Решение № 250 от 15.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6491/2007 г.

Решение № 250 от 15.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6491/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационни жалби на М. М. С. и на П. на Република България срещу решение № 553 от 15.10.2007 г. на П. окръжен съд, постановено по гр.д. № 806 от 2007 г., с което е изменено решение № 278 от 26.07.2007 г. на В. районен съд по гр.д. № 363 от 2007 г. само в частта за началния момент на присъдената законна лихва върху обезщетението и е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в останалата част. Прокуратурата на РБ обжалва решението в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд за осъждането й да заплати на М. М. С. обезщетения по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ за вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение по н.о.х.д. № 626 от 2006 г. на В. районен съд - за неимуществени вреди на ищеца в размер на 900 лв. и за имуществени вреди в размер на 200 лв. Пълномощникът й твърди, че решението на П. окръжен съд е постановено по нередовна искова молба /в която не е уточнено обезщетение за вреди от кое от трите обвинения срещу ищеца се претендира/ и съответно, че в решението на съда също не било посочено обезщетение за вреди по кое от трите обвинения се присъжда. Освен това, при постановяване на решението съдът не взел предвид, че вредите по н.о.х.д. № 626 от 2006 г. са претърпени изключително по вина на пострадалия, поради което на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ П. не му дължала обезщетение. Евентуално се твърди, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е спазил критерия на чл. 52 от ЗЗД за справедливост. М. М. С. обжалва решението в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените от него срещу П. на РБ искове по чл. 2 от ЗОДОВ - за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 900 лв. до пълния предявен размер от 8 000 лв. и за имуществени вреди- за разликата над присъдения размер от 200 лв. до пълния предявен размер от 600 лв. Твърди, че безспорно е доказал твърдените от него имуществени вреди /разноски за път от населеното място, в което живее до гр. В., където са се разглеждали наказателните дела срещу него и разноски за храна/. Тъй като не можело да се иска от него да пази и представи документи за тези разноски, съдът е следвало да ги определи по реда на чл. 130 от ГПК (отм.). По отношение на присъденото му обезщетение за неимуществени вреди твърди, че то е несправедливо занижено по размер. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение, прие следното: В частта, с която се обжалва решението на П. окръжен съд за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд по претенцията на М. М. С. за осъждане на П. на РБ да му заплати обезщетение по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ за имуществени вреди в размер на 600 лв., касационните жалби са недопустими и като такива следва да бъдат оставени без разглеждане. Съгласно чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) на касационно обжалване подлежат въззивни решения по искове с цена на иска над 5000 лв., а предявеният иск по чл. 2 от ЗОДОВ за претърпени от М. С. имуществени вреди е с цена 600 лв. В останалата част по отношение обезщетението за неимуществени вреди касационните жалби са допустими: подадени са от легитимирани страни, в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) подлежи на касационно обжалване. В тях се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Разгледани по същество, жалбите срещу решението в частта за присъденото обезщетение за неимуществени вреди са неоснователни: Решението на въззивния съд в тази част е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон. Обосновано и в съответствие със закона съдът е приел, че П. на РБ е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря за претърпените от М. С. неимуществени вреди от неоснователно повдигнатото и поддържано обвинение срещу него по н.о.х.д. № 626 от 2006 г. на В. районен съд. Видно от представените по делото доказателства,С. е бил оправдан по това дело, тоест поддържаното от П. срещу него обвинение по това дело е било незаконно. От това незаконно действие на П. за ищеца са настъпили неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени от Държавата чрез нейния орган П. на РБ. Неоснователен е доводът на П. на РБ, че за тези вреди на ищеца не се дължи обезщетение, тъй като те са настъпили изключително по негова вина. Действително, съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ Държавата не дължи обезщетение за незаконни действия на свои служители, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия. В конкретния случай обаче не е установено ищецът със собствените си действия да е причинил увреждането. Претърпените от ищеца вреди са претендирани и присъдени като обезщетение за незаконното повдигане и поддържане на обвинение срещу него по н.о.х. № 626 от 2006 г. Обстоятелството, че ищецът е добил и извозил 1 куб. м. дървен материал на ДГФ, без да има редовно писмено позволително затова, по никакъв начин не е допринесло П. фактически да третира като престъпление и да внесе обвинителен акт за това деяние, което към онзи момент е било само административно нарушение, но не и престъпление по НК /тъй като действащата към датата на извършване на деянието редакция на чл. 235, ал. 1 от НК е предвиждала, че това деяние е престъпление, само ако с него са причинени немаловажни вреди, които според трайната практика на наказателните съдилища са вредите на стойност над минималната работна заплата за страната от 160 лв., а в случая ищецът е причинил вреди на стойност 126 лв./. Фактът, че ищецът е извършил това деяние, не освобождава П. от задължението й да го обезщети за претърпените от него неимуществени вреди от незаконното повдигане и поддържане на обвинение в престъпление за това деяние, което, както бе изложено по-горе, към онзи момент не е било престъпление. Поради това правилно въззивният съд е приел, че в случая липсва каквито и да било основания за прилагане разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ. Неоснователни са доводите на двете страни по делото за неправилност на решението в частта за определения размер на обезщетението за неимуществени вреди. Обосновано, с оглед събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания на А. С. и М. Е. въззивният съд е приел, че в резултат на неправомерните действия на служители на П. на РБ при повдигане и поддържане на обвинението по н.о.х.д. № 626 от 2006 г. на В. районен съд, М. С.е претърпял неимуществени вреди: бил притеснен, нервен и емоционално подтиснат, вдигал кръвно, чувствал се опетнен и напрегнат, срамувал се от това, че обвинението станало известно на съседите и близките му. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца съдът е взел предвид сравнително ниската тежест на обвинението по делото /престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК за вреди на стойност 126 лв./, сравнително кратката продължителност на наказателното преследване /ищецът е бил привлечен като обвиняем по това дело на 27.10.2006 г., а решението на съда за признаването му за невинен е постановено след по-малко от 3 месеца- на 8.01.2007 г. и поради необжалването му от П. е влязло в сила на 24.01.2007 г./, обстоятелството, че по това дело на ищеца е била наложена най-леката мярка за неотклонение /подписка/ и че обвинението по това дело не се е отразило съществено върху неговия личен и обществен живот /ищецът е запазил работата си в ОУ "В" и добрите отношения със съпругата и децата си/. Предвид на това и в съответствие с принципа за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, съдът правилно е определил, че дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 900 лв. Неоснователен е доводът на ответника П на РБ за недопустимост на постановено решение, тъй като съдът се произнесъл по нередовна искова молба /в която не било посочено обезщетение за вредите от повдигането и поддържането на обвинение по кое от трите водени срещу ищеца наказателни дела се претендирало/. Не е налице такава нередовност на исковата молба /в нея ясно е посочено за кои вреди се претендира обезщетение/, а видно от мотивите на решението на първоинстанционния съд и от стр.5 от мотивите на решението на въззивния съд, съдът е присъдил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от незаконното повдигане и поддържане на обвинение само по едно от трите водени срещу него наказателни дела - по н.о.х.д. № 626 от 2006 г. на В. районен съд. Всичко гореизложено налага извод за правилност на решението на П. окръжен съд, поради което и основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2 от ГПК (отм.) това решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото никоя от страните не дължи на другата разноски по делото пред ВКС на РБ. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия