Решение № 14914 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8782/2009 г.

Решение № 14914 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8782/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Красимир Владимиров Владимиров, собственик на ЕТ "Красимир Владимиров - Алекс", срещу Решение № 503/21.04.09 г. по адм. д. 539/2008 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 2100338/2.01.2008 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. Смолян, потвърден с Решение № 144/25.02.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д"ОУИ"). Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и РА, по подробни съображения, изложени в касационната жалба и писмена защита. Претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д"ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното Решение № 503/21.04.2009 г. по адм. д. 539/2008 г. по описа на Административен съд - Пловдив е отхвърлена жалбата на Красимир Владимиров, собственик на ЕТ "Красимир Владимиров - Алекс" (неправилно наименован в цялото решение като ЕТ "Красимир Владимиров") против РА № 2100338/2.01.2008 г. на ТД на НАП - гр. Смолян, потвърден с Решение № 144/25.02.2008 г. на Д"ОУИ", с който му е отказано право на данъчен кредит в размер на 9848, 75 лв. и му е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 78, 89 лв. и лихва върху тази сума в размер на 27, 40 лв., както и 92, 16 лв. лихва върху авансовите вноски по ЗКПО (отм.) за 2005 г. Административният съд е приел, че законосъобразно данъчните органи са отказали да признаят право на данъчен кредит на ЕТ "Красимир Владимиров - Алекс" по данъчни фактури, издадени от ДИва текстил" ООД през данъчни периоди 1.09.2004 г. - 30.09.2004 г., 1.12.2004 г. - 31.12.2004 г. и 1.02.2005 г. - 28.02.2005 г. в общ размер на 5630, 58 лв. и по данъчни фактури, издадени от "Стар - 2000" ООД през данъчни периоди 1.11.2004 г. - 30.11.2004 г., 1.01.2005 г. - 31.01.2005 г. и 1.03.2005 г. - 31.03.2005 г. в обща размер на 4218, 17 лв. Според АС-Пловдив по отношение на тези фактури е установено, че е извършено разплащане между страните по тях, включени са в дневниците за продажби на доставчиците и сумите са участвали при формиране на резултатите по ДДС за съответните периоди при доставчиците. В мотивите на обжалваното решение е посочено, че поради ненамиране на представител на доставчиците не е извършена проверка в счетоводствата им и не е доказан факта на начисляване на данъка по спорните фактури и транспортирането на стоката като според съдът представените по делото ревизионния актове, отразяващи резултати от данъчни ревизии на доставчиците също не доказват тези спорни обстоятелства. По отношение реалността на доставките, отразени в спорните фактури съдът е изложил общи аргументи относно разпределението на доказателствената тежест в процеса и неговата невъзможност "да направи друг извод, освен този, който е извел органът по приходите". По отношение облагането по ЗОДФЛ съдът е приел, че за 2004 г. законосъобразно е извършено увеличение на финансовия резултат на данъчния субект на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО, а за 2005 г., че не е доказано наличието на активи, които да са от такова естество, че да изискват извършването на изкопни работи, за които са осчетоводени разходи от търговеца. Относно начислените лихви върху авансовите вноски по ЗКПО съдът не е изложил никакви мотиви, но при изцяло отхвърляне на жалбата търговеца против РА следва да се приеме, че е налице произнасяне и в тази част. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Административният съд е извършил неправилна преценка относно основните спорни по делото факти и не е обсъдил събраните за тяхното установяване факти, съобразно изискванията на процесуалния закон. Съдът не е формирал собствени правни изводи въз основна на възприета от него фактическа обстановка, а е възпроизвел съдържанието на събраните по делото доказателства и обстоятелствената част на ревизионния доклад, като не е обсъдил доводите на жалбоподателя за правното значение на отделните процесуални действия, извършени по време на данъчната ревизия и правното значение на приетите по делото ревизионни актове на преките доставчици. За част от оспорвания РА са изложени съвсем схематични или никакви мотиви. Видно от обжалвания пред АС-Пловдив ревизионен кат допълнително определените данъчни задължения по ЗДДС на касатора са в резултат от непризнаване право на данъчен кредит по данъчни фактури, издадени от доставчици, чийто представители не са открити на данъчните им адреси или не са представили поисканите им в срок документи от значение за данъчното облагане на получателя по доставките. Ревизиращият екип е определил данъчните задължения като се е позовал на разпоредбите на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) във връзка с чл. 65, ал. 5 от ЗДДС. В този смисъл съдът е следвало да изследва задълбочено възраженията на жалбоподателя относно връчването на съобщенията до неговите доставчици, с които те са уведомявани за задължението им да представят документи от значение за данъчното облагане на получателя по доставките. От съдържанието на РА не се установява да е формирано становище относно липсата на реалност на доставките, отразени със спорните фактури, а отказът да бъде признато право на данъчен кредит е на формалното основание на чл. 65, ал4, т. 4 от ЗДДС (отм.), въпреки това административният съд по този относим към спора въпрос в решението си е посочил, че не е възможен извод, различен от този, формиран от данъчната администрация. Следователно по делото не установено от фактическа страна осъществени ли са реални доставки на дървесина от "Ива текстил" ООД и "Стар - 2000" ООД в полза на жалбоподателя. Липсата на мотиви относно основни спорни факти по делото представлява особено съществено процесуално нарушение. Допълнително следва да бъде посочено, че съдът не е извършил правилна преценка по отношение правното значение на представените ревизионни актове на преките доставчици. Действително ревизионен акт, издаден след проведена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, не може да бъде разглеждан като доказателство относно редовното начисляване на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и реалността на документираните доставки, но в конкретния случай в ревизионен акт № 1603373/15.12.2006 г. на "Стар - 2000" ООД няма данни, че е издаден след ревизия по чл. 122 от ДОПК, а само в отделна част от ревизионния доклад към същия РА е посочено, че са налице част от обстоятелствата по чл. 122 от ДОПК, но не и за провеждане на цялата процедура и определяне на данъчната основа по този ред. По отношение другия РА № 254/17.04.2006 г., отразяващ резултати от ревизията на "Ива текстил" ООД няма данни, че е издаден след ревизия, определяща данъчната основа по аналог, поради което ако се извърши съпоставяне на информацията от него със заключението на вещото лице за издаването на спорните фактури и отразяването им в дневниците за продажби за периодите от доставчика, е процесуално възможно да бъдат направени изводи относно обстоятелствата от значение за облагането на жалбоподателя, за които е направено искане по реда на чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК. Като не е извършен този анализ административният съд не е формирал мотиви относно основен спорен въпрос по делото и е допуснал съществено процесуално нарушение. По отношение облагането на облагането по ЗОДФЛ (отм.) административният съд е посочил като приложима разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), но е цитирал съдържанието й без да съобрази приложимия за периодите текст на закона, с което е допуснал нарушение на материалния закон. В резултат на неправилното определяне на съдържанието на приложимата правна норма са установявани факти за наличие на съпоставимост на приходи и разходи, а не относно осчетоводяване на разходи, довели до намаляване на финансовия резултат (счетоводната печалба (загуба), които данъчно задължените лица не може да докаже документално по реда, определен в съответните нормативни актове, с първични документи, включително придружени с фискален бон или с касова бележка от кочан, издадена в предвидени от нормативен акт случаи, или отчетени в нарушение на счетоводното законодателство или на принципа "документална обоснованост". По изложените съображения и в тази част съдебното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. В последния пункт от РА, който е оспорен пред АС-Пловдив - определени задължения за лихви върху невнесени авансови вноски в срок в съдебното решение въобще липсват мотиви, което също представлява съществено процесуално нарушение и основание за отмяна при касационното обжалване. Процесуалните нарушения, изразяващи се в необсъждане на доказателствата по делото са причина за неточно и непълно установена фактическа обстановка по делото. Направените правни изводи са необосновани. Тези нарушения представляват касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2 от ДОПК, поради което след отмяна на съдебното решение следва да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Направените от страните разноски следва да бъдат преценени при условията на основание чл. 226, ал. 2 от АПК с оглед изхода на спора по същество при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд