Решение № 8458 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3016/2010 г.

Решение № 8458 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3016/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба от Павлина Йорданова Малинова, представлявана по пълномощие от съпруга си Ненчо Георгиев Малинов, против решение от 23.11.2009 г., постановено по адм. дело № 364/2009 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. В касационната жалба се поддържа, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено, тъй като съдът в противоречие с материалния закон - чл. 1, ал. 1, т. 1, б. "в" от Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресираните лица е приел, че осъждането на Йордан Серафимов Шопов за извършено от него престъпление по чл. 248, т. 5 от Наказателния закон (отм.) и последващото изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода не представлява репресия и не е основание за дължимо обезщетение по смисъла на чл. 1 и 2 от ЗПГРРЛ. Ответната страна - областен управител на област Кюстендил не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира оставяне в сила на оспорваното съдебно решение. Върховният административният съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съдебното производство е образувано по жалбата на касатора Малинова против изричен отказ (заповед № 225/15.06.2009 г.) на областния управител на област Кюстендил да уважи нейно искане по чл. 5 във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗПГРРЛ (94-00-12/10.01.2009 г.) за изплащане на еднократно парично обезщетение, в качеството й на наследник на Йордан Серафимов Христов Шопов, осъден за деяние по чл. 248, т. 5 от НЗ (отм.) от Софийски областен военен съд с присъда № 132/24.06.1952 г. на лишаване от свобода за срок от пет години и изтърпял наказанието в затвора Белене в периода от 2.01.1952 г. до 11.09.1955 г. Отказът е мотивиран с твърдението на административния орган, че упражнената спрямо наследодателя на Малинов репресия не е незаконна по смисъла на чл. 1 от ЗПГРРЛ, тъй като е свързана с извършено от него престъпление против личността и не е по повод произхода, политическите убеждения или религиозните му вярвания, каквото е изискването на закона. От тук е извел извод, че щом упражнената наказателна репресия не отговаря на хипотезата на чл. 1 от ЗПГРРЛ, то не следва да бъде уважавано и искането за изплащане на еднократно парично обезщетение съгласно чл. 2 и 3 от посочения закон, както и чл. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. Първоинстанционният съд, с оглед представените по делото доказателства е приел, че оспорвания административен акт е законосъобразно издаден, тъй като жалбоподателя не се е справил с доказателствената тежест относно установяването на факти, годни да обосноват извод за извършена спрямо наследодателят му незаконна репресия и право на обезщетение по смисъла на чл. 1 и чл. 2 от ЗПГРРЛ. Съдът е кредитирал изцяло фактическите и правни основания на административния орган относно липсата на изпълнен фактически състав на която и да е от множеството хипотези на чл. 1 от ЗПГРРЛЛ по така предявеното искане от страна на Малинова. Приел е също така, че с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗПГРРЛ и обстоятелството, че в акта е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и при надлежно обсъждане твърденията на молителя, то същия е издаден от компетентен орган, при спазване на законоустановената форма и без да са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При така изведените заключения съдът е приел, че оспорваната заповед № 255/15.06.2009 г. на областния управител на област Кюстендил е законосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите към предмета на оспорване факти и е извел обоснован и съответстващ на материалната норма извод относно законосъобразността на процесния отказ. В случая единствения спорен момент между страните е дали наложеното и ефективно изтърпяно наказание по отношение на Шопов попада или не в хипотезата на чл. 1, ал. 1, т. 1, б. "в" от Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресираните лица. Посочената разпоредба определя като основание за дължимост на еднократно обезщетение, съществуването на следния фактически състав: лицето да е репресирано заради своя произход, политически или религиозни вярвания; тази репресия да е осъществена в периода от 12.09.1944 г. до 10.11.1989 г., репресията да се изразява в осъждането му съгласно военно-наказателните закони (Военно-наказателния закон, в сила до 28 септември 1949 г. и Военно-наказателния закон в сила до 17 февруари 1956 г.) и да е последвала амнистия относно престъпното деяние. В случая позоваването от страна на обстоятелството, че наследодателят му е осъден съгласно военно-наказателните закони в посочения по-горе период не намира никаква опора в установените по делото факти. Наказателната репресия спрямо Шопов е в резултат от извършено от него престъпление по чл. 248, т. 5 от НК - убийство на неколцина, като наказателната му отговорност е установена единствено и само на това основание. Обстоятелствата, че деянието е извършено в качеството му на военнослужещ и че присъдата е наложена от военен съд, са абсолютно неотносими към приложимостта на чл. 1, ал. 1, т. 1, б. "в" от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, тъй като присъдата на Шопов не е наложена "съгласно военно-наказателните закони" по смисъла на б. "в" от цитираната по-горе разпоредба. В тази връзка, изводът на първоинстанционният съд за недоказана от страна на Малинова претенция по отношение правото й на обезщетение по заявление рег. № 94-00-12/10.01.2009 г. е правилен, а решението в този смисъл следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК