Решение № 5502 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16845/2013 г.

Решение № 5502 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16845/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Видин, представлявано от началник сектор Красимир Цветанов Живков, против решение № 94 от 15.11.2013 г., постановено по адм. дело № 136/2013 г. по описа на Административен съд Видин, с което по жалба на Александър Маринов е отменена негова заповед № 871/1.07.2013 г., с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС до решаване въпроса за отговорността". Касаторът оспорва решението като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни и не кореспондират с доказателствата по делото. Иска отмяна на решението и решаване на спора по същество. Претендира присъждането на разноски. Ответникът - Александър Пламенов Маринов - не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Александър Пламенов Маринов от гр. Видин, против заповед № 871/1.07.2013 г. на началник сектор ПП към ОД на МВР, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) "временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС до решаване въпроса за отговорността". За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че от материалите по делото не са безспорно установени материалноправните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Въз основа на представените по делото писмени доказателства и свидетелските показания съдът е стигнал до извода, че не се доказва по безспорен начин, че е осъществен състава на визираното нарушение в чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, поради което е приел, че ограничителната мярка е наложена при липсата на предвидените в закона предпоставки и е отменил издадената заповед като незаконосъобразна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца". Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и отказ да бъде извършена проверка на водача с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. В настоящия случай конкретните факти, изпълващи една от хипотезите за прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно нарушение (АУАН) № 871/30.06.2013 г. съставен от компетентните длъжностни лица. В него е отразено, че на 30.06.2013 г. на пътен възел Е 79, при извършена проверка по сигнал за ПТП от служители на сектор ПП- ОД на МВР- Видин е констатирано, че Александър Маринов е управлявал МПС, след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта от 2, 8 промила, установена с техническо средство. В последствие е направена и кръвна проба от която също се установява наличието на алкохол в кръвта. Въз основа на констатациите в съставения АУАН административният орган е приложил спрямо Александър Маринов принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. С обжалваното решение Административният съд - Видин е отменил заповед № 871/1.07.2013 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР- Видин, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП на Александър Маринов е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Съдът е приел, че от представените и събраните по делото доказателства, включително от проведените разпити на свидетели, не може да бъде установено, че именно Маринов е управлявал лекия автомобил. Нещо повече, по делото е представено и постановление за прекратяване на наказателно производство № 01875/2013 г. от 17.10.2013 г. на прокурор при Районна прокуратура Видин, образувано срещу Александър Пламенов Маринов за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. Прекратяването на наказателното производство срещу Маринов по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК е поради недоказаност на авторството на деянието. С оглед на така изложените съображения първоинстанционният съд е стигнал до извод за липса на безспорни доказателства, че Маринов е управлявал лекия автомобил не се доказва по безспорен начин и от свидетелските показания. В подкрепа на това твърдението, че автомобилът не е бил управляван от Маринов е и обяснението, което Християн Вълчев е дал пред административния орган. При така представените доказателства съдът е достигнал до единствено възможния извод, че не се доказва по несъмнен начин релевантния факт - авторството на деянието на Маринов. Не се спори по останалите елементи от фактическия състав: концентрация на алкохол в кръвта на провереното лице над 0,5 промили, установена по надлежния ред. Фактическите констатации в АУАН във връзка със спорното обстоятелство - кой е управлявал МПС, не са доказани по несъмнен начин. За да достигне до този правен извод, съдът е съобразил събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, въз основа на които е извел съответните правни изводи. При така изложените факти и обстоятелства заповедта се явява незаконосъобразна, поради липсата на установените материално правни предпоставки за издаване й. Ето защо като е стигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение