Решение № 4071 от 28.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5543/2021 г.

Решение № 4071 от 28.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5543/2021 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" с адрес в София, бул. "Княз Ал. Дондуков" № 3, подадена чрез процесуален представител Д. О.-К., срещу Решение № 1690 от 17.03.2021 г., постановено по адм. дело № 9560 по описа на Административния съд София-град за 2020 г. С обжалваното решение Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е осъдена да заплати на "Бетройер" ООД с [ЕИК] и със седалище и адрес на управление в София, бул. "Княгиня Мария Луиза" № 102, офис 17, обезщетение в размер на 2 040,00 (две хиляди и четиридесет) лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски – платени адвокатски възнаграждения – в хода на обжалването по съдебен ред на отменено като незаконосъобразно, Наказателно постановление (НП) № 03-007393/28.07.2017 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 14.01.2019 г. до окончателното й изплащане. Наред с това касационният жалбоподател е осъден да заплати на ищцовото дружество и ответник в настоящото производство сумата от 825,00 (осемстотин двадесет и пет) лв. разноски по делото. В касационната жалба се поддържа неправилност на съдебното решение. Като касационни основания се сочат тези по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК – постановяване на обжалваното решение при допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната на атакувания съдебен акт. В условия на евентуалност, ако съдебното решение бъде потвърдено, се иска редуциране на присъденото обезщетение до минималния размер на адвокатските възнаграждения за съответния вид правна помощ, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по касация – "Бетройер" ООД, в писмен отговор, чрез упълномощен представител - адв. Г. Денборов от Адвокатско дружество "Денборов и Костадинов", оспорва касационната жалба, като неоснователна, по подробно изложени съображения. Иска отхвърлянето й и потвърждаване на обжалваното съдебно решение, като правилно и обосновано. Претендира съдебните разноски за касационната инстанция, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административният съд София-град е сезиран с искова молба по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) от "Бетройер" ООД, с която е предявен иск срещу Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2 040,00 (две хиляди и четиридесет) лв., ведно със законната лихва върху тази сума, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения за воденото на дела за отмяна на НП № 03-007393/28.07.2017 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000, 00 (две хиляди) лв. за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Административният съд установил от фактическа страна, че по жалба на "Бетройер" ООД пред Районен съд – Варна е образувано НАХД № 4074/2018 г., по което е постановено Решение № 1625/09.10.2018 г. за отмяна на процесното НП. Съдебното решение е обжалвано от Дирекция "Инспекция по труда" – Варна пред Административния съд – Варна. Образувано е КАНД № 3174/2018 г., по което с Решение № 40/14.01.2019 г. на Административния съд – Варна, решението на районния съд, постановено по НАХД № 4074/2018 г. е оставено в сила. Административният съд, постановил обжалваното в настоящото производство решение е установил, че ищецът е представляван от адв. Л. Костадинов и пред двете съдебни инстанции във връзка с обжалваното НП. Адвокатът представлявал жалбоподателя пред Районния съд – Варна в проведено открито съдебно заседание на 04.10.2018 г. (от л. 22 до л. 24 от НАХД № 4074/2018 г. по описа на Районния съд - Варна), както и в проведеното пред Административния съд – Варна открито съдебно заседание на 06.12.2018 г. (л. 24 от КАНД № 3174/2018 г. по описа на Административния съд – Варна), въз основа на представено пълномощно пред районния съд от 01.10.2018 г. (л. 17 от НАХД № 4074/2018 г. по описа на Районния съд – Варна), с което адв. Костадинов е преупълномощен от адв. Г. Денборов, и на представено пълномощно пред Административния съд – Варна от 03.12.2018 г. (л. 13 от КАНД № 3174/2018 г.). Установено е също така, че пред Административния съд – Варна, по КАНД № 3174/2018 г., са приложени договор за правна защита и съдействие от 03.12.2018 г., сключен между "Бетройер" ООД и адв. Л. Костадинов, в който е договорено възнаграждение в размер на 900,00 (деветстотин) лв., платими по изрично указана банкова сметка, както и копие на вносна бележка, издадена от Банка "Пиреос" за внесена от ищеца сума в същия размер по сметка на адв. Костадинов от дата 04.12.2018 г., както и че в цитирания договор, като предмет, е посочено осъществяване на защита и процесуално представителство по КАНД № 3174/2018 г. по описа на Административния съд – Варна. Относно производството по НАХД № 4074/2018 г. по описа на Районния съд – Варна, съдът установил, че в кориците на това дело не е приложен договор за правна защита и съдействие, като такъв се прилага за първи път в съдебното производство пред него. Съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.10.2018 г. (л 10 от адм. дело № 9560/2020 г. по описа на Административния съд София-град), сключен между "Бетройер" ООД и адв. Г. Денборов, страните се договарят адвокатът да осъществи защита и процесуално представителство на дружеството по НАХД № 4074/2018 г. по описа на Районния съд – Варна. По договора е договорено изплащане на адвокатско възнаграждение общо в размер на 950, 00 (деветстотин и петдесет) лв. (без включено ДДС) по изрично посочена банкова сметка, както и заплащане на всяко пътуване до гр. Варна във връзка с явяване по НАХД № 4074/2018 г. по описа на Районния съд – Варна, като определената сума е по 250, 00 (двеста и петдесет) лв. командировъчни и дневни на пътуване. По делото пред Административния съд София-град са приложени още копия на вносна бележка и операционна бележка, издадени от "Банка ДСК" ЕАД за внесена от ищеца сума в размер на 1 140,00 (хиляда сто и четиридесет) лв. по сметка на адв. Г. Денборов от дата 03.10.2018 г. с посочено основание – процесуална защита по НАХД № 4074/2018 г. по описа на Районния съд - Варна. При така установената фактическа обстановка, административният съд приел от правна страна, че искът е допустим, като предявен от активно легитимирано лице срещу юридическото лице на административния орган, при упражняването на чиято административнонаказателна компетентност се твърди да са причинени имуществени вреди. По същество преценил предявеният иск като основателен. Приел е, че са налице всички кумулативни предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по ЗОДОВ. Позовал се на приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд по тълк. д. № 2/2014 г. Посочил, че, към датата на постановяване на съдебните решение на Районния съд – Варна и Административния съд – Варна законодателят не е предвидил ред за присъждане на разноски в производствата по обжалване на административнонаказателни актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Съобразил е също така, че съгласно Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. по тълк. д. № 7/2008 г. на Върховния административен съд, в касационните производства по административнонаказателните дела също не се присъждат разноски от административните съдилища. Приел е, че единственият път за защита на гражданите в тази връзка е исковото производство по ЗОДОВ. На следващо място съдът обсъдил въпроса, дали в конкретния случай е налице причинно-следствена връзка между отмененото, като незаконосъобразно, НП № 03-007393/28.07.2017 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, и направените от ищеца разноски за процесуален представител предвид, че процесуалното представителство и правната помощ не са задължителни по ЗАНН. Аргументирал се с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд по тълк. д. № 2/2016 г., Общо събрание на съдиите от Първа и Втора колегии на Върховния административен съд, съгласно което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Формирал извод, основавайки се на доказателствата по делото (договори за правна защита и съдействие, и копия на банкови документи), че ищецът е доказал претенцията си за присъждане на обезщетение за причинени от ответника имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено във връзка със съдебното производство пред Районния съд – Варна и Административния съд – Варна по обжалване на процесното НП. Приел е, че адвокатската защита по НАХД № 4074/2018 г. по описа на Районния съд – Варна и по КАНД № 3174/2018 г. по описа на Административния съд – Варна е действително осъществена, като имуществото на ищеца безспорно е намаляло със сумата от 2 040, 00 (две хиляди и четиридесет) лв., заплатена за адвокатско възнаграждение за правна помощ по двете дела. При този извод и съобразявайки приетото по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Върховния касационен съд по тълк. гр. д. № 3/2004 г., счел за основателна и претенцията за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение на Административния съд – Варна по КАНД № 3174/2018 г. – 14.01.2019 г., до окончателното изплащане на обезщетението. Присъдил разноски съобразно изхода на спора. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е за ищците. Основателността на такъв иск предполага установяване на наличието на точно определени от законодателя кумулативни предпоставки- незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган; настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; наличие на пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. В конкретния случай, правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице всички предпоставки за реализиране на отговорността на инспекцията по ЗОДОВ за вреди. По безспорен начин в производството пред първоинстанционния съд е установено, че е налице отменен административен акт с влязло в сила съдебно решение, с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От събраните доказателства в хода на развилото се пред Административния съд София-град производство се установява, че ищцовото дружество е направило разходи, които са в пряка причинна връзка с отмененото НП, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство, осъществено от адв. Л. Костадинов пред въззивната и касационна инстанции. Връзката между издаденото НП и потърсената от "Бетройер" ООД адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е бил издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. В този смисъл е и приетото по Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегии на Върховния административен съд, което, на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Неоснователно е касационното оплакване за липса на доказателства по делото относно заплащането на адвокатските възнаграждения за ползваната адвокатска защита. Съдът е обсъдил и анализирал събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на което е формирал правилни и обосновани изводи. В съдебните производства по отмяна на НП ищецът е бил представляван от адв. Костадинов. Последният се е явил в о. с. з. по НАХД № 4074/2018 г. по описа на Районния съд – Варна, проведено на 04.10.2018 г., както и в о. с. з. по КАНД № 3174/2018 г. по описа на Административния съд – Варна, проведено на 06.12.2018 г. Пълномощни за процесуално представителство са представени и пред въззивната и пред касационната инстанция. По КАНД № 3174/2018 г. по описа на Административния съд – Варна е приложен договор за правна защита и съдействие от 03.12.2018 г., сключен между "Бетройер" ООД и адв. Л. Костадинов, в който е договорено възнаграждение в размер на 900, 00 (деветстотин) лв. В този договор е указано, че възнаграждението е платимо по изрично указана банкова сметка. По КАНД е приложено (л. 23) и копие на вносна бележка, издадена от Банка "Пиреос" за внесена от ищцовото дружество сума в същия размер по сметката на адв. Костадинов, указана в договора за правна защита и съдействие от 03.12.2018 г. Тази бележка е датирана от 04.12.2018 г., т. е. един ден след сключването на договора. Относно производството по НАХД № 4074/2018 г. по описа на Районния съд – Варна, административният съд обективно е установил, че в кориците на това дело не е приложен договор за правна защита и съдействие, като такъв се представя за първи път в исковото производство пред него. Съдебната практика е безпротиворечива и последователна, че когато документът, който доказва вреда, като претендираната в първоинстанционното производство, а именно договорът за правна защита и съдействие, съдържащ необходимите реквизити, е представен извън рамките на съдебното производство, за което се отнася (като в конкретния случай), е необходимо ангажирането и на други доказателства по делото, наред с него, въз основа на които, след сравнение, да може да се приеме достоверността на датите им. В случая такива други доказателства са представени. Това са копия на вносна бележка и операционна бележка (л. 14 и л. 15 от адм. дело № 9560/2020 г. по описа на Административния съд София-град) от дата 03.10.2018 г., издадени от "Банка ДСК" ЕАД за внесена от управителя на ищцовото дружество сума в размер на 1 140, 00 (хиляда сто и четиридесет) лв. по сметка на адв. Г. Денборов с посочено основание – процесуална защита по НАХД № 4074/2018 г. по описа на Районния съд – Варна. Договорът за правна защита и съдействие, сключен между "Бетройер" ООД и адв. Г. Денборов, е с предмет защита и процесуално представителство по НАХД № 4074/2018 г. по описа на Районния съд – Варна (Раздел I, чл. 1 от него) и е от 01.10.2018 г. Цитираните банкови документи са датирани два дни след сключването му и преди проведеното о. с. з. по същото дело. Тоест, с обсъдените по-горе документи, ищецът доказва, че е направил реален разход за адвокатска защита за производството пред РС-Варна и в този смисъл обективно е претърпял загуба от незаконосъобразното НП. Неоснователно е и касационното оплакване за прекомерност на присъденото обезщетение за имуществени вреди, респ. искането, в условия на евентуалност, за редуциране на същото до минималния размер на адвокатските възнаграждения за съответния вид правна помощ, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това възражение е направено едва в касационната жалба. Видно от данните по делото, подобно възражение и искане не са правени пред Административния съд София-град, съответно не са обсъдени от него и не са формирани мотиви от съда по него. Недопустимо е те да се обсъждат за първи път от касационната инстанция. По изложените съображения, касационната жалба на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" следва да се отхвърли. Обжалваното съдебно решение следва да се потвърди, като правилно. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Договорената сума от 400, 00 (четиристотин) лв. (договор за правна защита и съдействие от 27.04.2021 г. – от л. 29 до л. 30 от касационното дело) е съобразена с минималния размер за този вид дела, определен в разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно уговореното за начина на плащане по чл. 2 от Раздел II на договора, възнаграждението е платено по банков път, което се установява от приложените по делото копия на фактура и банкови документи (от л. 31 до л. ЗЗ, пак там). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия