотивите си възражението на Община Приморско, обосновано с предвижданията на Общия устройствен план и на Програмата за развитието на Общината, както и представеното Решение № 038 от 31.03.2011 г. на Общинския съвет за одобряване на предварителна обосновка на проект "Изграждане на яхтено пристанище Приморско", които установяват противоречие между интересите на инвеститора и тези на Община Приморско. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора за голословност на изводите на съда в обжалваното решение досежно това, че инвестиционното предложение ще ограничи акваторията на риболова и ще нанесе вреди на рибарите. Правилно съдът е приел, че разположението на съоръжението в акваторията на гр. Приморско би ограничило възможностите й да се ползва за трасето на международната регата от гр. Приморско. Противно на изложеното в касационната жалба, настоящата инстанция намира за правилни изводите на решаващия първостепенен съд, че осъществяването на инвестиционното намерение, както и експлоатацията на рибната ферма, предполагат извършване на товаро-разтоварни работи на брега, които биха засегнали туристическия бизнес и водните спортове в региона. Правилно съдът е съобразил още и настъпилия в хода на съдебното производство правно релевантен факт, че отмяната на Решение № БС- 96- ПР от 07.12.2012 г. на Директора на РИОСВ- Бургас, послужило като задължително условие по смисъла на чл. 60, ал. 1, т. 5 от Закона за водите за откриване на процедура по издаване на разрешителното, води до липса на съществен елемент от фактическия състав по издаването на обжалвания акт. Решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на делото и предвид заявеното искане, на Община Приморско следва да присъдят съдебни разноски в размер на 1 560 лева, съобразно представените списъци по чл. 80 ГПК и доказателствата към тях. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение