Решение № 10326 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3535/2013 г.

Решение № 10326 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3535/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Александър Любомиров Пазвантов, гр. Добрич, ул. "Иван Вазов" № 4, вх. "Б", ап. 10 срещу решение № 9 от 17.01.2013 г. на Административен съд, гр. Добрич, постановено по административно дело № 724/2012 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Пазвантов срещу заповед № 20005 от 01.03.2012 г. на началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Добрич, с която му е наложена принудителна административна мярка изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не отчел, че по делото не били представени всички наказателни постановления, въз основа на които органа твърди, че са отнети контролни точки. Не са представени и протоколите за възстановяване на контролни точки. Този пропуск не позволил на съда да установи по безспорен начин отнемането на всички контролни точки. Недопустимо съдът дал вяра на представената от органа справка. Сочи, че в представеното решение на Районен съд, гр. Стара Загора, с което е потвърдено наказателното постановление относно наложената глоба няма произнасяне по контролните точки, а и самото решение не му е връчено. Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от адв. Ангел Ангелов, Адвокатска колегия, гр. Добрич. Ответникът по касационната жалба - началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Добрич, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение е правилно и обосновано, постановено след цялостна преценка на доказателствата и в съответствие с материалния закон. Налице е хипотезата на чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), поради неизпълнение от водача на задължението по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че на 22.08.2008 г. Пазвантов имал 39 контролни точки като в периода 14.01.2009 г. - 11.01.2011 г., със седем наказателни постановления му били отнети 37 контролни точки. На 16.05.2011 г. му били възстановени 13 контролни точки. С наказателни постановления № 3563 от 27.10.2011 г. и № 1022 от 30.12.2011 г. му били отнети съответно 9 и 12 контролни точки. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че Пазвантов загубил правоспособност да управлява превозно средство с влизане в сила на наказателно постановление № 5148 от 04.10.2012 г., тъй като вече нямал контролни точки, а бил на минус шест точки. Приел, че с изчерпването на пълния лимит от контролни точки е налице първата от предпоставките за приложение на чл. 171, т. 4 ЗДвП, а се факта на неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството за управление - и втората предпоставка. Приел, че отнемането на контролни точки е последица от потвърждаването от съда на наказателно постановление № 5148 и съдът не обсъжда контролните точки в производството по обжалване на наказателното постановление. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата. Този извод на съда е правилен. По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за предмета на спора факти и касационната инстанция ги приема за правилно и пълно доказани така, както са изложени по-горе. Спорът по делото, видно от доводите на касатора, е досежно правната квалификация на фактите. Три са доводите на касатора за неправилност на съдебното решение. Първият довод е за правилността на изводите на съда досежно доказаността на релевантните факти. Касаторът твърди, че по делото не са представени всички наказателни постановления, въз основа на които съдът да направи изводите си за законосъобразност на оспорената заповед. Безспорно, че наказателните постановления, с които на водача са отнети контролни точки, са фактическото основание, което доказва и въз основа на което се извършва отнемането на релевантния брой точки. Т. е. влезлите в сила наказателни постановления, с които са отнети контролни точки, са юридическите факти, чието осъществяване има за правен резултат лишаването от право на управление и съответно задължението за връщане на свидетелството за правоуправление. С оглед на това и в съответствие с чл. 179, ал. 1 АПК доказателствената тежест е на органа. Видно от доказателствата по делото всички девет наказателни постановления са представени по делото. С оглед на това довода на касатора е неоснователен. Вторият довод е за непредставяни по делото на протоколите за възстановяване на първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение. По делото действително не са представени протоколите, но те не са и необходими с оглед на факта, че органа признава този правопораждащ за правото на касатора на възстановяване юридически факт. Щом страните по делото не спорят, че на касатора са възстанови съответния брой контролни точки, то този факт не е необходимо да бъде изрично доказван, а и ако касаторът е искал, е можел да представи протоколите, тъй като той черпи права от тях и негова е доказателствена тежест. Третият довод е свързан със съдебно решение № 1022 от 30.13.2011 г. на Районен съд, гр. Стара Загора. С него съдът потвърдил наказателно постановление № 5148 от 04.10.2010 г., с което на касатора били отнети 12 контролни точки. Касаторът твърди, че първо, съдът не се произнесъл по контролните точки, и второ, съдебното решение не му било връчено. Изключително подробно и правно прецизно съдът отговорил и на двата довода на касатора. Касационната инстанция счита даденото от съда тълкуване за правилно, не счита за необходимо да преповтаря обстоятелствените мотиви на съда и само с оглед на доводите на касатора счита за необходимо да добави следното: Контролните точки са онзи инструмент, който законодателят е въвел, за да осъществява ефективен контрол на водачите на моторни превозни средства. Законодателят презумира, че водач, който извърши определен брой нарушения, които в свята съвкупност се идентифицират с 39 контролни точки, не отговаря на изискванията за безопасно упражняване на правнорегламентираната дейност. Поради това релевантни за загубата на правоспособността са извършените от водача нарушение. А едно нарушение на правилата за движение по пътищата е извършено за правото тогава, когато е установено с влязъл в сила акт. Последицата - отнемането на контролни точки, настъпва автоматично. Разбира се, в производството по проверка на наказателното постановление съдът проверява и съответствието на нарушението с отнетия брой контролни точки по смисъла на чл. 4 от Наредба № Iз-1959, но те не са предмет на самостоятелен диспозитив на съдебното решение. Що се отнася до довода на касатора, че съдебното решение не му било връчено, то видно от приложеното по дело копие от разписката за връчване на обявлението за изготвеното съдебно решение същото е връчено лично на касатора на 18.01.2012 г., поради което доводът му е неоснователен. Без правно значение за правилността на съдебното решение само за пълнота на изложението следва да се посочи, че за наказателно постановление № 6739 от 15.12.2009 г. по делото няма каквито и да било данни дали и кога е влязло в сила. Приложеното по делото копие не съдържа каквато и да било информация за релевантния факт - влизане в сила на наказателното постановление. Това означава, че визираното в него нарушение не е надлежно установено и не е могло да породи последицата - отнемане на контролни точки. С него на касатора са отнети 5 контролни точки. Но и без това наказателно постановление и без тези 5 контролни точки касаторът е изчерпал лимита си и както правилно сочи в мотивите си съдът с влизане в сила на съдебното решение, с което е потвърдено наказателно постановление № 5184 той ex lege изгубил правоспособността си и за него възникнало задължение да предаде свидетелството си за управление. Видно от изложеното релевираните от касатора отменителни основания са неоснователни. Съдът правилно установил фактите по делото и въз основа на тях направил обосновани фактически и правни изводи досежно законосъобразността на оспорената заповед. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и с оглед на установената му правилност следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд