Решение № 328 от 27.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 7665/2013 г.
ВКСIV гражданско отделение27.10.2016 г.докладчик Любка Андонова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни подадените от А. Т. А. молби вх. № 2286/1.3.2016 г за тълкуване/респ. за поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247 от ГПК и чл. 251 ГПК в диспозитива на съдебното решение № 309/11.12.2014 г по гр. дело № 7665/2013 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 328 от 27.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 7665/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 247 и чл. 251 от ГПК. Образувано е по молба на А. Т. А. от [населено място], К., подадена чрез процесуалния му представител адв. Г. М. за тълкуване на влязлото в сила съдебно решение № 309/11.12.2014 г по гр. дело № 7665/2013 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение. Подържа, се че от диспозитива на съдебното решение не става ясно дали квотата на ответника Н. Г. Ф. от процесния имот възлиза на 1/2 или на 1/4 ид. част. Подържа се, че в случай, че относно частите в съсобствеността е допусната очевидна фактическа грешка, то съдът следва да я отстрани по реда на чл. 247 ГПК. Ответникът по молбата Н. Г. Ф. е депозирал писмен отговор, в който излага становище по съществото на спора. От данните по делото е видно следното: С решение № 309 от 11.12.2014 г, постановено по гр. дело № 7665/2013 г, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение е обезсилил като процесуално недопустимо решение от 12.7.2013 г, постановено по гр. дело № 14295/2012 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори "Д" състав, с което е потвърдено решение от 29.6.2012 г по гр. дело № 24964/11 г на Софийски районен съд, 51 състав, като на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД по иск предявен от Ф. А. П. срещу Н. Г. Ф. договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 13.12.1996 г, с нотариален акт № 162, дело № 26997/96 г, с който Ф. А. П. е прехвърлила на дъщеря си Е. Т. Ф. собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № 7, находящ се на [улица], /квартал/, [жилищен адрес] ет. първи с площ от 47,5 кв. м, състоящ се от стая, кухня, антре, вестибюл, килер и клозет е развален до размера на 1/2 ид. част и е прекратил производството по делото в тази му част поради недопустимост на иска, предвид сливане на качествата длъжник и кредитор в едно лице. В останалата част, с която искът по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е уважен за разваляне на договора за другата 1/2 ид. част от имота, въззивното решение е оставено в сила. Касационно обжалване е допуснато с определение № 514 от 9.4.2014 г, съгласно ТР № 1 от 19.2.2010 г на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г на ОСГК относно допустимостта на въззивния акт с оглед правата на страните по делото. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият съдебен състав е възприел разрешението, дадено с решение № 360 от 13.6.2014 г на ВКС по гр. дело № 796/12 г на Четвърто ГО на ГК, а именно, че при смърт на страна в процеса се стига до процесуално правоприемство по силата на закона, а в случаите, когато правоприемникът на починалата страна участва на лично основание като насрещна страна по спора е налице сливане качеството на ищец и ответник в един правен субект, до размера на притежаваната от наследника част. Това е обусловило извода за недопустимост на иска в тази част, поради липса на насрещна страна, в който случай съдът прекратява производството по делото. Естеството на спорното право и вида на търсената съдебна защита са без значение за правоприемството, съответно за сливането на качеството ищец и ответник и за дължимата последица-прекратяване на висящия исков процес. В разглеждания случай, след смъртта на ищцата по делото призовани да я наследят са нейния син А. А. и внука й Н. Ф., който е ответник по делото, поради което на общо основание производството иска по отношение на притежаваната от него по наследство от майка му 1/2 ид. част е недопустимо поради сливане на качеството на ищец и ответник. След смъртта на Ф. П. настъпила след постановяване на въззивното решение и преди подаване на касационната жалба, призовани да я наследят са сина й А. Т. А. на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН и внукът й Н. Г. Ф. на основание чл. 10, ал. 2 предл. 1 от ЗН, като последният получава частта на своята майка-Е. Ф.. А. А. е носител на правото на иск по силата на универсалното правоприемство до размера на 1/2 ид. част, а внукът Н. Ф. на останалата 1/2 ид. част. Тъй като последният е и ответник по делото, производството в тази част е недопустимо, тъй като е налице сливане на качеството на кредитор и длъжник. Страните са съсобственици при равни квоти. Не не е налице очевидна фактическа грешка между диспозитива и мотивите на решението нито се налага неговото тълкуване, тъй като същият ясно определя, че правата на страните са в размер на 1/2. Предвид изложеното подадените молби по чл. 247 и чл. 251 ГПК следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ като неоснователни подадените от А. Т. А. молби вх. № 2286/1.3.2016 г за тълкуване/респ. за поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247 от ГПК и чл. 251 ГПК в диспозитива на съдебното решение № 309/11.12.2014 г по гр. дело № 7665/2013 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение. Решението е окончателно.