Решение № 6838 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15874/2013 г.

Решение № 6838 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15874/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Росен Малинов, в качеството му на Областен управител на област София, срещу Решение № 6187 от 11.10.2013 г., постановено по адм. дело № 2743/2013 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на обжалвания акт, алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Ответната страна, чрез пълномощника си адв. Н. Антова, пледира за неоснователност на касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е прогласил нищожност на Заповед № РА-15-405 от 6.10.2000 г. и на Заповед № РА-15-405 от 1.12.2000 г. на областния управител на област София и е върнал делото, като преписка, на административния орган за ново произнасяне по същество на заявление от 16.11.1998 г., в 14-дневен срок, при спазване на указанията по приложението на материалния закон. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният акт - Заповед № РА-15-405 от 6.10.2000 г. е издаден от компетентния административен орган - областния управител на област София. С последваща Заповед № РА-15-405 от 1.12.2000 г., издадена на осн. чл. 18, ал. 2 от ЗАП (отм.) същият административен орган е направил поправка на ЯФГ, която по смисъл променя съдържанието, вложено в първоначалния акт. Ето защо съдът е направил извод, че под формата на ЯФГ е издаден нов административен акт, с различно съдържание, в който се оформя различна воля на издателя и като така е нищожен.

На следващо място при изследване съдържанието на двата административни акта съдът е констатирал неясна воля на административния орган, която е в такъв обем, че порокът "се явява именно факт от категорията на тези, които изключват възникването на целените с волеизявлението правни последици".

Решението е неправилно и ще следва да се отмени изцяло, а делото - да се реши по същество на базата на събраните доказателства.

1. Вярно е приетото от съда, че по силата на представения по делото (л. 6) нот. акт № 196 от 28.03.1960 г. Никола Ненов Николов (поч. 1960 г. съгласно приложеното удостоверение за наследници № 1158 от 1.07.1994 г. - л. 9) и Димо Петров Велев са собственици на земя - нива от 1460 кв. м в землището на с. Драгалевци, м. Умбреша и нива от 540 кв. м, находяща се в същото землище, м. "Могилата", дадени им от ТПС комисия в замяна на включената в блока на ТКЗС с. Драгалевци тяхна нива, находяща се в същото землище, м. "Ракита" с пространство 2 дка.

Неправилно обаче съдът е приел, че с договор от 17.09.1965 г. Димо Велев е продал своята 1/2 ид. част от съсобствената с Господинка Христозова Ненова, "единствена наследница на починалия Никола Ненов Николов", нива с площ 1460 кв. м, в землището на с. Драгалевци, м. Умбреша, а именно "730 кв. м" - на Димитра Николова Попова и Богомил Николов Йорданов. Това е така, тъй като съгласно чл. 18 от ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт, а неизвършените в такава форма договори за прехвърляне на собственост или други вещни права са недействителни, защото не е спазена изискуемата от закона форма - чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Законът допуска изключение от формата на чл. 18 от ЗЗД само когато се продава едно наследство като цяло, без да се посочват отделните предмети, макар в него да се включва и правото на собственост или други вещни права върху недвижими имоти. В този случай, според чл. 212, ал. 2 от ЗЗД продажбата се извършва с писмен договор, като подписите на договарящите трябва да бъдат нотариално заверени (в този смисъл обилна практика на ВС на РБ). В случая обаче няма данни да става въпрос за продажба на наследство, а за покупко-продажба на идеалната част на Димо Велев от недвижимия имот, която сделка е недействителна поради неспазване на формата.

По същите съображения и договорът от 7.06.1964 г. (л. 8) между Господинка Христозова Ненова - продавач на 1/2 ид. част от гореописания недвижим имот и Димитра Николова Попова и Богомил Николов Йорданов, като купувачи също е недействителен и няма прехвърлителен ефект, от една страна. От друга към този момент Господинка Ненова не е единствен законен наследник на починалия през 1960 г. Никола Ненов. Видно от съдържанието на удостоверението за наследници такива са били и двете им деца - Христо Николов Ненов и Василка Николова Ненова, пълнолетни към 1964 г., които обаче не са дали съгласие за "продажбата", в качеството им на съсобственици по наследство, нито са участвали в нея в качеството им на продавачи.

Ето защо към 1964 и към 1965 г. недвижимият имот, представляващ нива от 1460 кв. м, находяща се в м. "Умбреша", в землището на с. Драгалевци не е станал собственост на Димитра Попова и Богомил Йорданов, поради което по-късно не е преминал по наследство у правоприемницата - Райна Александрова Павлова. Този имот е останал в съсобственост на Никола Ненов Николов, респ. неговите наследници: Господинка Ненова, Христо Ненов и Василка Ненова за 1/2 ид. част, и у Димо Петров Велев също за 1/2 ид. част.

1. Съгласно чл. 2 от ЗОСОИ право на обезщетение по изчерпателно изброените в нормата начини имат собствениците или правоприемниците на собственици на имоти, одържавени по законите и начините, посочени в чл. 1 и чл. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, но които не могат да бъдат върнати реално, защото са станали публична собственост на държавата или на общините, придобити са добросъвестно от трети лица, или върху тях са извършени, при спазване на действащото законодателство, строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане.

След като Богомил Йорданов не е придобил правото на собственост върху процесния имот, то неговите наследници - Димитра Попова и Райна Павлова, също нямат качеството на правоприемници за имота, чиято реституция претендират, и нямат право на обезщетение по този реституционен закон.

1. В качеството си на собственик Димо Петров Велев и в качеството им на правоприемници на собственика Никола Ненов - Христо Ненов и Василка Ненова, са подали заявление за обезщетяване по реда на чл. 2, ал. 6, респ. чл. 2, ал. 5 или ал. 7 от реституционния закон - ЗОСОИ, в срока по чл. 6, ал. 1, т. е. на 16.11.1998 г. до две инстанции - Министъра на външните работи с копие до директора на БОДК - вх. № Б-94-Д106 (л. 34) и до Областния управител на област София - вх. № РД-97-005086 от 16.11.1998 г. (л. 36, л. 37). С писмо изх. № Б-94-Д-50 от 20.11.1998 г. директорът на БОДК е отговорил, че собствениците на отчуждените за нуждите на МВнР - БОДК имоти, вкл. имот пл. № 701, са "надлежно обезщетени" (л. 33).

В писмото изх. № РД-97-00-5086 от 5.07.2000 г. на областния управител (л. 25) се съдържа изричен отказ на административния орган да удовлетвори заявената претенция с мотивите, че заявителите "не са легитимирани като собственици и не следва да получат обезщетение по ЗОСОИ". Този отказ не е бил обжалван пред съда и административният акт е влязъл в сила.

1. Едва на 12.09.2000 г. Димитра Попова и Богомил Йорданов депозират пред областния управител молба за реално възстановяване или обезщетяване чрез компенсаторни записи за процесния имот (л. 24), позовавайки се на отказа обективиран в писмо изх. № РД-97-00-5086 от 5.07.2000 г. (л. 25), адресирано до Димо Петров Велев, Христо Ненов и Василка Ненова. Със заповед № РД-15-405 от 6.10.2000 г. областният управител отказва да уважи искането с мотиви, че имотът попада в терена на Резиденция № 17 и заявлението е подадено извън преклузивния срок. Няма данни по делото тази заповед да е била връчена по реда на ГПК на заявителите.

1. Димитра Попова и Райна Александрова Павлова (правоприемник по наследство) са поискали прогласяване на нищожност на Заповед № РА-15-405 от 6.10.2000 г. поради това, че процесният имот "неправилно и незаконосъобразно е бил актуван като държавна собственост" и поради това, че заповедта не е подписана от компетентния административен орган - областният управител на област София В. Маринчев.

По делото са представени доказателства - Решение № 45 на МС от 1.02.1999 г. (л. 86) и Решение № 607 от 21.08.2001 г. на МС (л. 89) по делото, от които решаващият съд е извел правилния извод, че към м. октомври и към м. декември 2000 г. областен управител на област София е Васил Христов Маринчев. При сравняване на оригиналите на оспорваните заповеди с представените по делото копия съдът е направил извод, че са подписани от едно и също лице, а именно В. Маринчев. При това положение доводът на жалбоподателките, че заповед № РА-15-405 от 6.10.2000 г. не е подписана от компетентния административен орган - областният управител на област София е неоснователен.

Другият довод - че имотът неправилно е бил актуван като държавен по арг. от нормата на чл. 105, ал. 1 от ППЗДС (вж. жалбата л. 5) също е неоснователен, а и не води до нищожност. Неоснователен е тъй като жалбоподателките неправилно са се позовали на действаща по ДВ, бр. 78/2000 г. редакция на текста на чл. 105 от ППЗДС, а към момента на съставянето на АДС № 1879 - 12.07.1994 г. (л. 18) все още не са приети и влезли в сила нито ЗДС и ППЗДС, нито ЗОбС и Правилника за приложението му. По тази причина в самия акт № 1879 като правно основание за съставянето му е вписано: "одобрен ЗРП със заповед № РД-50-09-311 от 21.05.1986 г. и протоколно решение на ИК на СНС № 28 от 23.12.1985 г. ", приложени на л. 12-17 от делото. Отделно от това не става въпрос за производство по оспорване на акт за държавна собственост, а за отказ да се удовлетвори претенция за реституция на недвижим имот, в което производство от правно значение са съвсем други обстоятелства, а не дали правилно или неправилно е съставен официален документ, с който държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху даден имот.

1. Втората заповед - № РД-15-405 от 01.12.2000 г. е издадена от Областния управител на област София на основание чл. 18, ал. 2 от ЗАП, тъй като административният орган е приел, че в Заповед № РД-21-405 от 6.10.2000 г. е "допусната явна фактическа грешка" в диспозитива на заповедта.

На първо място заповедта от 6.10.2000 г. е № РД (или РА, както са приели жалбоподателките) - 15-405, а не РД-21-405 - налице е нова ЯФГ. На второ място диспозитива на Заповед № РД-15-405 от 6.10.2000 г. е: "ОТКАЗВАМ да се уважи искането на Димитра Николова Попова и Богомил Николов Йорданов за реално възстановяване или обезщетяване с компенсаторни записи на недвижим имот - пл. № 701 от кв. 11, находящ се в м. "Южна градска територия" - III част. "

Текст "Искането за обезщетяване с компенсаторни записи не може да бъде уважено, тъй като заявлението е подадено извън преклузивния срок, указан в ЗОСОИ. ", който се заличава по силата на Заповед № РД-15-405 от 1.12.2000 г. не се намира в диспозитива, а в мотивите на заповедта от 6.10.2000 г., 3-ти абзац. Следователно, поправката засяга не диспозитива, а мотивите на административния орган.

На второ място, с поправката е прието, че е налице "заявление в установения от закона срок, а именно 16.11.1998 г. ", който факт е положителен за жалбоподателките.

На трето място - добавеният, на мястото на заличения, текст: "За гореописания имот от същите заявители има подадено заявление в Областната администрация на Област София с вх. № РД-07-00-645/1997 г. във връзка с което преписката под същият номер е препратена до Кмета на СО на основание чл. 8 от ЗАП, поради незавършено отчуждително производство" не води до нищожност поради неясна воля на административния орган, както приема първостепенния съд. Волята на административния орган е ясно изразена в диспозитива на административния акт - отказва да уважи искането за обезщетяване чрез реално възстановяване на собствеността или обезщетение с компенсаторни записи.

Що се касае до посочената "добавката" и в приложеното на л. 27 от делото писмо (без изх. № и дата) преписка с вх. № РД-07-00-645/1997 г. тя касае искане "за приключване на отчуждителните процедури за имот с пл. № 701, кв. 11, м. "Витоша", ВЕЦ Симеоново, за който има открито отчуждително производство с докладна записка № ДП-2753 от 6.06.1996 г., подписана от Председателя на ИК на СНС" и е препратена на кмета на СО, на осн. чл. 8 от ЗАП.

"Приключване" на отчуждително производство (процедури) и обезщетяване по реда на ЗОСОИ са две отделни и независими производства, което протичат по различен процесуален ред, от една страна. От друга такова "допълване" в оспорвания административен акт не води до неговата нищожност, нито до подмяна на волята на административния орган, нито до "неяснота във волята" му, както е приел решаващия съд. Такова допълване е правно илеревантно за решаване на спора по същество - има или няма основания за прогласяване на нищожност на оспорвания административен акт, тъй като засяга съвсем различна преписка и има по-скоро уведомителен характер.

Ето защо съществената поправка в заповед № РД-15-405 от 1.12.2000 г. е само досежно факта, макар и необоснован, че заявлението за обезщетяване по реда на ЗОСОИ, е подадено в законоустановения срок, което не променя волята на административния орган - да откаже да го удовлетвори.

1. Оспорваният административен акт обаче макар и непрецизен е законосъобразен като краен резултат. Жалбоподателките не са правоимащи лица по смисъла на ЗОСОИ и не им се следва обезщетение за имот, който не е бил тяхна собственост към момента на отчуждаването.

При така изложените мотиви претенцията на жалбоподателките за признаване на право на обезщетение по реда на ЗОСОИ е неоснователна и правилно не е била уважена от административния орган. Претенцията за присъждане на понесените по делото разноски, при този изход на правния спор, е неоснователна и не следва да бъде уважена.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение