Решение № 10998 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 189/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ АГРО ТУР-Ш. МУСТАФА със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, [жк], [адрес], чрез пълномощника си адв. К. Стоилова срещу решение 687/23.08.2023г., постановено по адм. дело 1152/2022г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу решение 45/3/3110577/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като необосновано и издадено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материален закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт, с който да се отмени оспорения административен акт, ведно с присъждането на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - Изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, с писмени молби изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане същата да бъде оставена без уважение, а обжалвания съдебен акт да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Представителят на Върховната прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, приема жалбата за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на ЕТ Агро Тур-Ш. Мустафа против решение 45/3/3110577/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. По делото пред първостепенния съд е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт. По данни от приложените доказателства, финансовата корекция е наложена във връзка с издаден окончателен доклад случай ОС/2019/1115/А5 на Европейската служба за борба с измамите /OLAF/ след административно разследване ОС/2Q19/1115 за неправомерни плащания, свързани с българската Програма за развитие на селските райони 2007-2013г., Подкрепена за селския туризъм- мерки 311, 312 и 41, получен с писмо с вх. 07-0400/1478 от 11.03.2022г. и извършени административни проверки е установено неизпълнение на задълженията на касатора по сключения между него и ДФЗ договор за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1 Прилагане на стратегии за местно развитие от Програмата за развитие на селските райони период 2007-2013г., Подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, а именно: за три пълни финансови години 2016, 2017 и 2018 г. е установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана към договора в размер на 13,24% от заложените приходи за тези три години и поддържана заетост в размер на 1.25 броя средно годишно заети лица или установено изпълнение на работните места средно аритметично за три финансови години - 2016, 2017 и 2018г. е в размер на 62.50% от заложените. Между страните липсва спор и видно от съдържанието на договор, клаузата на неговата т. 4.17 предвижда задължение за ползвателя на помощта да извърши изцяло одобрената инвестиция в уговорения с договора срок и в съответствие с изискванията съгласно Приложение 2 към Настоящия договор и Таблицата за одобрение инвестиционните разходи. С т. 8.1 от договор е посочено, че в случай, че ползвателя на помощта не изпълнява свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, или е установено по съответния ред, че е представен документи с невярно съдържание или подправени такива, Фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като в този случай фондът прилага санкциите, предвидени в чл. 59 и чл. 60 от Наредба 23 от 18.12.2009г. В случая, ползвателят на помощта не е изпълнил заложените параметри в бизнес плана по отношение на финансовите показатели за периода от три пълни финансови години 2016, 2017 и 2018г., както и тези за устойчива заетост. В одобрения бизнес план за всяка от финансовите години са заложени следните приходи за 2016г. приходи от бизнес план в размер на 27 000 лева, а реализирани такива в размер на 1 533.28 лева, за 2017 г. заложени приходи по бизнес план 30 560 лева, реализирани такива в размер на 3 249.86лв. и за 2018г. заложени приходи в бизнес плана в размер на 36 000 лева и реализирани такива в размер на 7 602.68лв. По отношение на показател устойчива заетост е предвидено в бизнес плана за първата година разкриване на 2 бр. работни места, в това число 1бр. управленски и 1бр. производствен персонал, а за следващите години е заложено поддържане на разкритите 2 работни места. От извършената проверка е установено че през 2016г. е налице 1 бр. заети лица, за 2017г. - 1бр. заето лице и за 2018г. 1.75 бр. заети лица. Средно за три последователни пълни финансови години поддържаната заетост 1.25 броя средно годишно заети лица или средно аритметично за 3 пълни финансови години е в размер на 62.50% от заложените. Въз основа на което съдът е приел, че неизпълнението на предварително заложената в бизнес плана приходна част и устойчива заетост за три финансови години е ясен показател, че едноличния търговец не е разходвал средствата ефективно по смисъла на чл. 30, §2, пр. 3 от Регламент /ЕС, Евратом/ 96682012г., като допуснатите от същия нарушения водят до икономическа неизбежност на инвестицията. Поради което е прието, че са налице елементите на фактическия състав за нередност. Административния съд е приел, че размерът на финансовата корекция е правилно определен по т. 30 от Правилата, при спазване на чл.3, ал.1 от Правилата. За неоснователен е приет довода, че административния акт е издаден на база констатации от проверка, извършена от административиня орган след изтичане на мониторинговия период. Съдът обосновал извода, че този период обхваща времето, през което ползвателят на помощта е длъжен да изпълни инвестицията, за което му е предоставена финансовата помощ, а не времето през което административния орган има право да започне производство по установяване на нередност. Съдът е приел, че не е изтекъл и давностния срок съгласно чл.3, §2 от Регламент 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995г. Съдът не е споделил твърденията за наличие на невиновна невъзможност за неизпълнение на задължението за постигане на заложените приходи, тъй като в съответствие с разпоредбата на т. 4.24 от договора, не са представени доказателства в тази посока. Прието е за ирелевантно позоваването на чл.1 от Протокол 1 към ЕКПЧ и на чл.7 от ЕКПЧ, тъй като с тях се регламентира правна материя различна от приложимата. По делото е била назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението, по която потвърждава констатациите на административния орган относно реализираните приходи и тяхното процентно изпълнение по договора, както и процентното изпълнение по договора спрямо заложените параметри за брой заети лица. Установените от административния съд правнорелевантни факти са описани изключително подробно в мотивите на обжалваното решение. Доколкото по фактите липсва спор между страните и същите се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав, те не следва да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение. Въз основа на вярно установената по делото фактическа обстановка административният съд приема, че решението за налагане на финансова корекция е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в законоустановената форма и съдържа всички реквизитите, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона. Така мотивиран, първостепенният съд постановява оспореното пред настоящата инстанция решение, с което отхвърля жалбата на едноличния търговец и го осъжда да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 500 лева, представляваща разноски по делото. Решението е правилно. Не са налице отменителни основания, налагащи отмяната на обжалвания съдебен акт. При проверката на съдебния акт, дължима на основание чл. 218, ал. 2 АПК, съставът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответно на приложимите материалноправни разпоредби. Правните изводите на административния съд са законосъобразни, още повече - формирани при вярно установена и напълно изяснена по делото фактическа обстановка, по отношение на която са издирени относимите правни норми, които видно от мотивите на решението са тълкувани и приложени правилно. Несъстоятелен е довода на касатора за нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Дори и да се приеме, че административния съд не е обсъдил всички възражения на едноличния търговец не значи априори неизпълнение на процесуалните му задължения, защото задължението е само по отношение на съществените доводи на страните, което в случая не е налице. Съдът е направил анализ на доказателствата, относими към приетите от органа нарушения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. Според чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон, а съгласно ал. 9 на същата разпоредба, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Такива именно правила са правилно приложените от административния орган в случая Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. /Правилата, обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г./, в съответствие с които изпълнителният директор на ДФЗ е определил размера на дължимата за възстановяване финансова помощ по констатираните неизпълнения на договора, както и окончателния размер на наложената с атакувания акт финансова корекция. Следва да се посочи, че в т. 30 от приложението към раздел I "Общи положения" от Правилата, изрично е предвидено, че размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 100% от предоставената финансова помощ, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над две финансови години. Също така, съгласно т. 18 от приложението към раздел I "Общи положения" от Правилата, когато ползвател по мярка 311 не е спазил параметрите, заложени в одобрения бизнес план по отношение на устойчивата заетост, когато неизпълнението е равно или по-малко от 50% спрямо заложените параметри и неизпълнението не оказва влияние върху целите и изпълнението на проекта и времетраенето на нарушението е над две финансови години, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 10 % от предоставената такава. Обосновано е определен размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ, при съобразяване на чл. 3, ал. 1 от Правилата, като административният орган не е кумулирал двете суми, а приел за окончателен по-големия размер на задължението. Наред с това, според чл. 46, ал. 1 от Наредба 30/11.08.2008 г., в случай че ползвателят на помощта /какъвто несъмнено е и ЕТ АГРО ТУР-Ш. МУСТАФА / не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба в случаите по ал. 1 разплащателната агенция определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Съгласно чл. 16, ал. 1, изречение първо от Наредбата, кандидатите представят бизнес план за разнообразяване на дейността по образец за период не по-малък от 5 години, а съгласно ал. 2 на същата норма бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. С оглед посочената нормативна уредба, безспорната установеност на вменените в клаузите на т. 4.17 и т. 8.1 от договора задължения на касатора и доказаното по делото изпълнение на бизнес плана по отношение на застъпените в него приходни показатели, както и тези за устойчива заетост, в това число и с експертизата като установеното изпълнение на финансов показател изчислен средно аритметично за трите проверявани финансови години в размер на 13.24%, както и средно за трите последователни пълни финансови години поддържаната заетост е 1.25 броя средно годишно заети лица или установено изпълнение на работните места средно аритметично за тях в размер на 62.50% от заложените, то в пълно съответствие с чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗПЗП, във р. чл. 3, ал. 1 от правилата, както и с т. 30 и т.18 от приложението към раздел I на Правилата и по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ, на ЕТ АГРО ТУР-Ш. МУСТАФА е наложена финансова корекция в размер на 86 857.64 лв. поради непостигането на предвидените в одобрения бизнес план нива на приходите от подпомаганата дейност и устойчива заетост. Не намират основание пространните доводи на касатора относно характера на одобрения бизнес план и заложените в него финансови показатели. Противно на изложените в касационната жалба твърдения, предвидените в бизнес плана приходни показатели са индикатори за изпълнението на проекта и непостигането им налага отмяната на предоставената по договора финансова помощ. Съставът споделя последователно застъпеното в съдебната практика разбиране, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри и показател за устойчива заетост представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, от което не намира основание да се отклони в разглеждания случай. Въпросът е подробно развит във формираната от Върховния административен съд практика, поради което е излишно подробни мотиви в тази насока да бъдат развивани и в настоящото решение /за справка - решения 7071/13.07.2022 г. по адм. дело 3199/2022 г., 5872/21.05.2020 г. по адм. дело 11174/2019 г., 2709/19.02.2020 г. по адм.дело 9703/2018 г. и др./. След като фактическите констатации на административния орган, послужили му като основание за издаване на атакувания акт за налагане на финансова корекция, не са оспорени от ЕТ АГРО ТУР-Ш. МУСТАФА и се установяват от доказателствата по делото, включително от неоспорената и приета съдебно-счетоводна експертиза, то съответни на чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗППЗ и чл. 46, ал. 1 Наредба 30/11.08.2022 г. са изводите на административния съд за наличие на материалноправните предпоставки за възстановяване на предоставената финансова помощ, а оттам и за законосъобразността на акта, с който на касатора е наложена финансова корекция. Още повече, като се отчете императивната разпоредба на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, в съответствие с която ДФЗ в качеството му на разплащателната агенция е длъжен да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. Безспорно установеното по делото непостигане на заложените в одобрения бизнес план финансови параметри и параметри за устойчива заетост за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. представлява неизпълнение на задължението на едноличния търговец по т.4.17 и т.8.1 от договора и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 Наредба 30/11.08.2008 г., неизменно влечащо след себе си задължението за фонда да пристъпи към събирането на недължимо получената от това дружество финансова помощ. След като не е достигнал застъпеното в одобрения бизнес план равнище на прихода за проверяваните три финансови години, както и заложените параметри за устойчива заетост, касаторът не е изпълнил задължението, даващо му правото да получи финансовата помощ, предвидена за процесната мярка 311 от ПРСР, поради което и законосъобразно получената от него помощ е отменена от изпълнителния директор чрез налагането на финансова корекция при условията на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Като е постановил решението си в този смисъл административният съд е постановил правилен съдебен акт, което налага оставянето му в сила. Неоснователни са и доводите на касатора, че не установено наличието на фактическия състав на нередността. Констатациите на административния орган, обвързани с доказателствата по административната преписка, безспорно установяват, че допуснатото неизпълнение на договорни и нормативни задължения е във връзка с предоставената му по договора безвъзмездна финансова помощ по мярка, подкрепена от ЕЗФРСР. Трайно застъпено в практиката на Съда на Европейския съюз е схващането, че нарушение на правото на ЕС или на националното право, приложимо към подпомаганите от фондовете операции, представлява "нередност" ако има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в него, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово отражение. Всъщност е достатъчно да не може да се изключи възможността, както в конкретния случай, то да има отражение върху бюджета на съответния фонд /така в решение от 1.10.2020 г. по дело С-743/18, т. 66 и 67; решение от 06.12.2017 г. по дело С-408/16, т. 60 и 61, и др/. Дефиницията на "нередност" визира единствено нарушение на правото на Съюза Ето защо в случая непостигането на заявените приходи и показатели на устойчива заетост от дейността представлява нередност, изразяваща се в нарушаване на поетите от бенефициера договорни и вменените му нормативни задължения. Съгласно чл. 46, ал. 1 и ал. 2от Наредба 30/2008 г и съгласно клаузите на от договора може да се направи извода, че заложените в бизнес плана финансови показатели и брой работни места са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените правни основания. Неоснователно е възражението на касатора, че не следвало да се прилагат Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. /Правилата/. Съгласно чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Заповедта и правилата се обнародват в "Държавен вестник". От анализа на разпоредбите на чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП се установява, че с одобрените правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7 от ЗПЗП се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение, което не е ограничено по отношение на конкретна мярка от Програмата за развитие на селските райони. От клаузите на сключения договор за подпомагане и свързаните с него други актове и документи, следва извод, че за бенефициентите съществува яснота какво следва да бъде дължимото от тях поведение за получаване и запазване на получената финансова помощ в подписаните от тях договори. Както в съответните наредби, така и в сключените договори, ясно са уредени задълженията на ползвателите на помощта и отговорността им при неизпълнението им. В случая няма нарушение на чл. 14, ал. 3 от ЗНА за придаване на обратно действие на норми, каквото не е изрично посочено. С Правилата е определен единствено размерът на подлежащата на възстановяване изплатена безвъзмездна финансова помощ, поради установени нормативни и договорни нарушения при отчитане на степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. Следва да бъде посочено, че Правилата са били и оспорени по съдебен ред, като с решение 3618 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. 14154/2019 г., I отд., оставено в сила с решение 15545 от 15.12.2020 г. по адм. дело 8071/2020 г. на 5-членен състав на ВАС, жалбите са отхвърлени. На основание горното, неоснователни се явяват възраженията на касатора досежно Правилата, още повече, че в настоящото производство не може да се осъществява контрол, респективно тълкуване на така постановените съдебни решения. Касационният съдебен състав преценява като неоснователни изтъкнатите в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на процесния акт за налагане на финансова корекция поради допуснато от административния орган нарушение на принципите на правна сигурност и на оправданите правни очаквания. Вярно е, че неотклонно възприето в практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС, Съда/ е разбирането, че връщането на погрешно изплатените суми може да се извърши само в съответствие с принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания. Според Съда принципът на защита на оправданите правни очаквания е един от основните принципи на Съюза, като право да се позове на този принцип има всеки правен субект, у когото институция на Съюза е породила основателни надежди. Уверенията, които могат да породят такива надежди, независимо от формата, в която са подадени, са конкретните, безусловни и непротиворечиви сведения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. Но когато един предпазлив и съобразителен икономически оператор е в състояние да предвиди приемането на дадена мярка на Съюза, която може да засегне неговите интереси, той не може да се позовава на принципа на защита на оправданите правни очаквания, ако тази мярка бъде приета /за справка - решение на СЕС от 13 март 2013 г. по дело С-545/11, Agrargenossenschaft Neuzelle/. В решение от 18 декември 2014 г., постановено по дело С-599/13, Somvao, Съдът постановява, че що се отнася до принципа на защита на оправданите правни очаквания, бенефициерът на субсидия не може да се позовава на такава защита, в случай че не е изпълнил някое от условията, с които е обвързано отпускането на субсидията, какъвто е настоящия случай. Настоящият съдебен състав споделя изяло извода на административния съд, с което е прието за ирелевантно позоваването на чл.1 от Протокол 1 към ЕКПЧ и на чл.7 от ЕКПЧ, тъй като с тях се регламентира правна материя различна от приложимата. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователна, а тази на ответника - основателна. Поради това, ЕТ АГРО ТУР-Ш. МУСТАФА следва да бъде осъдено да заплати на ДФЗ сумата от 100лв, представляваща определен от съда размер на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,