Решение № 753 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13928/2010 г.

Решение № 753 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13928/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Бодекс" ЕООД, с. Геша, община Дряново, против решение № 9603 от 9.07.2010 г., постановено по адм. д. № 552/2010 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът "Май Дей" ООД гр. София не е изразило становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 1236/26.11.2009 г., постановено по преписка № КЗК-828/2009 г. на КЗК, с което е установено извършено нарушение по чл. 31 във вр. чл. 29 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) от "Бодекс" ЕООД и на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 24930 лв. Решението в частта му, с която е прието извършено нарушение от касатора на чл. 31 вр. чл. 29 от ЗЗК е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че дружеството е извършило нарушение на чл. 31 вр. чл. 29 от ЗЗК. По несъмнен начин по делото е установено, че за периода февруари - юли 2009 г. продуктът "Abritus", произведен в Република Унгария и внасян и продаван на българския пазар от "Бодекс" ЕООД, е бил разпространяван на българския пазар в опаковки от по един литър в две разновидности от 1,5 % и 2,8 % масленост, на всяка от които на лицевата страна има надпис с едри букви "Мляко". На страничната част на кутиите на двете разфасовки на продукта е изписано "Краве мляко за пиене", а съставът е означен като " 51 % мляко и пермеат", отбелязано с по-ситен шрифт под него и изясняващ, че това е продукт, получен чрез отнемане на млечни протеини и мазнини от млякото чрез ултрафилтрация. Установено е, че продуктът, означен като "мляко" и "Краве мляко за пиене", не съответства на съдържанието му и не е мляко, тъй като не отговаря на легална дефиниция за "мляко" съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за специфичните изисквания към наименованията и етикетирането на мляко и млечни продукти, предлагани на пазара. При извършена проверка на дружеството от инспектори от Дирекция "Столичен ветеринарно-санитарен контрол" е установено, че посочените продукти съдържат несъответствие в етикетирането, а именно в английския текст на лицевата страна на опаковката е записано "Abritus milk drink", а в българския текст - "Abritus мляко", а в сертификатите на производителя продуктът е записан като млечна напитка, поради което е съставен констативен протокол и е издадено предписание посочените млечни продукти с марката "Abritus" да бъдат маркирани на опаковката си с допълнителен стикер с текст "Млечна напитка". От изложеното следва, че разпространявайки продукта на пазара с надписи, които не отговарят на съдържанието му касаторът е осъществил фактическият състав на чл. 31 вр. чл. 29 от ЗЗК. Ето защо изводът на тричленния състав, че така означеният продукт създава реална опасност от объркване и въвеждане в заблуждение на потребителя относно съществените свойства на продукта, е законосъобразен. Правилно съдът е приел, че обозначаването на продукта като мляко, без същият да има такова съдържание представлява недобросъвестна търговска практика по смисъла на чл. 29 от ЗЗК, тъй като въвежда потребителите в заблуждение относно съществени свойства на стоката, която лесно би могла да бъде взета за мляко и закупена поради грешка във вида, като по този начин се да се увредят останалите търговци, разпространители на мляко на българския пазар. Неоснователни са доводите на касатора, че след като е установено нарушение от органите на Дирекция "Столичен ветеринарно-санитарен контрол", то не е налице нарушение на ЗЗК. Даденото предписание за отстраняване на нарушенията на Наредбата за специфичните изисквания към наименованията и етикетирането на мляко и млечни продукти, предлагани на пазара е неотносимо към извършените нарушения на ЗЗК. В случая нарушаването на нормите на посочената наредба е довело освен до осъществяване на административно нарушение на същата, а и до нарушаване на правилата на конкуренцията, тъй като с действията си дружеството е осъществило и материалноправните разпоредби на чл. 31 вр. чл. 29 от ЗЗК. Фактът, че на дружеството е дадено предписание за отстраняване на допуснато административно нарушение на Наредбата за специфичните изисквания към наименованията и етикетирането на мляко и млечни продукти, предлагани на пазара и същото е изпълнено, поради което на "Бодекс" ЕООД не е наложено административно наказание е неотносим към извършеното нарушение на разпоредбите на ЗЗК и респективно съм законосъобразността на решението на ЗЗК и на тричленния състав на Върховния административен съд. Останалите доводи на касатора са относими към законосъобразността на постановения от КЗК административен акт, но не и към правилността на обжалваното съдебно решение, поради което същите не следва да се обсъждат, тъй като предмет на проверка в настоящото касационно производство е правилността на постановения съдебен акт. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение в частта му, с която е прието, че правилно КЗК е определил размера на наложената имуществена санкция, е незаконосъобразно. Тричленният състав на Върховния административен съд и КЗК не са взели предвид краткият период, през който е извършено нарушението и поведението на нарушителя, който е изпълнил дадените му предписания в определения за това срок. С оглед вида и тежестта на нарушението, периода на извършването му и превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства имуществената санкция следва да бъде определена в размер на 0,2 % от общия оборот на предприятието за 2008 г. - 4 986 000 лв., а именно 9972 лв. С оглед изхода на делото следва да се осъди КЗК да заплати на касатора сумата 25 лв., представляваща платена държавна такса за касационното производство. Доказателства за направени други разноски - уговорено и платено адвокатско възнаграждение не са представени. Разноски за първоинстанционното производство не следва да се присъждат, тъй като такава претенция не е направена пред тричленния състав. Предвид изхода на спора разноски на КЗК не следва да се присъждат. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав,