Решение № 9783 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14536/2017 г.

Решение № 9783 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14536/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР – Силистра против решение № 122 от 10.11.2017 г. по адм. дело № 65/2017 г. на Административен съд – Силистра. В нея се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Ответникът по касационната жалба – К. Димитрова, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение Административен съд – Силистра е отменил заповед № 6518 з-24/28.02.2017 г., издадена от директора на Областна дирекция на МВР – Силистра, с която е наредил на К. Димитрова – старши разследващ полицай, да изпълнява служебните си задължения от ОД на МВР – Силистра в Районно управление – Дулово, за времето от 01.03.2017 г. до 31.03.2017 г., след което служителят да продължи да изпълнява служебните си задължения в ОД на МВР – Силистра. Административният съд е посочил, че с определение № 11768/05.10.2017 г. по адм. дело № 10161/2017 г., Върховният административен съд, V о. е отменил определение № 440/13.06.2017 г. по адм. дело № 65/2017 г. на АС - Силистра, с което е прекратено производството по делото и е дал указания, съобразно които мястото на изпълнение на служебните задължения на жалбоподателката "е ОДМВР – Силистра – тоест в гр. Силистра". С оглед на това Върховният административен съд е приел също така, че "с оспорената заповед се променя местоизпълнението на служебните задължения на жалбоподателката за определен период от време [... ]". Като се е позовал на тези указания, Административен съд – Силистра е приел, че с оспорената заповед е променено местоизпълнението на служебните функции на жалбоподателката, сега ответна страна по касация. От правна страна, съдът е посочил, че съгласно чл. 181а, ал. 1 ЗМВР, при служебна необходимост служителите на МВР могат да бъдат командировани временно да изпълняват задълженията си в друго населено място. Приел е, че служебната необходимост е надлежно мотивирана в обжалваната заповед. Констатирал е, че такава е действително е била налице, тъй като, видно от докладна записка рег. № 6518-778/22.02.2017 г. и показанията на разпитания свидетел, към момента на издаване на заповедта Районно управление – Дулово се обслужвало само от един разследващ полицай. С оглед на това, на жалбоподателката е било наредено да изпълнява служебните си задълженията в Районно управление – Дулово за 31 дни, вследствие на което местоизпълнението на въпросните задължения е било променено от гр. Силистра в гр. Дулово. По този начин е било осъществено командироване на жалбоподателката. В заповедта обаче нито е използван терминът "командировам", нито са уредени условията на командироването. Освен това е надхвърлен 30-дневния срок по чл. 181а, ал. 1 ЗМВР, поради което съгласието на жалбоподателката става задължителен елемент от фактическия състав на командироването, а в случая такова съгласие не е налице. При тези съображения, съдът е приел, че процесната заповед е издадена в противоречие с материалния закон – порок по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, поради което отменил същата. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е неправилен изводът на съда за командироване на служителката и съответно – за промяна на местоизпълнението на служебните й задължения с оспорената заповед. Сочи, че заповедта има характер на вътрешнослужебен акт, с който се цели по-добра организация на работата в дирекцията. С нея не се променя мястото на работа на служителката, т. к. Районно управление – Дулово е част от териториалния обхват на Областна дирекция на МВР – Силистра, т. е. за определен период от време е ограничено местоизпълнението на служебните й функции на територията на Районно управление – Дулово, без да са променени съществени елементи на служебното правоотношение. При тези доводи, подробно развити в касационната жалба, касаторът претендира отмяна на съдебния акт. Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните и данните по делото, намира, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Правилен е изводът на съда, че с обжалваната заповед по същество е наредено командироването на служителката при условията на чл. 181а, ал. 1 ЗМВР в Районно управление – Дулово. Същевременно, административният орган не се е позовал на приложимата правна норма и не е уредил условията на командироване на служителката по реда и на основание чл. 181а, ал. 1 ЗМВР. Това е и същината на правния спор: Касационният жалбоподател поддържа, че не е налице командироване на служителката, т. к. не се променя мястото й на работа и съответно не е необходимо издаването на акт на основание и при условията на чл. 181а, ал. 1 ЗМВР. В тази връзка се позовава на чл. 43, ал. 4 вр. ал. 3, т. 2 ЗМВР, който регламентира общите функции и правомощия на директора на областната дирекция да управлява човешките ресурси и организира дейността й. Претендира, че по силата на разпоредбата, визирана като правно основание в оспорената пред административния съд заповед, може да промени временно местоизпълнението на функциите на служителката с вътрешнослужебен акт. Ответната по касация страна претендира, че мястото й на работа е в Областна дирекция на МВР – Силистра и промяната на същото с обжалвания акт е незаконосъобразно, т. к. не е осъществено по реда и на основание чл. 181а, ал. 1 ЗМВР, с произтичащите от това последици, регламентирани в чл. 181а, ал. 3 ЗМВР - за времето на командировка служителите имат право да получават освен брутното си възнаграждение, още и пътни, дневни и квартирни пари при условия, по ред и в размери, определени с акт на Министерския съвет. Командироването на служителите в МВР в хипотезата на чл. 181а, ал. 1 ЗМВР изисква следните предпоставки: временно изпълнение на служебните функции и задачи в друго населено място, т. е. друго място на работа, (което имплицитно включва промяна на работното място), когато е възникнала служебна необходимост. Следователно, достатъчно условие е възлагането на служебните задължения да се изпълнява за определен период от време в друго населено място, като без значение е, че населеното място е в рамките на структурата по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Съгласно чл. 181а, ал. 2 вр. 1 ЗМВР, в зависимост от периода е необходимо или не съгласие на командирования служител. В този контекст, съдът правилно е приел, че фактическите обстоятелства сочат на командироване на служителката при условията и по реда на чл. 181а, ал. 1 ЗМВР. Съдът коректно е установил фактите по спора и правилно е приел, че е налице промяна на мястото на работа. В подкрепа на този извод са приобщените по делото писмени доказателства – кадрова справка, щатно разписание на ОД на МВР – Силистра и заповеди за разпределение на местоизпълнението на задълженията на разследващите полицаи от отдел "Разследване" при ОД на МВР – Силистра. В заповед № 6518 з-23/28.02.2017 г. на директора на ОД на МВР – Силистра относно разпределение на разследващите полицаи от отдел "Разследване" е посочено, че мястото на изпълнение на длъжността е територията, обслужвана от ОД на МВР – Силистра, с район на действие – област Силистра. Със заповедта е направено разпределение на местоизпълнението на задълженията на разследващите полицаи от отдел "Разследване" при ОД на МВР – Силистра, като за старши разследващ полицай К. Димитрова е определено място на работа в ОД на МВР – Силистра. Ето защо са неоснователни доводите в касационната жалба, че не е налице промяна на мястото на работа, а ограничение на териториалния периметър на дейност на служителката. Тази теза не намира опора в доказателствения материал по делото и противоречи на диспозитива на оспорената заповед, в който изрично се разпорежда временна промяна на местослуженето на служителката от ОД на МВР – Силистра в РУ – Дулово, т. е. в друго населено място. На следващо място, териториалната компетентност на служителката е определена със заповедта на министъра на вътрешните работи за назначаване на държавна служба в МВР и това е района на действие на Областна дирекция на МВР - Силистра. Поради това директорът на областната дирекция не разполага с възможност да ограничи териториалната компетентност на служителя, както се поддържа в касационната жалба. Територията на действие на Областна дирекция на МВР - Силистра е мястото на изпълнение на службата на разследващия полицай (в т. см. е и съдържанието на цитираната заповед № 6518 з-23/28.02.2017 г. на директора на ОД на МВР – Силистра). А със заповед № 6518 з-23/28.02.2017 г. директорът на ОД на МВР – Силистра е определил мястото на работа на служителката и то е в гр. Силистра, седалището на отдел "Разследване" в ОД на МВР - Силистра. Правомощието на йерархичния ръководител да командирова служителя на друго място на изпълнение на дейността се реализира при условията на чл. 181а, ал. 1 ЗМВР и при упражняването му не става въпрос за ограничаване на компетентност. В този смисъл са и дадените правни решения в ТР № 2 от 26.02.2014 г по т. д. № 2/2013 г. на ВАС, което не е изгубило актуалност, противно на твърдяното в касационната жалба. Съдът правилно е посочил, че в обжалваната заповед се съдържат фактически обстоятелства, с които се обосновава служебната необходимост от промяната на местоизпълнението на задълженията на служителката в Районно управление – Дулово. В тази насока са и събраните гласни и писмени доказателства по делото. В потвърждение на този извод са данните по делото, че в предходен период в Районно управление – Дулово е командирован друг разследващ полицай от отдел "Разследване" в областната дирекция. Изводът на съда, че срокът на командироването надхвърля 30 дни, поради което е необходимо съгласие на командирования служител не почива на данните по делото. В заповедта е посочено, че се издава относно определяне изпълнението на служебните задължения на разследващ полицай от отдел "Разследване" при ОД на МВР – Силистра за срок от 30 дни поради възникнала служебна необходимост. Определен е период от 01.03.2017 г. до 31.03.2017 г., т. е. командироването следва да е за 30 дни, като няма данни дали е продължило точно тридесет дни или е надхвърлило с 1 ден законовия срок, в който старши разследващ полицай К. Димитрова трябва да изпълнява служебните си задължения от ОД на МВР – Силистра в РУ – Дулово, без да е необходимо нейното съгласие. Съгласно чл. 181а, ал. 2, изр. 1-во вр. изр. 2-ро ЗМВР, при командироване за срок не по-дълъг от 30 календарни дни непрекъснато не е необходимо съгласие на командирования служител. Този неточен извод на съда (съобразно наличните данни по делото) обаче не влияе на крайното правно заключение за незаконосъобразност на оспорената заповед. Съдът правилно е приел, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна. В нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, при издаване на оспорения акт административният орган не е посочил правилното правно основание за издаването му - чл. 181а, ал. 1 вр. ал. 2 ЗМВР. При верния извод, че по своята правна характеристика заповедта представлява акт за командироване по чл. 181а, ал. 1 ЗМВР и са изпълнени фактическите основания за издаването му, съдът правилно е отчел като основание за нейната незаконосъобразност посочването на общите функции и правомощия на органа по чл. 43, ал. 4 вр. ал. 3, т. 2 ЗМВР. В случая не е налице допусната грешка в акта, а формирана воля да се разпореди промяна на мястото на работи при позоваване на функциите по управление на човешките ресурси и организиране дейността на дирекцията. Ето защо, административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК да посочи точно релевантната правна разпоредба, в рамките на която изпълнява функциите си по управление на дирекцията и уреди произтичащите от нея права и задължения на командирования служител. Като не е спазил изискванията да издаде заповед на съответното правно основание, в която да разпореди по реда и условията на чл. 181а, ал. 1 ЗМВР командироването на служителката, административният орган е издал материално незаконосъобразна заповед, която съдът правилно е отменил. В тази връзка трябва да се отбележи, че възраженията на ответната по касация страна в писмения отговор, че съдът не се е произнесъл по исканията й за присъждане на пътни и дневни пари е неоснователно. Спорът между страните по този въпрос не е в обхвата на настоящото съдебно производство, същите следва да бъдат уредени по съответния процесуален ред като административният орган приведе установеното фактическо положение в съответствие с нормативната уредба. Предмет на делото пред административния съд е законосъобразността на обжалваната заповед и съдът се е произнесъл в рамките на очертания спорен предмет. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Ответната по касация страна не е претендирала разноски и не е представила доказателства за такива, поради което разноски не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,