Решение № 1193 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3947/2007 г.

Решение № 1193 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3947/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр.чл. 218е ГПК (отм). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Пловдивския окръжен съд от 26.04.2007 г. по гр. д. № 597/2007, с което е отменено решението на Пловдивския районен съд от 30.11.2006 г. по гр. д. № 2086/2006 и е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Недоволна от решението е касаторката Г. Т. Т., която го обжалва в срок с оплаквания за нарушения на материалния закон, като счита, че неправилно съдът е приел, че е обвързана от договор, чиято клауза за възнаграждение противоречи на решение на министерския съвет и по силата на този договор тя дължи веществена издръжка, въпреки че не е чуждестранен студент и след прогласяването на нищожността на решението ректора на ответния у. за определяне на съответната такса. Ответникът по жалбата М. у., Пловдив не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че исщцата не е приета като редовен студент държавна поръчка в ответния у., а е прехвърлена от друго учебно заведение, при липсата на възможност за платен прием, срещу задължението тя да заплаща размера на веществената си издръжка при записването на всеки семестър, както и такса за явяване на изпит. Исщцата е заплатила уговорените суми, въпреки че по съдебен ред е прогласена нищожността на решението на ректора на университета за определяне на таксите за български студенти, прехвърлени от чуждестранни висши училища. От правна страна съдът е приел, че ответният у. не е получил държавна субсидия за обучението на исщцата, а тя е изпълнявала свое договорно задължение, което я обвързва, поради което ответникът не дължи връщане на даденото по договора. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че сключеният договор обвързва валидно страните. Ответникът е поел задължението да проведе уговореното обучение, а исщцата да заплати уговореното възнаграждение. Действително извън компетентността на ректора на университета е да определя такси за обучение на приети по съответния ред български студенти, поради което издадената от него заповед е нищожна. По договора обаче страните са уговорили възнаграждение и доколкото исщцата не претендира абсолютна нищожност на целия договор и е получила изпълнение по него, тя държи уговореното възнаграждение. Договорът би бил частично нищожен, както претендира исщцата, ако тя беше приета като студент по надлежния ред. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответницата по жалбата не претендира разноски за касационната инстанция. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение