Решение № 1422 от 17.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 621/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане от кмета на Столична община район Красно село подадено чрез процесуален представител, за отмяна на основание чл. 239, т.4 АПК на влязло в сила решение 22200/04.11.2024 г. постановено по адм. д. 5198/2024 г. на Административен съд София-град. Молителят твърди, че е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като горепосоченото решение противоречи на решение 8157 от 22.12.2023 г., постановено от Административен съд София-град, по адм. дело 2451/2023 г. Моли тричленният състав на Върховният административен съд да отмени влязлото в сила решение 22200/04.11.2024 г. постановено по адм. д. 5198/2024 г. на Административен съд София-град.

Ответникът - Е. В. Ц. чрез пълномощник адвокат К. Кръстанов релевира доводи за неоснователност на искането, поради липса на предпоставките на чл. 239, т.4 АПК, развити и в писмен отговор.

Ответникът - Директор на Дирекция "Общинска собственост" при Столична община в писмено становище в писмен отговор релевира доводи за основателност на искането.

Като прецени доводите на молителя, становищата на страните и данните по делото, Върховният административен съд в настоящия състав от Четвърто отделение, намира искането за отмяна за процесуално допустимо - подадено от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240 от АПК.

Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения:

С решение 22000/04.11.2024 г. постановено по адм. д. 5198/2024 г. на Административен съд София-град, чиято отмяна се иска, първоинстанционният съд

1. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е. В. Ц., от гр. София, в частта срещу писмо с изх. СОА24-ГР94-2501/1/13.06.2024 г., издадено от вр.и.д. директор на Дирекция Общинска собственост, СО, с което е посочено, че не е налице правна възможност за продажбата на това жилище;

1. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело 5198/2024 г. по описа на АССГ, ІІ отд., 59 състав, в тази му част;

3.ОТМЕНЯ мълчалив отказ на кмета на район Красно село, СО, да издаде заповед за продажба на общинско жилище, представляващо ап. 123, намиращо се в гр. София, [жк], [адрес], съгласно решение 340/26.05.2022 г. на СОС И

ВРЪЩА делото като административна преписка на кмет на район Красно село, СО за изпълнение на дадените в настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

С противопоставимото решение 8157 от 22.12.2023 г., постановено от Административен съд София-град, по адм. дело 2451/2023 г. ОБЯВЯВА по жалбата на Е. В. Ц. нищожността на Заповед РКС23-РД09-197/22.02.2023 г., издадена от кмета на район Красно село - Столична община, В ЧАСТТА, с която е отменена Заповед за настаняване ЖН-04-19/16.04.2014 г. на кмета на район Красно село - Столична община. ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. В. Ц. срещу Заповед РКС23-РД09-197/22.02.2023 г., издадена от кмета на район К. село - Столична община, в останалата й част.

Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от ГПК. Законодателят изисква противоречието да съществува между актове на еднакво компетентни правораздавателни органи, да е между самите актове, а не между мотивите им и да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени. В сочената от молителя точка 4 е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска, т. е. за да се допусне отмяна на това основание е необходимо да се установи пълно съвпадение между индивидуализиращите всяко производство страни, основания и искания, т. к. фактическият състав на приложимата разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията.

В настоящият случай страни и по двете противопоставими решения са кмета на район Красно село - Столична община и Е. В. Ц. като с това се изчерпва идентитета в хипотезата на чл. 239, т.4 АПК. Не е налице обективно тъждество в предмета на спора по двете решения, а именно: предмет на спора по решение 8157 от 22.12.2023 г., постановено от Административен съд София-град, по адм. дело 2451/2023 г. е нищожността на Заповед РКС23-РД09-197/22.02.2023 г., издадена от кмета на район Красно село - Столична община, В ЧАСТТА, с която е отменена Заповед за настаняване ЖН-04-19/16.04.2014 г. на кмета на район Красно село - Столична община, а предмет на решение 22200/04.11.2024 г. постановено по адм. д. 5198/2024 г. на Административен съд София-град, чиято отмяна се иска понастоящем е мълчалив отказ на кмета на район Красно село, СО, да издаде заповед за продажба на общинско жилище, представляващо ап. 123, намиращо се в гр. София, [жк], [адрес], съгласно решение 340/26.05.2022 г. на СОС.

Изводът който се налага, е че липсва идентичност между предмета и правното основание, за което са образувани и решени делата.

Изложените в искането доводи касаят по-скоро материална незаконосъобразност на съдебния акт, която е касационно отменително основание по см. на чл.209, т. 3 АПК, срока за което е изтекъл и не е предмет на настоящето производство.

По изложените съображения настоящият тричленен съдебен състав счита, че искането на кмета на Столична община район Красно село подадено чрез процесуален представител, за отмяна на основание чл. 239, т.4 АПК на влязло в сила решение 22200/04.11.2024 г. постановено по адм. д. 5198/2024 г. на Административен съд София-град е неоснователно и като такова следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора, предвид заявеното искане от пълномощника на ответника и на основание чл. 143, ал. 3 във вр. 249 от АПК подателя на искането за отмяна следва да заплати на ответника Е. В. Ц. разноски в размер на претендирания размер от 1500 само по отношение процесуалното представителство в съдебно заседание от адвокат и само по отношение отговора по искането за отмяна, които са доказани като размер и основание съобразно представите писмени доказателства за това договор за правна помощ и пълномощно. Възражението за тяхната прекомерност с оглед упражнената процесуална активност, фактическа и правна сложност на делото, е неоснователно. Претенцията на ответника за отговор по касационна жалба е неоснователно, тъй като такава не е предмет на настоящето производство.

На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,