Решение № 14869 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5181/2018 г.

Решение № 14869 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5181/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Т и Т Инженеринг" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Петрова против решение № 1410/06.03.2018 г., постановено по адм. дело № 8262/2017 г. по описа на Административен съд – София - град, с което е отхвърлен предявения иск за прогласяване нищожността на решение № 8966/10.07.2017 г. по адм. д. № 2313/2017 г по описа на Върховен административен съд, второ отделение. В жалбата се твърди, че решението е постановено в противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът Столичен общински съвет не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила решението като обосновано и правилно. Върховният административен съд, второ отделение като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен, предявеният от настоящия касатор иск по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК за прогласяване нищожността на решение № 8966/10.07.2017 г. по адм. д. № 2313/2017 г по описа на Върховен административен съд, второ отделение, с което е отменено решение № 5694/19.08.2016 г. по адм. д. № 9891/2015 г. на Административен съд-София град и делото е върнато за ново разглеждане по същество – оспорване на решение № 307/28.05.2015 г. на Столичен общински съвет, в частта, с която е одобрен план за регулация и план за застрояване за УПИ VІ-2097 и УПИ VІІ-2097, кв. 15, м. Дианабад по действащия ПУП на гр. София. За да постанови този правен резултат, административният съд е приел, че доводите за нищожност не засягат съдебният състав, постановил решението и неговата валидност, а се отнасят до допустимостта на касационното производство, което не обосновава нищожност на решението. Решението е валидно, допустимо и правилно. Искът за прогласяване на нищожност на съдебното решение е установителен и може да бъде предявен безсрочно, както правилно е приел административният съд. В случая искът е за установяване нищожност на окончателен съдебен акт – решение на касационна инстанция, което се ползва със сила на присъдено нещо. Следователно предявеният иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК за обявяване нищожност на решението е допустим, от което следва допустимостта и на процесното решение. Обоснован и съобразен с постоянната съдебна практика на ВАС е изводът на административният съд, че решението, чиято нищожност се претендира е валиден съдебен акт, тъй като е постановено от надлежен съдебен състав, в кръга на неговите правомощия и в изискуемата форма и съществени реквизити. Доводите за нищожност на решението, поради постановяването му в недопустимо производство, дори и да се приемат за основателни, не водят до нищожност на съдебният акт, а до неговата недопустимост. В тази връзка е и изричното разграничение между нищожно съдебно решение и недопустимо такова, залегнало в мотивите на Тълкувателно постановление № 1/29.09.2016 г. по т. д. № 1/2015 г. на ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от - I и II колегии на ВАС. По изложените съображения, обжалваното решение като постановено при липса на соченото касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК следва да се остави в сила, а касационната жалба-без уважение като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,