Решение № 7382 от 22.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПТК/. Образувано е по касационна жалба на С. Ковачев от гр. Пловдив, против решение 689/09.02.2021 г., постановено по адм. дело 3925/2020 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение Ж - 227/17.04.2018 г., на Комисията за енергийно и водно регулиране. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което обжалваното решение на КЕВР бъде отменено като незаконосъобразно. Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Не претендира разноски. Ответникът - "Електроразпределение - Юг" ЕАД, редовно призовано, не е представлявано и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на С. Ковачев срещу решение Ж - 227/17.04.2018 г., на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е прекратено административното производство по негова жалба вх. Е - 03 -04 - 4/ 18.12.2017 г. срещу "Електроразпределение - Юг" ЕАД. Установено е по делото, че на 11.12.2003 г. С. Ковачев е отчуждил по предвидения нотариален ред жилището си в гр. Пловдив, [улица]. Съдът е отбелязъл в мотивите, че партидите за ток /клиентски номер/ се откриват на името на собственика, а не на имота, Те са за имота, но задължението е на собственика. Задължение на всеки нов собственик е в 30 - дневен срок от придобиването на имота, да уведоми електроразпределителното дружество за настъпилата промяна, като подаде молба за извършване на услуга "Смяна на партида" и документ, удостоверяващ правото на собственост. От доказателствата по делото и заключението на СТЕ е безспорно установено, че през целия период от 15.04.2010 г., до 30.04.2013 г. е налице отчитане на годно и сертифицирано СТИ 4755164, преминало през всички изискуеми от закона проверки и разполагащо с всички налични знаци, които отразяват неговата валидност. Не е установено извършване на манипулиране на този електромер, което налага извод, че отчетената през този период, ползвана в обекта електрическа енергия, на обща стойност 44.25 лв., е точна. Прието е, че при постановяване на обжалваното решение КЕВР не е допуснал нарушение на закона.При наличието на всички събрани по делото доказателства, съдът е постановил решението си. Решението е правилно. При повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд е изпълнил указанията дадени с решение 4850/24.04.2020 г., постановено по адм. дело 4666/2019 г. от тричленен състав на Върховния административен съд. Обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото, при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебно решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, каквито се сочат с касационната жалба. Административен съд София-град правилно и обосновано е отхвърлил жалбата на С. Ковачев срещу решение Ж-227/17.04.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на основание чл. 22, ал. 1 от Закона за енергетиката, вр. с чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратила административното производство по жалбата му с вх. Е-03-04-4/18.12.2027 г. срещу Електроразпределение Юг ЕАД. В случая касаторът С. Ковачев е направил оплакване за завишено количество фактурирана енергия в собствения му обект апартамент, намиращ се в гр. Пловдив, [улица], ап. 1 за периода от 2010 г. до 2013 година. При осъществения съдебен контрол категорично е установено от съда, включително и чрез приетата по делото СТЕ, че през целия процесен период от 15.04.2010 г. до 30.04.2013 г. е налице отчитане от електроразпределителното дружество с годно и сертифицирано средство за техническо измерване на електрическа енергия (СТИ) с фабричен 4755164 (монофазен, индукционен механичен с два брояча за отчитане на дневна и нощна електроенергия електромер) преминало през всички изискуеми от закона проверки и разполагащо с всички налични знаци, които отразяват неговата валидност. Съответно, не е констатирано да е извършвано манипулиране на този електромер, поради което от съда е направен и обоснован извод, че отчетената през процесния период, ползвана в този обект електрическа енергия, е точна. В подкрепа на този извод на съда е и обстоятелството, че соченият от касатора електромер, който е поставил в обекта си, за да контролира количеството на консумираната електрическа енергия не е контролен електромер съгласно изискванията на чл. 18, ал. 1, чл. 41 и чл. 52 Правила за измерване на количеството на електрическата енергия (отменени през 2017 г., действали към процесния период), защото няма първоначална и последваща проверка по реда на Закона за измерванията, Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване. Освен това изграждането и експлоатацията му не е съгласувана с оператора, контролното измерване не е изградено в мястото на търговското измерване и не са осигурени същите условия на околната среда. Поради това не могат да се приемат показанията на електромера монтиран в апартамента на касатора за достоверни и точни, за да се фактурира по тях използваното количество електрическа енергия. Именно в съответствие с показанията на електромера с фабричен 4755164, собственост на дружеството е фактурирано и използваното в обекта количество електрическа енергия, който електромер на 30.04.2013 г. е подменен с друг електромер 3263421. Обстоятелството, че касаторът живее от 04.03.2010 г. в дом за възрастни хора в гр. Пловдив, а не в жилището си също не може да изключи консумацията на отчетената в минимално количество електрическа енергия за процесния период (общо 203 kWh електроенергия по дневна тарифа и общо 43 kWh електроенергия по нощна тарифа, които са на обща стойност 44.25 лева), защото същото може да е посещавано инцидентно от него или негови близки, при което да е ползвана ел. енергия от консуматор включен между двата електромера (този на дружеството и този на касатора), поради което и електромерът на касатора няма да отчете консумация на електроенергия. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че след изключване на електроподаването към жилището на касатора поради неплащане на фактурираната енергия не е отчитана консумация на електрическа енергия и от електромера на дружеството. При тези данни по делото Административният съд, като е преценил оспореното Решение Ж-227/17.04.2018 г. на КЕВР за законосъобразно и е отхвърлил жалбата на С. Ковачев срещу него като неоснователна и недоказана е постановил съдебното си решение в съответствие на приложимите законови норми. Пред Върховния административен съд не се представят нови доказателства, които да налагат изводи различни от тези на първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Разноски в полза на КЕВР не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Воден от гореизложеното и на основание чл.221, ал. 2, предл. 1- во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение