Решение № 2692 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13611/2013 г.

Решение № 2692 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13611/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Иванка Митева Томова и Първолета Бориславова Томова - Обрешкова, двете със съдебен адрес-гр. Варна, чрез пълномощника им - адв. Ковачева, против Решение № 2011/19.07.2013 г. по адм. дело № 4704/2012 г. на Административен съд-Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът: началника на РДНСК-СИР, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът: Марийка Илиева Атанасова, редовно призована, също не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Варна е отхвърлил жалбата на Иванка Митева Томова и Първолета Бориславова Томова-Обрешкова, против Заповед № ДК-02-СИР-166/5.10.2012 г. на началника на РДНСК-СИР, издадена на основание чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Ремонт на таван и укрепване на покривни конструкции" в жилищна сграда, находяща се в УПИ Х-558, кв. 40 по плана на гр. Аксаково, в частта от нея представляваща тавански етаж, като неоснователна. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна. Отчел е, че при наличие на отменено РС от 2007 г. за ремонт на таван и реконструкция на покрив, извършеното в периода 4.10.2007 - 12.2008 г. строителство на масивна надстройка - тавански етаж с надзид от 1.50 м. от страна на Томова и Обрешкова е незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който правилно е разпореден за премахване. С оглед времето на извършване на строежа, е приел, че не са налице основания за приложение на § 16 от ПР на ЗУТ, както и на § 183, ал. 3 и § 184, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 65/2003 г./, т. е, че не е налице търпим строеж, както и такъв подлежащ на узаконяване. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон. Предмет на оспорената заповед по чл. 225, ал. 1 ЗУТ е строеж: "Ремонт на таван и укрепване на покривни конструкции", представляващ строителство на масивна надстройка на тавански етаж, с надзид 1.50 м. и ЗП около 123 кв. м., над съществуващата двуетажна жилищна сграда в УПИ Х, кв. 40 по плана на гр. Аксаково, т. е частта от сградата, която е тавански етаж. По делото не е било спорно, че извършители на строежа са двете касаторки, които са и собственици на втория жилищен етаж, както и че строежа е извършен в периода м. 10.2007 г. - м. 12.2008 г. Спорен е бил въпроса доколко строежа е незаконен, в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, при положение, че е имало издадено РС № 188/2.08.2007 г., впоследствие отменено по надлежния ред от началника на РДНСК-СИР и има висящо административно производство по издаване на заповед по чл. 195, ал. 4 от ЗУТ пред кмета на общината, което не е приключило към момента на издаване на заповедта. Съобразно данните по делото, съдът правилно е приел, че издаденото РС от 2007 г., като отменено, не прави строежа законен, тъй като с отмяната му се заличават всички последици, които този акт създава. Освен това правилен е и другия извод на съда, че дори и да не беше отменено това РС, процесния строеж е незаконен като извършен без строителни книжа, защото се различава съществено от строежа по издаденото РС. Изградената масивна надстройка на тавански етаж не се отъждествява с ремонт на таван и реконструкция на покрив. По втория въпрос, който се прави като оплакване и пред настоящата инстанция, относно наличие на висящо производство по издаване на заповед по чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, правилно е прието, че това производство не е в пряка връзка с производството по издаване на заповед по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, защото визират различни хипотези. Необходимостта от заздравяването на един строеж / по начало законен/, чрез ремонтни и възстановителни дейности, разпоредени със заповедта на кмета по чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, няма нищо общо с извършването на ремонт и реконструкция, като вид строеж по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, без строителни книжа. Поради това, като е приел, че е налице незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 и сл. от ЗУТ, съдът е постановил правилно решение. При тази преценка и с оглед времето на извършване на строежа, съдът е съобразил, че за него са неприложими разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ, както и на § 184, ал. 1 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 65/2003 г./, касаещи търпими и подлежащи на узаконяване строежи. Поради изложеното неотносими към правилността на обжалваното решение са оплакванията в касационната жалба относно: допуснатите грешки на администрацията по издаване на отмененото РС и на отменената заповед по чл. 195, ал. 4 от ЗУТ; че строежа отговаря на действащите правила и нормативи за застрояване; и че изпълнението на заповедта би нарушило стабилността на цялата сграда; Неоснователно е и оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, поради недопускането на поисканата СТЕ. Съдът правилно е отхвърлил искането за такава експертиза по въпроси, относими към изпълнителното производство, а не към законността на строежа. Като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение