Решение № 8201 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3980/2017 г.

Решение № 8201 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3980/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на министъра на земеделието и храните срещу решение № 2448 от 27.02.2017 г. по адм. д. № 46/2016 г. на Върховния административен съд, Пето отделение, с което е отменена негова заповед № РД-15-718/01.12.2015 г. издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, с която е прекратено служебното правоотношение на В. Г. И. от длъжността "главен експерт" в отдел "Контрол на търговските дружества" на Дирекция "Търговски дружества и държавно участие" в Министерството на земеделието и храните. Излага касационни основания за неправилност на решението. Сочи, че противно на приетото от съда длъжността "главен експерт" в Дирекция "Търговски дружества и държавно участие" при МЗХ е намалена от 3 на 2 щ. бр., видно от приложените по делото длъжностни щатни разписания. Предходното прекратяване на служебното правоотношение на служителя не е поради съкращаване на щата, а поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение", отменено от съда поради нарушение на процедурните правила, т. е. не е осъществен контрол за реално съкращаване на щата. Промяната в числеността на длъжността "главен експерт" в Дирекция "Търговски дружества и държавно участие" е извършена в хода на посоченото съдебно производство и намаленият числен състав е запазен и при последващи изменения на щатното разписание, в това число и последното действало към момента на издаване на оспорената заповед от 13.11.2015 г. Към момента на издаване на оспорената пред съда заповед и двете щатни бройки за длъжността "главен експерт" в Дирекция "Търговски дружества и държавно участие" са заети. Заеманата преди момента на възстановяването длъжност не съществува, тъй като третата щатна бройка за длъжността е съкратена. Ответната страна е представила писмен отговор. Счита, че доводите в касационната жалба потвърждават извода на съда, че не е спазена разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ЗДСл. Правилно съдът приел, че промяната свързана с премахването на длъжността заемана от И., съгласно утвърденото от 04.05.2015 г. ново длъжностно щатно разписание не засяга правото на възстановяване на служителката и не може да обоснове извод за съкращаване на длъжността, тъй като е предприета преди влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена заповедта за дисциплинарно уволнение, а данни и доказателства за длъжностни промени настъпили към 01.12.2015 г., когато е издадена оспорената пред съда заповед, не са представени. Претендира разноски по делото по представен списък. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, с пощенско клеймо на 06.03.2017 г., при връчено съобщение за решението на 01.03.2017 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорения акт съдът е изложил мотиви, че отмяната на предходна заповед за уволнение на жалбоподателката, с влязъл в сила на 10.11.2015 г. съдебен акт, има за последица възстановяването на служителката на заеманата преди уволнението длъжност (арг. от чл. 122, ал. 1 от ЗДСл), като за органа по назначаването възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. В случая последното задължение не е изпълнено, а служебното правоотношение на жалбоподателката отново е прекратено. Следователно, въпреки че са изпълнени предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, в нарушение на цитирания текст, служебното правоотношение със служителката фактически не е възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната на заповедта за уволнение. Промяната, свързана с премахване на длъжността, заемана от жалбоподателката съгласно утвърденото от 04.09.2015 г. ново длъжностно разписание, не засяга правото на възстановяване на служителката и не може да обоснове извод за съкращаване на длъжността, тъй като е предприета преди влизане в сила на съдебното решение за отмяна на предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение, а данни и доказателства за длъжностни промени, настъпили към 01.12.2015 г., когато е издадена процесната заповед, от страна на органа не са представени. Материалноправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл следва да съществува към момента на издаване на административния акт, а не в предходен момент. Поради това е направен изводът, че по отношение на жалбоподателката не са осъществени изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и не е налице предвиденото в текста на закона основание за прекратяване на служебното й правоотношение. Решението е правилно. Вярно е посоченото в касационната жалба, че последното действало щатно разписание от 13.11.2015 г. към момента на издаване на оспорената заповед № РД-15-718/01.12.2015 г. е предвиждало съкращаване на длъжността, но това не променя изводите на съда, че след като с влязъл в сила съдебен акт жалбоподателката пред съда е възстановена на предишната заемана длъжност и при положение, че своевременно е поискано възстановяването й на длъжността, съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, органът по назначаването е длъжен да я възстанови на предишната заемана длъжност, в противен случай нарушава закона, като не изпълнява влязъл в сила съдебен акт. Правилно е прието от съда, че органът не може изменя щатното разписание по начин по който да го поставя в невъзможност да изпълни влезлия в сила съдебен акт за възстановяване на жалбоподателката на заеманата длъжност. Към момента на влизане в сила на съдебното решение за възстановяване на жалбоподателката пред съда на заеманата длъжност преди дисциплинарното уволнение, органът по назначаването е длъжен да я възстанови на заеманата преди това длъжност, която към този момент следва да съществува. Оперативната самостоятелност на органа по назначаването да съкрати съответната длъжност е ограничена от задължението на органа по назначаването да изпълни влязъл в сила съдебен акт по възстановяване на жалбоподателката на съответната длъжност. Съгласно чл. 169 АПК при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. В случая административния орган е разполагал с оперативна самостоятелност, но тя е осъществена в нарушение на законовото задължение за изпълнение на влязъл в сила съдебен акт за възстановяване на жалбоподателката пред съда на посочената длъжност, поради което е осъществена незаконосъобразно. Органът по назначаването може законно да съкрати длъжността на жалбоподателката само след като я възстанови на длъжността съгласно влезлия в сила съдебен акт, а не и преди това. Не са налице касационни основания за отмяна на оспореното решение. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят претендираните разноски по делото. В представения договор за правна защита и съдействие от 31.03.2017 г. е посочено, че сумата на договореното адвокатско възнаграждение е изплатена в брой. Като има предвид изложените мотиви, Върховният адмнистративен съд, Петчленен състав, Втора колегия