Решение № 5918 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3242/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от и.д. Директор на Териториално поделение управление на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София област против решение 130 от 24.01.2025 г., постановено по административно дело 1441 по описа за 2024 г. на Административен съд София област, с което е отменено негово решение 1012-22-158#1 от 13.11.2024г и потвърденото с това решение разпореждане 2117-22-3#3 от 27.09.2024 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София област, постановено е изпращане на делото като преписка на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за ново произнасяне по заявлението на В. В. Х. за отпускане на добавка към личната й пенсия при спазване на дадените в решението задължителни указания за тълкуването и прилагането на закона и ТП на НОИ - София област е осъдено да заплати на В. В. Х. сумата 650 за разноски по делото. В жалбата са изложени оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда, че В. В. Х. има качество на правоимащо лице по чл. 9, ал.1, т.22 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) като направен при изопачаване на доказателствата по делото и в нарушение на §3а, т.4 от ДР на ЗПГРРЛ. Касаторът моли обжалваното от него съдебно решение да бъде отменено като неправилно и да му се присъдят разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответницата В. В. Х. от [населено място], обл. София чрез пълномощника си адвокат В. Цанкова в писмен отговор моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на съда като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на обжалване в производството пред Административен съд София област е решение 1012-22-158#1 от 13.11.2024г на директора на ТП на НОИ-София област, с което е отхвърлена жалбата на В. В. Х. срещу разпореждане 2117-22-3#3 от 27.09.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - София област. С това разпореждане на В. В. Х. е отказано отпускането на месечна добавка към пенсията във връзка с чл.9, ал.1, т.22 от ЗПГРРЛ. По делото от фактическа страна е установено, че В. В. Х. е подала заявление за отпускане на месечна добавка по чл.9 от ЗПГРРЛ към пенсията й на 28.06.2024г с приложени писмени доказателства. От тях е видно, че семейството на В. Т. Ш. и на Е. В. Ш. (родители на В. Х., родена на [дата]. в [населено място]) е било принудително изселено от [населено място] обл. Софийска и заселено в [населено място], общ. Стражица по политически причини за времето от 16.09.1950 г. до 04.12.1951 г и в [населено място] обл. Хасковска за времето от 05.12.1951 г. до 29.03.1954 г. По заявлението е постановено разпореждане 2117-22-3#3 от 27.09.2024 г. от ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - София област, с което е отказано отпускане на месечна добавка по чл.9. ал.1, т.22 от ЗПГРРЛ. Административният орган е мотивирал отказа си с обстоятелството, че заявителката не е била част от семейството на репресираното лице към датата на репресия 16.09.1950 г., а е родена в населеното място, където е семейството е заселено. По жалба на В. В. Х. срещу разпореждането е постановено обжалваното решение 1012-22-158#1 от 13.11.2024г на директора на ТП на НОИ-София област. С него жалбата е отхвърлена като е посочено, че родените деца на мястото на изселване на семейството не са търпели в съответния обем репресията на принудителното изселване и принудителното заселване, респективно няма основание на Х. да се отпусне добавка към пенсията във връзка с чл.9 от ЗПГРРЛ. За да отмени оспорения административен акт и да върне преписката за решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания, обосновано и при вярна преценка на събраните по делото доказателства административният съд е приел за установено, че В. В. Х. попада в кръга на лицата по чл. 1, т. 4 от ЗПГРРЛ, които са били изселени по административен ред заради политически убеждения и на основание чл. 9, ал. 1, т. 22 от същия закон има право на добавка към получаваната пенсия. Този правилен правен извод се основава на обстоятелството, че семейството е започнало изтърпяване на репресивната мярка на 01.08.1950г. и това е продължило до 29.03.1954 г., а Х. е родена на [дата]. в [населено място], т.е. тя също е търпяла упражнената по отношение на семейството й политическа репресия. Според съда като малолетен член на семейството Х. се включва в хипотезата на "интернираните, изселвани и заселвани по административен ред" по § 1, т. 2 от ДР на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ (обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г., в сила от 28.04.2006 г.). Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд точно е установил и подробно е обсъдил относимите факти, които са обусловили издаването на административния акт. Съдебната проверка по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспореното решение на директора на ТП на НОИ София област е извършена на всички основания по чл. 146 от АПК. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат повтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях. В отговор на касационните оплаквания следва да се отбележи, че доводът за неправилно тълкуване в съдебното решение на чл. 9, ал. 1, т. 22 от ЗПГРРЛ, която създава право на добавка към пенсията за лицата, които са били интернирани, изселвани и заселвани по административен ред, е неоснователен. При съобразяване с легалната дефиниция по § 3а, т. 4 от ДЗР на ЗПГРРЛ и идентичната на нея дефиниция по § 1, т. 4 от ДР на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ правилно е прието, че В. В. Х. е търпяла неудобствата на принудителното заселване заедно с останалите членове на семейството до отпадането на мярката и поради това е лице по чл. 9, ал. 1, т. 22 от ЗПГРРЛ, на което следва да бъде признато правото на месечна добавка към получаваната пенсия. Като се е произнесъл в смисъл, че административните актове, с които е отказано отпускане на исканата добавка към пенсията, са издадени в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност, Административен съд София област е постановил правилно решение. Оплакването за необоснованост на съдебния акт също не може да бъде споделено. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. По изложените съображения и след като при извършена служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му, то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно се явява искането на ответницата по касация за присъждане на разноски, което следва да бъде уважено в размер на 500 лв за адвокатско възнаграждение на упълномощения да я представлява пред тази инстанция адвокат, реализирал защитата й пред ВАС само с подаване на писмен отговор на касационната жалба, както и с оглед действителната фактическа и правна сложност на спора. Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,